в-к Лечител
в-к Лечител
 

Възкресение на модела „Кой?”

Брой: 42, 17 октомври 2019 - СВЕТОВЪРТЕЖИТЕ

Атанас ЖДРЕБЕВ

 Непосредствено преди местните избори се натрупват събития, които наподобяват на своеобразен римейк на модела „Кой?” от 2013 г. и задават възможността да настъпят непредвидими последици, дори не е изключено да падне правителството. Да припомним: Ключовата характеристика на модела „Кой?” беше срастването между политиката, медиите и съдебната власт въз основа на задкулисни олигархични зависимости. През 2013 г. ГЕРБ загуби изборите, спорното назначение на Делян Пеевски за председател на ДАНС породи антиправителствените протести, довели до падането на правителството на Орешарски, а един от основните страхове беше свързан с риска да се посегне върху свободата на словото. Тогава малко преди вота излязоха онези скандални записи със СРС-та, в които Николай Кокинов произнесе репликата „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!” Сега започна бурна политическа есен, белязана от изборите за местни органи на властта, за нов главен прокурор и от скандала в БНР. Възловият момент между тези три събития е, че от тях ще зависи дали и до каква степен Бойко Борисов ще успее да запази и да укрепи своите властови позиции. Евентуална загуба на ГЕРБ в София и в няколко от големите областни центрове, съчетана с евентуална протестна вълна срещу избора на Гешев би могла да генерира политическо напрежение с потенциал да доведе до падане на правителството.

Наборът от няколко съществени обстоятелства насочва към хипотезата за възкресяването на модела „Кой?”. Правосъдният министър Данаил Кирилов отказа да се възползва от правото си да номинира кандидатура за нов главен прокурор. Формалният мотив беше, че не иска да се меси в работата на независимата съдебна власт. Отказът от номинация обаче доведе до състезание с един единствен кандидат, което на практика е предрешено, а позицията на Кирилов е равнозначна на почти директна подкрепа за Гешев. Сотир Цацаров, за когото има преки, макар и недоказани съмнения за зависимости от изпълнителната власт след случаите „Кокинов” и „Яневагейт”, заяви, че ще гласува за Гешев, ако трябва и два пъти. Така статуквото във ВСС предварително девалвира процедурата на евентуално президентско вето, която неизбежно е съпроводена със своята обоснована аргументация. Концепцията на кандидата за първи държавен обвинител съдържа някои спорни моменти, за които ще стане дума по-нататък, и оттук води до реалния риск от пълно блокиране на съдебната реформа. Кирилов обяви, че ще подаде оставка, ако до края на мандата на ЕК, който по ирония на съдбата съвпада с местните избори в България, не отпадне мониторинговият механизъм. На фона на идеите за развитието на прокуратурата през следващите седем години, това едва ли ще се случи. Една министерска оставка, съчетана със съществен отлив на гласове от ГЕРБ, неизбежно би довела до политическа криза и тя е вторият фактор за дестабилизация и падане на правителството наред с евентуалната загуба на София. Още повече, че върху Кирилов ще се стоварят допълнителни негативи след скандалните поправки в Изборния кодекс и скритата подкрепа за Гешев.

Нагледен пример за това как

действията на съдебната власт могат да окажат косвено влияние

върху местните избори е начинът, по който ВСС освободи съдия Методи Лалов, за да му позволи да се кандидатира като водач на листата за общински съветници на Демократична България в София. Лалов бе освободен месец и половина след подаването на молбата за напускане, тъй като ВСС не успя да събере кворум през лятната ваканция. Бяха му наложени и две забележки за леки дисциплинарни нарушения. На фона на светкавичното връщане на Пламен Георгиев на прокурорска позиция след оставката му от КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) възниква хипотезата, че кадровиците на Темида действат по политическа целесъобразност далеч не само при избора на главен прокурор. Между другото, назначението на Георгиев за консул във Валенсия след скандалите с незаконната му тераса и с нивото на владеене на испански език е един от факторите за нарастване на недоверието към правителството и към публичните институции въобще. През лятото се натрупа цяла серия от скандали, която оказа своето ерозиращо въздействие в тази посока. Председателят на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се оказа във фактическото положение, при което самият той притежава незаконно придобито имущество. Неприкосновеността на личните данни на гражданите беше застрашена от хакерската атака в НАП. Независимостта на обществената медия

БНР беше поставена под въпрос в навечерието на местните избори

Съмнения за наличието на задкулисни зависимости витаят около процедурата по избор на нов главен прокурор. Споменатото недоверие към основните институции се дължи в не малка степен на разместването на местата на публичността и политиката. Личните данни на два милиона български граждани станаха публично достояние. Ефирът на БНР замлъкна за пет часа на фаталния 13 септември и се разбра, че има опити за оказване на задкулисни влияния върху най-публичната обществена институция. Най-смущаващото е, че тези взаимовръзки остават скрити, действат латентно и не могат да се разплетат в условията на вече стартирала предизборна кампания. Бойко Борисов направи поредния си грешен стратегически ход да се намеси в скандала и, непознавайки правомощията на СЕМ, да призове собствените си депутати да отстранят генералния директор на БНР. Освен непознаване на формалните правила, той демонстрира и свойствената за него тенденция да отхвърля ролята на институциите като посредници при регулацията на обществените отношения. Силвия Великова трябваше да обяви, че натискът за нейното отстраняване не идва от Борисов, но сега на нас ни остава да се питаме кои точно са „главанаците” и докъде се простират границите на допустимото и на недопустимото влияние на съдебната система. Защото независимата съдебна власт на теория и на практика не би трябвало да разполага с никакви ресурси за натиск върху независимото обществено радио, а замисълът на мнимите заговорници е бил да заглушат гласа на Силвия Великова именно до избора на нов главен прокурор.

