в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЧЕСТИ ПРИЗНАЦИ ЗА ПОВИШЕНИ СТОЙНОСТИ НА КРЪВНАТА ЗАХАР

Брой: 21, 23 май 2019 - КРЪВНАТА ЗАХАР
Класическите симптоми на високото равнище на захар в кръвта се състоят от триото: полиурия, полидипсия и полифагия. Казано на обикновен език, това са прекомерно уриниране, прекомерна жажда, прекомерен глад. Всеки лекар, който чуе такива оплаквания, веднага ще вземе глюкомера.
Но често човек, изпитващ такива симптоми, не ги забелязва веднага. Отчасти поради това, че те се появяват поетапно и защото тези признаци не е прието да се наблюдават при хора, които не страдат от захарен диабет или които не знаят, че са болни.
Какво се крие зад тези симптоми?

Прекомерно уриниране

Полиурията е резултат от био­логична и химическа реакция, която сама се подхранва. Тя протича в кръвта, когато високите концентрации на глюкоза изтласкват вътреклетъчна течност в кръвотока. По този начин организмът се опитва да изравни концентрацията на глюкоза в кръвта с нейното съдържание в клетките. Разреждайки кръвта с вътреклетъчна течност, организмът довежда нивото на глюкоза до нормални граници. Първоначално това увеличава обема на течност в кръвта при дехидратация на клетките.

Междувременно, в бъбреците възниква свързана с този процес дисфункция. Всички знаят, че бъбреците са филтри, които отстраняват отпадъците и връщат пречистената течност обратно в организма. Връщането на очистената течност, или нейната реабсорбция, се осъществява през бъбречните каналчета.

Когато концентрацията на глюкоза в течността, постъпваща в нефроните, превишава нормата, способността за реабсорбция на бъбречните каналчета се блокира, предизвиквайки осмотична диуреза – отделяне на голямо количество урина. Докато нивото на глюкоза не бъде нормализирано, бъбречните каналчета няма да могат да възстановят способността си за абсорбиране на течности.

Така протича двойна верижна реакция. Клетките изпомпват вода в кръвотока, а бъбреците, неспособни да реабсорбират тази течност по време на филтрацията, неконтролируемо извеждат водата от организма. В резултат се появява прекомерно уриниране.

Клиничното определение за полиурия е извеждането на над 2,5 литра урина дневно (при норма 1,5 литра). Но при силно повишена захар човек може да отдели до 15 литра, което представлява загуба на течност, аналогична на тази, която губят жертвите на холера. В редки случаи при полиурия човек губи 20-25 литра, което представлява примерно половината от обема на цялата течност в организма.

Прекомерна жажда

Полидипсията е отговорът на дехидратиращия ефект на полиурията. Това е опит на организма да се рехидратира. Сигнал за жажда в мозъка изпращат осморецепторите, специализирани клетки в хипоталамуса, които изследват нивото на обезводняване на кръвта и предизвикват в човека желание за пиене, когато организмът е обезводнен.

Връзката между прекомерното уриниране и прекомерната жажда често се тълкува погрешно от хората, които предполагат, че полиурията е предизвикана от полидипсия, а не обратното. Ето защо те се успокояват с мисълта, че просто са пили твърде много вода в последно време и затова уринират повече.

Често, когато човек изпитва жажда, той пие газирани напитки, които съдържат огромно количество захар, като по този начин само задълбочава още повече ситуацията.

Прекомерен глад

Прекомерният глад в действителност се предизвиква не толкова от високото ниво на глюкоза в кръвта, колкото от ниското равнище на инсулин. Ниското ниво може да означава както абсолютен дефицит на инсулин, каквото се наблюдава при захарен диабет от I тип, така и относителен дефицит, както е при диабета от II тип. Във всеки случай количеството на инсулина е недостатъчно, за да премества молекулите на глюкозата от кръвотока в клетките, където те се използват в качеството на гориво за клетъчните процеси.

Ако клетките не получават глюкоза, те започват да изпращат гладни сигнали посредством различни хормони, сред които лептин, грелин, орексин. Всички тези хормони говорят на хипоталамуса, че организмът иска да яде. Клетките не разбират, че в действителност около тях е пълно с глюкоза, тя е в изобилие в кръвотока, но дефицитът на инсулин я прави недостъпна.

В крайна сметка това води до глад, който „не вижда” глюкозата в кръвта, а организмът отново и отново иска да яде.

Загуба на тегло

Дори ако ядете твърде много, ако нивото на глюкоза в организма ви е хронично повишено, вие все едно ще губите тегло. За това има три причини. Първо, загубата на течност от прекомерното уриниране води до загуба на няколко килограма.

Второ, ако нивото на инсулин е твърде ниско за метаболизъм на глюкозата, вашето тяло ще се превключи към изгаряне на мазнини, за да поддържа клетъчната обмяна на веществата. Трето, голямото количество отделяна урина съдържа твърде много глюкоза, която е пълна с калории.

