Брой: 48, 30 ноември 2017 - СМЪРТ ОТ ХОББ

Д-р Мая Миланова завършва медицина през 1988 г. Работи като участъков и цехов терапевт. От 1995 г. е дерматолог в Диспансера по кожно-венерологични заболявания - Сливен. През 1998 г. придобива специалност по кожни и венерически болести. От 2014 г. е управител на Кожно-венерологично отделение в диспансера.

• Кои са всички възможни начини за инфектиране с полово предавани болести?
- Начините са няколко. Първият, разбира се, е по полов път. Самото им наименование произтича от начина на заразяване. Мога да кажа, че се предават по полов път или по някакъв друг интимен път. Също могат да се предадат от болната майка на плода. Става и по време на самото раждане. Ако майката е заразена и има обриви при допира на детето до лезиите й, то ще се зарази. Сравнително рядко се случва, но може да се предадат и при друг контакт – съвсем различен от сексуалния – чрез убождане. Случва се на медицински работници. Заразяване става и чрез преливане на заразена кръв. Много рядко може да се случи и по контактно-битов начин. Чрез замърсени четки за зъби, прибори за хранене, чаши... Но трябва да се вземе предвид, че бледата спирохета, причинителят на сифилиса, е много нетрайна във външна среда. Затова последният начин на заразяване е почти невъзможен.
• Колко дълго спирохетата може да издържа в заобикалящата ни среда?
- На слънчева светлина умира за няколко минути. Във влажна среда може да изтрае няколко часа. Но на дневна светлина и под влиянието на различни дезинфектанти умира за минута.
• След колко полови контакта с болен партньор от сифилис заразяването е сигурно?
- Сифилисът е едно много интересно заболяване. Предава се обикновено още с първия полов контакт. Заразяването зависи от състоянието на партньора, който не е заразен. Зависи от това дали имунитетът му е понижен, има ли и други заболявания…
• А след колко точно контакта вече 100% партньорът е болен?
- Вижте… медицината не е математика. Всичко е много различно при отделните хора, но след няколко полови контакта заразяването е неизбежно.
• Сифилисът се лекува с пеницилин. Кога той не успява да ликвидира Treponema pallidum (сифилистичния причинител)?
- Много е интересно лечението на сифилиса. Основният препарат е пеницилинът наистина. Бледата спирохета е много чувствителна към него. Много хора обаче имат алергия към пеницилин. В тези случаи използваме друго средство. Трябва да кажа, че за доста години пеницилинът беше изчезнал от нашия пазар. Не се произвеждаше. Бях­ме принудени да лекуваме сифилиса с други препарати. Сега отново се появи на пазара. Не е български. Внасяме го. По-скъп е, но поне го има.
• Защо срещу сифилис се използва азитромицин?
- Само в случаите на чувствителност към пеницилина. Алергията на пациентите ни принуждава.
• Вярно ли е, че в 30% от случаите тес­тът Васерман дава фалшиво отрицателен резултат? Защо?
- Да. Много интересен въпрос. Когато бях млад лекар, се работеше с Васерман. От много години не се работи с него. Това е една неспецифична реакция. Води се все още класическа, липоидна реакция. Понеже Васерман не е специфична реакция, може в някой късен стадий на сифилиса да даде фалшиво отрицателен резултат. Има го и другия вариант. Може пробата да е фалшиво положителна. Става при някои заболявания.
• Кои са те?
- Колагенози, туберкулоза, различни вирусни инфекции, неоплазми, чернодробни и бъбречни заболявания. В тези случаи са възможни фалшиво положителни реакции.
• Как се постъпва тогава? Кое определя, че резултатът е недостоверен? Как проверявате?
- Ние вече сме много улеснени, защото съществуват строго специфични серологични реакции за поставяне на диагнозата сифилис. Те са най-различни. Имаме реакция БМТ (бърз микротест, не е строго специфична), реакция ТПХ (на англ. TPHH - Treponema pallidum haemaglutination assay. Това е специфична реакция и е микрометод на принципа на хемаглутинацията. Също се използва широко поради високата си чувствителност, бързина и икономичност). Ако сме много затруднени, използваме и тест ЕЛАЙЗА. ЕЛАЙЗА е един ензимосвързан метод. Той е абсолютно достоверен. Когато имаме някакви съмнения, използваме тази реакция.
