Малко са хората, които никога през живота си не са танцували – ако не друго, поне на абитуриентския бал.
„Потанцувай минута, и ще ти кажа, кой си ти”, - казал веднъж великият танцьор Михаил Баришников. Може да се каже и така: танцувай и ще разбереш, на какво си способен. Танцовите занимания вкарват тялото в особено състояние, това забелязали хората още в древните времена. Неслучайно танцът – даже под най-прост акомпанимент – съществува във всички култури. А в последните години учените и терапевтите откриват все повече лечебни и развиващи свойства на това увлекателно занимание.
Танцът помага за усвояване на речта
Неочаквано, нали? На пръв поглед какво общо има тук речта, когато цялото общуване по време на танца се провежда на „езика на тялото”. Но, както се оказва, едното е свързано с другото. Както отбелязали изследователите Стивън Браун и Лорънс Парсънс, танцът действително има много общо с ранните форми на речта. По време на танцовите движения в мозъка се активира същата област, както и при говорене. Възможно е, изначално нашите предци да са използвали жестове и звуци за общуване в еднаква степен, но после надделяла именно звуковата форма.
По отношение на обучението също има любопитна теория, която придава особено значение на ритъма при усвояване на речта. Вътре в нас има вграден „диригент” – малък мозък, разположен в задната част на главния мозък. Неговата задача е да получава информация от различните сензорни системи – слухова, зрителна, осезателна – и после да я използва за поддържане на равновесието и планиране на движенията. Производството и разбирането на речта също се отнасят към неговите „компетенции”. Та нали речта също е ритмична.
Невропсихологът Уша Госвами открила, че способността да се възприема ритъма (в това число на телесно ниво) е важна за умението да се разпознава речта, да се отделят от потока от звуци отделните думи и фрази. В хода на експеримент Госвами изяснила, че тактуването на песента „Twinkle Twinkle Little Star” помага на децата по-добре да отделят думите една от друга. Такива упражнения са особено полезни при дислексия – нарушепие, при което на децата им е трудно се научат да четат.
Изследвания показали, че при децата с дислексия често възникват трудности с обработката на звуците на речта. На тях им е трудно да разпознават всички части на думата. Повтарянето на стихотворения и пеенето заедно с двигателни упражнения, такива като танците, помагат на децата по-добре да разделят езика на звукови единици. Неотдавна проведени изследвания показали, че тази практика действително подобрява развитието на речта.
Терапия на аутизма
Разстройства от аутистичния спектър в една или друга форма се срещат примерно при едно дете от 54. На такива деца им е по-трудно да контактуват с други хора, да разбират техните намерения, да изразяват собствените си емоции. Тази особеност в зряла възраст нерядко пречи на сприятеляването и като цяло на адаптацията в обществото, може да ограничи човека при избора на професия. Съществуват терапии, които помагат да се компенсират проявите на аутизма. Сред тях особено място заемат танците.
Съгласно една от неврофизиологичните теории за аутизма при това разстройство са недостатъчно развити връзките между мозъчните полукълба. Според учените слабата синхронизация между полукълбата пречи на различните отдели в мозъка да си обменят информация. Това може да се прояви например като трудности, свързани с обобщаването, интуитивното мислене, разбирането на чуждите намерения и собствените преживявания.
Физиотерапевтът Аняна Бхат от Делауерския университет смята, че танците могат да стимулират развитието на връзките между мозъчните полукълба.
„Учените отдавна са забелязали, че танцьорите и музикантите демонстрират по-силна взаимовръзка между областите и полукълбата в мозъка, обяснила тя. – Много изследвания показват, че социалните навици, такива като усмивката и словесното изразяване на емоции, при децата с аутизъм са развити по-добре, когато те участват в игри със социално взаимодействие, в сравнение със седящите игри, такива като сглобяването на конструктори Лего”.
Танцово-двигателната терапия днес действително се използва в работата с деца с диагностирани разстройства от аутистичния спектър. По думите на психолозите, тя е насочена към „преодоляване на пропастта между психическото и физическото” и „запознаване на детето с тялото”. Танците помагат на децата да работят над своите емоционални ограничения, да снемат нервното напрежение, да изразяват спонтанни чувства.
Танго с Паркинсон
При „Паркинсон“ в мозъка загиват нервните клетки, които регулират работата на мускулите. Но мозъкът е пластичен, особено в млада възраст. Има много свидетелства, че изгубените поради гибелта на клетките функции на мозъка могат да бъдат поети от други, незасегнати участъци. И танцът, очевидно, може да допринесе за това. Има любопитни изследвания.
Неотдавнашен обзор на седем изследвания, които сравнявали ефектите от танцовата и нетанцова терапия при „Паркинсон“, показал, че танцът е особено полезен за укрепване на изпълнителните функции на мозъка. С други думи, той повишава активността на тези области, които ни позволяват да контролираме своето поведение.
Според изследователите обучението по танци е полезно с това, че задейства максимално връзката между тялото и мозъка. При това е нужно не само да се разучават движенията, но и да се изпълняват те в синхрон с музиката. Това дава едновременно много плюсове. Такива тренировки подобряват не само мускулния тонус, силата, баланса и координацията, но и паметта, вниманието и ориентацията в пространството.
И инсултът е подвластен на танците
Коварната черта на инсулта е, че той може да засегне практически всяка зона в мозъка. При това настъпва „аварийно изключване” на поразения участък. Колко силно и постоянно ще се окаже поражението – това зависи от много фактори. В това число и от грамотната рехабилитация. Танците могат да помогнат и тук.
Медицинският център Baltimore Veterans Affair провел изследване, посветено на това, как танцовата аеробика влияе на рехабилитацията след инсулт. Авторите изучавали изолираните, повтарящи се движения, които включвали активна работа на ръцете и краката.
Резултатите показали, че такива упражнения действително помагали на пациентите да подобрят подвижността и ловкостта. Тайната е в пластичността на мозъка. Незасегнатите зони могат да поемат управлението. Но това прилича на утъпкването на пътечка със завързани очи. Сигналите от нервите трябва да прокарат нова пътечка в мозъка, а за това е нужно да се стимулира тяхната активност. Колкото по-съгласувано действат нервите, толкова повече са шансовете, че такава пътечка ще се появи. В случая с танците за това помага музиката.
Владимир ЙОНЕВ