Релативизацията на идеята за независимостта на съдебната власт се явява основният спорен момент от концепцията на Иван Гешев. За по-голяма яснота тук ще цитираме неговите думи: „Не споделям виждането на, да ги наречем десните екстремисти, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да са разделени една от друга. Принципът на разделението на властите е едната страна на монетата. Другата част е взаимодействието в рамките на конституционните правомощия между отделните власти...” Тук на първо място, би трябвало да се осъди квалификацията, която дава действащ висш магистрат на определена група политици, наречени „екстремисти” единствено заради това, че те изповядват определени политически убеждения, а това е и тяхно ненакърнимо конституционно право. Вторият смущаващ елемент е, че Гешев демонстрира непознаване на принципа на разделение на властите, така както е заложен от Монтескьо и впоследствие доразвит от бащите на американкската конституция под формата на идеята за възпиране и контрол. Накратко, според Монтескьо властите трябва да се възпират една спрямо друга, за да няма възможности за злоупотреби с техните правомощия и респективно за ограничаване на свободата.  Патосът на Гешев е ориентиран в коренно противоположната посока; на мястото на системата за възпиране и контрол идва институционалното взаимодействие, което размива рамката на фундаменталния принцип и представлява заплаха за действащия конституционен ред и за утвърдените устои на демокрацията. Неговото откровение, че адвокатите взимат пари за да защитават престъпници, също влиза в противоречие с две основополагащи конституционни права – презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на адвокатска защита на подсъдимия. В контекста на нарушението на принципа на разделение на властите се вписват и множеството писма от регионални дирекции на МВР, както и писмото на ДАНС до ВСС в подкрепа на Гешев. Още преди предизвестения избор започва да се случва на практика това, което е планирано на теория. Има нещо знаково в тази подкрепа, тя прилича на първия симптом за началото на ефективното взаимодействие между изпълнителната и съдебната власт. Става дума за една излишна PR акция, която вместо да подобри имиджа, само вреди на предопределения бъдещ държавен обвинител. Тя бе толкова нескопосана, колкото и опитът за отстраняване на Силвия Великова, колкото и глуповатата критика на принципа на Монтескьо. Остава да се запитаме защо всичко това се случва в навечерието на местните избори? Защо на знаковата дата 9 септември прокуратурата повдигна обвинения за шпионаж в полза на Русия на бившия главен редактор на вестник „Дума” Юрий Борисов и на председателя на сдружение „Русофили” Николай Малинов. Съмненията, че става дума за

политическа поръчка с предизборен привкус,

бяха изказани от представители на различни партии. За Волен Сидеров шпионската афера е опит на прокуратурата и ДАНС да нанесат удар върху управлението на Борисов; за Атанас Атанасов скандалът е „политическо активно мероприятие” с цел да се преодолее отливът на гласове от ГЕРБ и зад този „предизборен кьорфишек” стоят Бойко Борисов и Иван Гешев; Корнелия Нинова видя в разследването опит да се прикрият други скандали, предизвикани от правителството, и да се използва случаят за предизборни цели. Разнопосочните интерпретации на политическите лидери обвързват шпионския скандал и действията на прокуратурата с предстоящите избори. Това се случва в условията на необичайната активност на съдебната власт в предизборния период. Нейните действия, както вече стана ясно, са натоварени с политически привкус, защото пораждат множество въпроси без ясни отговори. Общото между всички тези въпроси за връзката между медии, политика и съдебна власт е, че те повдигат един общ въпрос, съвпадащ с наименованието на модела „Кой?”. През 2013 г. този въпрос беше натоварен със свръхперсонификация, но сега олигархичните зависимости са твърде сложни, за да доведат до лесното разплитане на пъзела. Освен това, въпросът ще бъде разделен поне на няколко части след изборите: кой ще управлява общините, кой ще стои начело на изпълнителната власт; кой ще дърпа конците на прокуратурата; кой ще контролира медиите. Центровете на управление наистина изглеждат разнопосочни в контекста на идеите за взаимодействие между властите. Или може би има един единствен център на властта? Тогава навлизаме в сферата на конспиративните теории, но тя едва ли ще ни е на помощ, защото трябва да съществува някакъв много мощен властови ресурс, който да е способен да обгърне в своя обръч всички публични институции; обръч, по-мощен от обръчите на Доган и на Пеевски, взети заедно; дълга ръка, която е по-мощна дори от тази на Борисов. Звучи невероятно и конспиративно, не може да е факт. Тогава какво се случва? Кой стои зад всичко?

 



Брой: 42, 17 октомври 2019
 
 
Продукти
 
ПИКНОГЕНОЛ® (PYCNOGENOL)
 
Хидратиращ лосион за тяло с Ройбос
 
ВИТАСЕЛ® Куркума
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД