Представите за това, че слушането на музика, особено класическа, влияе благотворно на интелекта, са широко разпространени. Много хора спорят за детайлите, например кое е по-полезно – концертите за фортепиано на Моцарт или неговите произведения за цигулка, но като цяло способността на класиката да ни прави по-умни рядко се оспорва от някого.
Понятието „ефектът на Моцарт” се появило в началото на 90-те години. През 1993 г. учени от Калифорнийския университет в Ървайн разказали за резултатите от свой експеримент: доброволци, на които пускали произведения на великия композитор, се справяли по-добре с тестовете за пространствено мислене. Самите автори на изследването не определили своята работа като сензационна. За „ефекта на Моцарт” се заговорило, когато новата хипотеза станала популярна извън пределите на научните кръгове и породила многобройни обобщения.
Например, медиите започнали да пишат все по-често, че класическата музика влияе положително на интелекта като цяло, особено при децата. Смятало се, че шедьоврите на златния век на музиката не само подобряват определени навици (същото това пространствено мислене), но и повишават интелекта. През 1998 г. губернаторът на Джорджия дори предложил да се отделят повече от 100 хиляди долара от бюджета на щата, за да се осигурят записи на класическа музика за всяко семейство, в което се появи новородено. Своето изявление политикът съпроводил с „Ода на радостта” на Бетовен – впрочем, това не му помогнало да убеди аудиторията.
Днес не са малко специалистите, които не се уморяват да твърдят, че класическата музика решава редица проблеми: помага за концентрацията, подобрява паметта, а при децата развива речта, пространственото мислене и емоционалния интелект. Звучи прекрасно, но може ли да се има доверие на тези твърдения и има ли достатъчно научни доказателства за тях?
Понижава налягането
В експеримент на Факултета по психология при Калифорнийския университета участвали 75 човека. В центъра на вниманието било въздействието на класическата музика на честотата на сърцебиене и съдовата система, увредена в резултат на стрес. На участниците предложили да решат математическа задача в условията на ограничено време, а след това ги разделили на няколко групи. Участниците в първата слушали джаз, във втората – поп-музика, в третата – класическа. В резултат при участниците в последната група било зафиксирано по-ниско ниво на систоличното артериално налягане. Другите музикални стилове не довели до подобни ефекти, точно както и тишината.
Усилва умствените способности
Списание Learning and Individual Differences съобщило за изследване, в хода на което студентите били разделени на две групи с равни показатели по възраст, здраве и успеваемост (среден бал). Участниците от първата група присъствали на лекции, чийто фон била класическа музика, а изпитваните от втората група слушали същите лекции на тишина. След лекциите студентите от двете групи решавали еднакъв тест. Изяснило се, че доброволците, които учили на фона на класическа музика, получили по-високи оценки за правилни отговори в сравнение с тези, които слушали лекциите без никакъв акомпанимент. Изводът: музиката допринася за по-добро усвояване на нова информация. (Бел. ред. Не пропускайте на стр. 23 да прочетете и за Витасел® РQQ.)
Осигурява висока производителност
Едни хора предпочитат да работят в пълна тишина, други се нуждаят от офисен шум. Изследвания потвърдили, че дори фоновите звуци в кафенето карат мозъка да работи по-активно. Учените нееднократно провеждали експерименти за влиянието на класическата музика върху производителността. В едно от последните изследвания на Американската психологическа асоциация било описано влиянието на музиката върху когнитивните способности на човека. Участниците изпълнявали задачи или в тишина, или под звуците на различна музика. В резултат на експеримента учените заявили, че музикалните звуци затрудняват изпълнението на сложни и непознати задачи, но значително усилват производителността при решаване на привични задачи.
Подобрява съня
Изследване на Института за поведенчески науки при Университета в Будапеща потвърдило, че класическата музика може да помогне при безсъние. За участие в експеримента подбрали 94 човека на възраст 19-28 години, които се оплаквали от проблеми със съня. Две трети от тях в продължение на три седмици слушали преди сън класическа музика или аудиокниги. Останалите били наблюдавани без промени в начина на живот. Резултатите били измервани ежеседмично с помощта на на специален въпросник за определяне на индекса на качеството на съня.
Експериментът показал, че класическата музика успокоявала нервната система и хората заспивали по-бързо.
Лекарите препоръчват да се използва класиката в качеството на безопасен метод за лечение на безсъние в лека степен.
Намалява тревогата
Човек може да се бори със стреса по различен начин: с помощта на спорт, ядене, приятели или посещение на психолог. Учени от частния медицински университет Kaohsiung в Тайван смятат, че от тревожността трябва да се избавяме бързо и безплатно – слушайки класическа музика. Те провели изследване с участието на бременни жени със зафиксирано повишено ниво на стрес. Участничките слушали класика, звуци от природата, бебешки песни или Ню Ейдж ежедневно. Плейлистите можело да се редуват и да се избират според настроението. Повечето жени отбелязали видимо снижаване на тревожността и започнали да се чувстват по-спокойно след сеансите по аудиотерапия, провеждани в продължение на две седмици. Лекарите изчислили нивото на стреса на бъдещите майки и отбелязали, че най-позитивно влияние оказват сонатите на Бетовен.
Стимулира отпускането
Снижаването на сърдечния ритъм – един от доказаните резултати от въздействието на класическата музика – неизменно води до отпускане. В изследване на Медико-санитарния университет на въоръжените сили в щата Мериленд, били привлечени 67 доброволци. Първо им създавали стресови и некомфортни условия, а после им предлагали да се успокоят в тишина или слушайки класическа музика. Но в първия случай имало нужда от концентриация на вниманието по аналогия с медитацията, а във втория било нужно просто отпускане и отдих. Абсолютно при всички участници били регистрирани снижаване на нивото на стреса и прекомерната мозъчна активност.
Намалява болката
Класическата музика може да се използва като обезболяващо. Това се изяснило в хода на експеримент с участието на хора, страдащи от хронични болки. Повечето от тях признали, че се чувстват по-добре след прослушването на записи и изпитват конструктивни емоции, без да се фокусират на страданието. Лекарите направили извод, че класическата музика помага на хората да се възстановят след травми и операции, усилвайки действието на аналгетиците. Освен това тя допринася за позитивна настройка, която е много важна за оздравяването.
Делян ВАСИЛЕВ