Ако едва сега сте открили високо ниво на захар в кръвта, а по-рано сте имали стабилно тегло и не сте променили своите хранителни навици, то загубата на килограми е обусловена от повишеното ниво на глюкоза.

Известно е, че подрастващите девойки с диабет от I тип манипулират това биологично явление с „помощта” на едно разстройство на хранителното поведение, наречено „диабулимия”. Те поддържат своето тегло ниско, съхранявайки високо ниво на глюкоза в кръвта. Това им позволява да ядат повече, задържайки ниско своето тегло. Но цената за това поведение са опасни за живота усложнения.

Инфекции

Клетките в тялото не са единствените обитатели на микроскопичния свят, хранещ се с глюкоза. Захарта представлява храна и за бактериите.

Инфекциите на пикочните пътища могат да се срещат при всички хора, но много по-често те са откривани при жените с диабет, в тяхната урина два-три пъти по-често се откриват бактерии.

Бактериите се хранят с глюкоза и се чувстват отлично в топли, тъмни и влажни места. Хронични инфекции се наблюдават при жените с хронично високо ниво на глюкоза в кръвта. Причината е проста: голямото количество глюкоза дава на микроорганизмите повече възможности.

Но освен наличие на голямо количество глюкоза в урината, при дълготрайно повишение на захарта настъпват увреждания на нервните тъкани, влияещи на широк спектър от системи в организма. Тези увреждания въздействат на способността на пикочния мехур да се изпразва напълно. В резултат останалата в него урина се превръща в идеална култура за растежа на бактерии. Освен това повишената захар снижава умението на левкоцитите бързо да се добират до заразените места за борба с инфекциите.

Суха и сърбяща кожа

По-малко опасен, но много неприятен и масово разпространен страничен ефект от високото ниво на кръвната захар е сухата и сърбяща кожа. Първата причина е прекомерното уриниране, което може да ви обезводни до такава степен, че кожата да започне да съхне. Втората причина е лошото кръвообращение. Проблемите с кожата на краката при повишена захар – това са признаци на атеросклероза (втвърдяване и стесняване на артериите), много разпространено заболяване при хората с диабет. Третата причина е, че увреждането на нервите може да попречи на нормалната работа на потните жлези, влияейки на естествените овлажняващи средства на кожата, което води до нейното изсушаване.

Друго състояние на кожата, свързано с високото ниво на глюкоза в кръвта, се нарича диабетна дермопатия. Тя е характерна само за болните от диабет и представлява по същество кръгли или овални обезцветени петна на кожата. Тези места губят цвета си поради увреждане на капилярите вследствие на високото равнище на кръвната захар. Заболяването не се смята за опасно, но то служи като визуален признак за наличие на висока захар в кръвта.

Замъглено зрение

Този проблем също е резултат от дехидратиращия ефект на прекомерното уриниране. Когато концентрацията на глюкоза в кръвта е висока, организмът се опитва да разреди кръвта, вкарвайки течност от клетките в кръвотока. Това става в цялото тяло, включително и в клетките на очите. Когато защитната обвивка на окото изсъхва, тя временно се деформира и очите губят умението да се фокусират правилно. Така също високото ниво на захар може да доведе до увреждане на задната част на окото (ретинопатия), което може в края на краищата да предизвика слепота. Неотдавнашни изследвания показали, че към момента на откриване на диабет, при 35% от тях вече има определена степен на ретинопатия.

Главоболие и трудности с концентрацията

Тези проблеми възникват поради това, че гладуващите клетки в мозъка не могат да получат достъп до циркулиращата в кръвта глюкоза. Нашият мозък е най-големият глюкомер. Той съставлява само 2% от организма, но поглъща 25% от цялата употребявана от човека глюкоза. И когато мозъчните клетки изпитват трудности с получаването на нужното гориво, те започват да работят лошо. Това може да предизвика проблеми със запомнянето, мисленето и разсъжденията, появяват се трудности със съсредоточаването на вниманието. Главоболието също е чест спътник на повишеното равнище на глюкоза. И причината за всичко това са различни увреждания на нервите. (Бел. ред. Освен контрола на кръвната захар, при проблеми с концентрацията ефективно действие има Фосфохолин Актив Мемори – прочетете за него на стр. 23.)

Умора

Когато нивото на глюкоза в кръвта е високо, тялото не я съхранява и не я използва както трябва. Вие не изгаряте енергията ефективно, а клетките не получават горивото, от което имат нужда. Крайният резултат е снижаване на физическата енергия на клетъчно ниво. Ако заедно с това човек страда от недостиг на сън, той ще се чувства още по-уморен. Такива хора често прибягват да употребата на богата на въглехидрати храна за попълване на енергията, което само влошава ситуацията.

 Делян ВАСИЛЕВ



Брой: 21, 23 май 2019
 
 
Продукти
 
КАЛЦИЕВ ЦИТРАТ+Витамин D3
 
ФЕМИУЕЛ® (FEMIWELL)
 
Витатабс E50
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД