Има три области в мозъка, които реагират най-силно на стреса

Амигдалата става хиперактивна и се уголемява

Бадемовидното тяло (амигдала) е участък нервна тъкан, който отговаря преди всичко за емоциите. В частност – за страха и гнева.

Тази зона играе много важна роля в работата на инстинкта за самосъхранение. Основната задача на амигдалата е обработването на информацията, постъпваща от органите на чувствата, и откриването на заплахите. Отговор на фиксираната външна опасност става или гняв, или страх.

При хората, преживели силна психологическа травма, амигдалата може да стане хиперактивна. Това означава, че бадемовидното тяло започва да включва реакцията „бий се или бягай” във всеки момент, дори ако човек не е заплашен от нищо.

Това предизвиква напрежение на парасимпатическата нервна система: сърцето изпомпва по-активно кръв, мускулите се напрягат, дишането зачестява, човек става много внимателен към дреболии, неговите чувства се изострят.

В резултат на всичко това може да настъпи паническа атака, прилив на емоции и агресия, стрес. Колкото по-активна е амигдалата, колкото по-често и по-лесно тя се възбужда, толкова повече се изтощава нервната система.

Работата на префронталната кора се влошава

Префронталната кора е по-„разумен” участък на мозъка, който в нормално състояние сдържа прекалено емоционалните пориви на амигдалата.

Бадемовидното тяло усеща отрицателната емоция – гняв или страх, а префронталната кора оценява тази емоция рационално. Тя преценява, действително ли откритата от амигдалата опасност е толкова голяма и наистина ли трябва да се тревожи парасимпатическата нервна система.

Например, ако вие отивате на среща с шефа, очаквайки критика и дори наказание, бадемовидното тяло ще се стреми да включи реакцията „бий се или бягай”.

Но префронталната кора ви съобщава, че срещата с шефа е нещо неприятно, но не смъртоносно. Благодарение на това амигдалата се успокоява, а вие се мобилизирате, за да предотвратите паническа атака.

Изследване, публикувано в списание Neurobiology of Stress, показало, че и острият, и хроничният стрес отслабват префронталната кора, физически намалявайки в нея количеството на активните неврони.

В резултат тя губи своята способност да контролира реакциите на амигдалата. Всяка опасност, дори мнимата, мозъкът започва да възприема като смъртоносна заплаха – и реагира по съответния начин.

Хипокампът се смалява и работи в нарушен режим

Хипокампът е тази област в мозъка, която отговаря основно за съхранението на спомените. Освен това той помага да се различи предишния опит от настоящия.

Психическата травма нарушава работата на хипокампа. При различните хора това се проявява по различен начин. Например някои могат да забравят част от своето минало, но спомените за травмиращи събития могат да останат ярки и ясни.

Други ще изпадат в паника всеки път, когато обстановката около тях дори с малко им напомня за тази, в която са се намирали при получаване на травмата. Това става, защото мозъкът губи възможност да различава ясно кое е минало, а кое настояще.

При хората с посттравматично разстройство физическите размери на хипокампа значително намаляват. Това повреждане е предизвиквано от постоянната тревога и стреса, в който те живеят.

Колкото по-малък е хипокампът, толкова по-лошо той се справя със своите функции. А значи, толкова повече проблеми с паметта и натрупваща се паника ще изпитва човек.

Симеон НИКОЛОВ