• Разчитате, че ЕЛАЙЗА ще покаже със 100%-ова точност дали има сифилис, или не?
- Да. В краен случай изследваме и бледата спирохета с различни микрос­копски методи. С флуоресцентен микроскоп например.
• Има ли сигурни доказателства, че човек с вроден късен сифилис може да се зарази и с придобит?
- Да. Сифилисът е наистина много впечатляващо заболяване. Човек, който е с вроден късен сифилис, може да се зарази и с придобит. Също е възможно и болен с придобит при отслабване на имунната система да се зарази и с вторичен сифилис. Няма имунитет срещу сифилиса. Това му е най-коварното.
• Как човек, който подозира, че носи наследствена сифилистична зараза, може да провери надеждно съмненията си?
- В този случай трябва да се започне първо с преглед от специалист – дерматовенеролог, който след прегледа назначава съответните изследвания.
• Какви симптоми показват, че човекът е заразен със сифилис?
- Симптомите са най-различни. Може да бъдат обриви, които обаче не са много характерни. Малко на брой са. Може и да няма изобщо. Пациентът може да има и зъби на Хътчинсън. Те имат по-особена форма – резците са бъчвовидни. Може да има нарушения в зрението и в слуха. Може да настъпи пълна глухота. Костите се променят. Говорим за т.нар. характерни промени - саблевидни тибии на подбедрицата. Много характерна е деформацията на главата. Тя изглежда квадратна. Друга деформация е седловидният нос. Има и промени в ставите…
• За колко месеца една инфектирана двойка може да се изчисти окончателно от бледата спирохета?
- На това коварно заболяване му трябва малко повече време от много други. Затова ние, лекарите, диспансеризираме пациентите, когато са в начален стадий на заболяването за 1 година. Когато сифилисът е в по-напреднал стадий – за 3 години. Изчистването е за около 3 години, а при късния и вродения сифилис ние диспансеризираме тези пациенти за 5 години. Лечението е много продължително, както виждате.
• За този период от време да разбираме ли, че партньорите не бива да имат никакви полови контакти?
- Те са заразни само през първите месеци. Не може да се каже, че през годините на диспансеризация болните могат да предадат заразата. Но до провеждането на един-два курса на антибиотично лечение са заразни.
• Има ли някакви проучвания за развитието на едновременното инфектиране с двете спирохетози сифилис и лаймска борелиоза?
- Няма някакви сериозни проучвания, но по принцип е възможно един човек да се зарази и с двете спирохетози – сифилис и лаймска борелиоза.
• В тези случаи предполагаме, че лечението е още по-сложно?
- Да, определено.
• Разполагате ли със статистика какъв процент от населението в България страда от двете спирохетози едновременно?
- Аз съм управител на кожния център в Сливен. Имали сме през годините и имаме и в момента прекалено много пациенти със сифилис. Малко по-малко са пациентите с лаймска болест. Но с двете едновременно досега не сме имали.
Искам нещо да допълня – някои от специфичните реакции за наличието на сифилис остават положителни за цял живот. Пациентът е излекуван, но определени изследвания отново ще дават положителен резултат. Човекът не може да зарази никого.
• Кои са тези реакции?
- Ние ги използваме за скрининг. Проверяваме ги и при кръводаряване. Например реакцията ТПХ (TPHH). До края на живота, след прекаран сифилис, това изследване винаги ще показва положителен резултат. По това може да се разбере, че той някога е боледувал от полово предаваната болест.
• Освен ТПХ (TPHH) има ли и друг маркер, който винаги да дава положителна проба?
- В България се използва само този.


Бел. ред. Четете основната тема в следващия брой – „СИФИЛИСЪТ Е ТУК“.