Пациенти, страдащи от дълъг COVID, са докладвали за над 200 различни симптома, засягащи 10 органни системи, при най-голямото международно изследване на състоянието до момента.
С помощта на уеб-базирано проучване, обхващащо 257 въпроса и попълнено от 3762 одобрени участници от 56 страни, изследователите идентифицирали общо 203 симптома в 10 органни системи, 66 от които били проследени в течение на 7 месеца. Най-честите симптоми били умора, неразположение след натоварване (влошаване на симптомите след физическо или умствено усилие) и когнитивна дисфункция, често наричана мозъчна мъгла.
Други симптоми включвали зрителни халюцинации, тремори, сърбяща кожа, промени в менструалния цикъл, сексуална дисфункция, сърцебиене, проблеми с контролирането на пикочния мехур, херпес зостер, влошаване на паметта, замъглено зрение, диария и тинитус (шум в ушите).
Изследователите призовават за значително разширяване на клиничните насоки за оценка на дългия COVID отвъд сега препоръчваните тестове за сърдечно-съдовата и дихателната функция, за да обхванат и невро-психиатрични, неврологични и свързани с недостиг на енергия симптоми.
Нещо повече, с оглед на големия брой пациенти, които „страдат мълчаливо“, авторите настояват за национални програми за скрининг, достъпни за всеки, който смята, че може да е жертва на дългия COVID. Имайки предвид разнородния характер на симптомите, засягащи множество органни системи, само чрез откриване на главната причина пациентите ще могат да получат адекватно лечение.
За да характеризира симптомите на дългия COVID в течение на по-продължителен период, анализът на данните от проучването бил ограничен до респонденти, чието заболяване е продължило повече от 28 дни и при които симптомите са се появили между декември 2019 и май 2020 година, позволявайки да се анализират симптомите от първата седмица до седмия месец.
Макар че настоящото изследване не оценява колко често срещан е дългият COVID като цяло, други проучвания определиха, че един от всеки седем пациенти има някакви симптоми 12 седмици след получаването на положителен тест, или почти 30% от хората 12 седмици след симптоматично боледуване.
Резултати от проучването
При изследваната група пациенти с дълъг COVID вероятността симптомите да продължават над 35 седмици (8 месеца) била 91,8%. 96% от респондентите съобщавали за продължаващи симптоми след повече от 90 дни, 65% - след най-малко 180 дни (6 месеца), а само 233 се били възстановили.
Участниците със симптоми в продължение на над 6 месеца имали средно 13,8 симптома през седмия месец. По време на боледуването се проявявали средно 55,9 симптома (от общия списък от 203 идентифицирани симптома), засягащи средно 9,1 органни системи.
При 89,1% от участниците се наблюдавала повторна поява на симптоми, като основните причини за това били упражненията, физическата или умствената активност и стресът. 45,2% съобщили, че имали нужда от намален работен график в сравнение с преди боледуването, а 22,3% не работели изобщо в момента на проучването.
Старшият автор на изследването, д-р Атина Акрами от Юнивърсити колидж Лондон, казва: „За първи път това изследване хвърля светлина върху широкия спектър от симптоми, особено неврологични, които са разпространени и персистират при пациентите с дълъг COVID.
Паметовата и когнитивната дисфункция, изпитвана от над 85% от респондентите, бяха най-често срещаните и трайни неврологични симптоми, еднакво разпространени при всички възрастови групи и със значително отражение върху работата.
Главоболията, безсънието, световъртежът, невралгията, невро-психиатричните промени, треморите, чувствителността към шум и светлина, халюцинациите (обонятелни и други), тинитусът и други сензомоторни симптоми също бяха обичайни и може да сочат към по-големи неврологични проблеми, засягащи както централната, така и периферната нервна система.
Успоредно с добре документираните респираторни и сърдечно-съдови симптоми, вече съществува ясна потребност от разширяване на медицинските насоки за оценка на далеч по-широк кръг симптоми при диагностирането на продължителен COVID. Нещо повече, навярно има десетки хиляди пациенти с това състояние, които страдат мълчаливо, без да са сигурни дали техните симптоми са свързани с COVID-19.“
Разпространение на симптомите
Трите най-чести симптома са следните: умора – при 98,3%, неразположение след натоварване – при 89%, и мозъчна мъгла и когнитивна дисфункция – при 85,1% от респондентите.
Трите най-тежки (инвалидизиращи) симптома, изброени от участниците, са: умора (2652 пациенти), дихателни проблеми (2242 пациенти) и когнитивна дисфункция (1274 пациенти).
Симптоми, продължаващи след шест месеца
65,2% от респондентите имали симптоми в продължение поне на 6 месеца. Над 50% страдали от следните симптоми: умора (80%), неразположение след натоварване (73,3%), когнитивна дисфункция (58,4%), сензомоторни симптоми (55,7%), главоболия (53,6%) и проблеми с паметта (51%). В допълнение, между 30 и 50% от участниците продължавали да имат следните симптоми след изтичане на 6 месеца: безсъние, сърцебиене, мускулни болки, задух, виене на свят или проблеми с равновесието, проблеми със съня и речта, ставни болки, тахикардия и други.
Засегнати органни системи
Симптомите на дългия COVID засягат десет органни системи:
Цялото тяло (системни ефекти): умора, температура, слабост, неразположение след натоварване.
Невро-психиатрична (подкатегории): когнитивна функция, памет, реч и език, неврологични усещания, сън, главоболия, емоции и настроение, вкус и обоняние, халюцинации.
Сърдечно-съдова: симптоми, свързани със сърцето.
Дерматологична: симптоми, свързани с кожата.
Стомашно-чревна: симптоми, свързани с червата/апетита.
Белодробна и дихателна: симптоми, свързани с дишането.
Глава, уши, очи, нос, гърло: физически и сетивни симптоми, свързани с тях.
Репродуктивна, пикочно-полова и ендокринна: симптоми, свързани с менструацията, жаждата и уринарната функция, и ниска или висока кръвна захар.
Имунологична и автоимунна: нови и засилени имунни реакции.
Мускулно-скелетна: стягане в гърдите и болки в цялата мускулно-скелетна система.
Елица ТАНЧЕВА
