Френски учени открили, че сладководните зеброви миди могат да натрупват в себе си остатъци от РНК на коронавируса SARS-CoV-2. Благодарение на това, те могат да се използват за мониторинг на разпространението на вируса във водна среда.
„Мидите вече много години се използват за наблюдение на замърсяването на водата и концентрацията на различни бактериални патогени в нея. Нашето изследване показа, че минимум един техен вид, речните дрейсени, могат да улавят парченца от генома на коронавируса от реките и отпадните води”, заявили изследователите.
За това, че в отпадъците от човешката жизнена дейност може да има много частици от коронавируса, учените узнали в първите седмици на пандемията от CVID-19. Изследователите смятат, че именно с това са свързани някои случаи на заразяване в Сингапур, източник на които станала неправилната система за вентилация в тоалетните.
Изследвания показали, че частици от SARS-CoV-2 често попадат в отпадните битови води. Те остават там стабилни в продължение на няколко седмици. Но учените се съмняват, че това може да предизвика взривно увеличение на заболяванията в градовете и природните екосистеми.
Изследователите под ръководството на Антуан Герник от Реймския университет открили, че за подобни изследвания може да се използват речните дрейсени – миди, които били случайно внесени в Западна Европа от Русия и Украйна в началото на XIX в.
В търсене на храна тези сладководни миди филтрират водата, в резултат на което в техния организъм се натрупват много различни вещества, в това число токсини и тежки метали. Поради това те могат да се използват като природни индикатори на замърсеността на водната среда, а така също за проследяване на това, как се променя микрофлората във водоемите.
Ръководейки се от тези съображения, френските биолози проверили могат ли дрейсените да улавят частици от вируса SARS-CoV-2 от реките и отпадните води. За целта учените отгледали в своята лаборатория колония от тези водни обитатели и проследили, ще се появят ли следи от вируса в техния организъм, ако се потопят в отпадните води на пречиствателните станции в Париж и Реймс.
Оказало се, че фрагменти от РНК на коронавируса се натрупвали бързо в организма на дрейсените, дори когато концентрацията на вирусни частици в пробата била изключително ниска. Още по-интересно е, че мидите помогнали да бъдат открити неголеми, но значими следи от коронавируса в пречистените отпадни води и в проби от речна вода от Сена, събрани по време на пролетния и есенния пик на пандемията през 2020 г.
Всичко това, както смятат Герник и неговите колеги, прави дрейсените един от най-удобните инструменти за наблюдение на разпространението на коронавируса в големите градове, а така също за изучаване на неговото възможно влияние на природните екосистеми.
Захари НИКОЛОВ
