Учените установили, че хората, занимаващи се минимум два часа и половина с умерени или енергични упражнения седмично, имали понижена честота на провокиращите мигрена фактори, такива като стрес, депресия и проблеми със съня.
В изследването участвали 4647 души с диагноза мигрена. Примерно три четвърти от участниците имали хронична мигрена, т. е. повече от 15 пристъпа на месец. Останалите страдали от епизодични мигрени – до 14 пристъпа месечно.
Участниците попълнили анкети за особеностите на своята мигрена, съня, депресивните състояния, стреса, чувството на тревожност, а така също за количеството умерени или енергични физически упражнения през седмицата.
Видовете упражнения, които били квалифицирани като умерени или енергични, включвали бягане, много бързо ходене, спортни занимания, интензивно чистене у дома и каране на велосипед.
За депресия съобщили 47% от хората в групата, която не се занимавала с физически упражнения, в сравнение с 25% от хората в групата с повишена физическа активност.
За чувство на тревожност съобщили 39% от хората в групата без физически упражнения в сравнение с 28% от хората в групата с високо физическо натоварване.
За проблеми със съня докладвали 77% от хората в групата без физически упражнения в сравнение с 61% от участниците с високо физическо натоварване.
Изследователите установили също връзка между физическите упражнения и риска от възникване на мигрена.
При 5% от хората в групата без физически упражнения била ниска честотата на главоболието – до 4 пристъпа месечно, а при 48% тя била висока – над 25 пристъпа в месеца. А в групата с интензивни тренировки 10% имали ниска честота на главоболие и 28% - висока.
Учените отбелязали, че днес съществуват нови методи за лечение на мигрената, но те са много скъпи. Хората, страдащи от мигрена, трябва да разгледат възможността за включване на физически упражнения в своето ежедневие, тъй като това е най-безопасния и евтин начин за справяне или свеждане до минимум на стреса, депресията и проблемите със съня, често провокиращи мигрена.
Владимир ЙОНЕВ
