Ползи, рискове, препоръки и предупреждения, свързани със скенерната технология
През 1977 г., повече от седем десетилетия след като Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи и създава апарата, превърнал се в неоценимо медицинско помагало за диагностика на скелетната система, друг един човешки ум стига до откритие, което дава на медиците изображение и на меките тъкани в човешкото тяло. The indomitable („Непобедимият”) - така нарекъл американецът Реймън Дъмейдиън своето изобретение за ядрено-магнитно резонансно сканиране на вътрешните органи и изминалите четири десетилетия от първата му демонстрация върху пациент не са оспорили репутацията на неговото название.
Макар че мнозина след него са доразвили идеята му (която той по американски предвидливо патентовал), Дъмейдиън е човекът, гениално прозрял, че ядрено-магнитният резонанс - известно явление във физиката - може да се използва и в медицината за неинвазивна образна диагностика на човешкото тяло. Прозрение, затъмнило славата дори на рентгенографията и утвърдило метода като водещ и „непобедим” досега в диагностирането на вътрешните органи през XXI век.
Днес под понятието „ядрено-магнитен резонанс” (ЯМР) в медицината се разбира нерентгенов метод за изобразяване на различни органи, части и структури в организма и се възприема като един от най-добрите начини за диагностика на опорно-двигателния апарат, заболявания на централната нервна система, ендокринната, отделителната, половата система. Но макар да се прилага у нас повече от 10 години и вече в десетки клиники, лекарската препоръка за този вид изследване все още предизвиква у мнозина пациенти паническа атака. Защо ли?
Пациентски страхове от облъчване и други фобии
Първото и най-популярно притеснение е заради присъствието на определението „ядрено” в наименованието на технологията, а то мигом се асоциира с облъчване и последиците от него. Но в случая учените предпочитат да нарекат този страх „мит” и го опровергават така: при ЯМР не се прилагат йонизиращи лъчения (както е при рентгенографията и компютърната томография например) или дозата им се приближава до нулата. Принципът на действие тук е съвсем друг и използва силата на магнитното поле. Практически пациентът не е подложен на радиация и тъкмо затова тази технология се смята за по-безопасна и се препоръчва за пациенти с потвърдена диагноза рак и други злокачествени тумори. А за допълнително разсейване на подозренията все повече медици предпочитат да избягват „лошата думичка” и да наричат метода по-благозвучно: „магнитнорезонансна томография”.
Втора причина за пациентските опасения е дискомфортът на по-старите модели апарати, при които легналият пациент бива вкарван в тунелоподобен скенер. Това действа психически натоварващо на хора, които имат фобия от затворено пространство и за такива пациенти (а според някои статистики те са около 30 на сто от хората в световен мащаб) методът се смяташе доскоро за противопоказен, защото проявите на клаустрофобия по време на изследването може да са много силни и пречат на провеждането му. „Доскоро”, защото вече са създадени отворен тип модели и някои модерни клиники у нас са успели да се оборудват с такива. Отвореният дизайн създава комфорт и за хора с наднормено тегло, както и за децата, тъй като дава възможност родителят да присъства и да поддържа контакт с детето.
Трето, има мнение, че повторно или всяко последващо ЯМР изследване води до обостряне на основното заболяване, дори до съкращаване на живота. Специалисти се наемат да разсеят тези притеснения с довода, че магнитното поле, което се създава при работата на томографа, не е способно да нанесе вреда на организма. Но все пак, изглежда, е „способно”, тъй като има установена граница на магнитното поле по отношение на безопасността спрямо човешкия организъм и тя е 2.0 Т (тесла). Тук ще поясним, че колкото по-висок клас е апаратът, толкова по-силно магнитно поле може да създава, а с това се постигат по-детайлни и ясни изображения. Сведенията говорят за тенденция болниците, които сега купуват ЯМР, да избират апаратура с магнитно поле 1.5 Т. В същото време водещи производители на този вид апарати продават и уредби със свръхвисоко поле - 3.0 Т (да напомним: 2.0 Т е лимитът за безопасност!), но се твърди, че те не се ползвали в клиничната практика, а само за научна работа. Така или иначе специалистите уверяват, че нищо не налага ограничение в броя на изследванията, нито времева пауза между две провеждания и ЯМР може да се прави толкова пъти, колкото се назначава от лекаря.
Четвърто, „мрачната слава” на метода се свързва и с факта, че най-често се прилага за диагностиране на мозъчни тумори, инсулти, сърдечни дефекти, множествена склероза и други тежки заболявания. Това, от една страна, е така, защото след въвеждането му в практиката за много от тях беше премахната необходимостта от биопсия или дори от операция, за да се открият патологични състояния в ранен стадий и да се елиминират в началната фаза. Ако пък се налага операция, компютърното изображение осигурява на хирурга възможно най-добра информация за патологичните промени, за местоположението, размера и обхвата на туморната тъкан и т.н. Обаче ЯМР има далеч по-широк спектър на дейност: методът се използва за диагностика на сърцето, черния дроб, жлъчните пътища, бъбреците, далака, червата, задстомашната жлеза и надбъбречните жлези, тазовите органи, включително репродуктивните органи, кръвоносните съдове, мускули, стави, кости, сухожилия, прилага се при травми и разкъсвания и т.н. Всъщност досега е с доказано по-слаб ефект единствено при кухите органи като белите дробове например.
И така, специалистите ни убеждават, че споменатите пациентски страхове са малко или повече неоправдани: процедурата е безболезнена, а магнитното поле не предизвиква увреждания. Но през последните няколко години се появиха съобщения и за риск, който е явно толкова реален, че по него взе отношение и Европейската агенция по лекарствените средства (ЕМА) - главният орган, регулиращ пазара на фармацевтичните продукти в Европейския съюз. Става дума за установени негативни реакции, свързани с препарата гадолиний, който се използва при ЯМР изследванията с контрастно вещество.
...
Лия ЕМИЛОВА
Бел. ред. Оставяме на лекарите и гражданите пациенти да си направят съответните изводи, за да се избегнат проблемите с ЯМР при татуираните, при бъбречноболните, при пациенти, в чието тяло има скрит, привнесен отвън метал (куршум, пейсмейкър, вътрематочна спирала, импланти и пр.), при бременни, кърмещи майки, малки деца и т.н.
ЯМР е изключително постижение на човешкия ум, но като всяко откритие или изобретение и той си има слаби места. Диагностиката е първата и най-важна крачка във всеки оздравителен процес, но когато такъв безценен апарат като ЯМР може да навреди на пациента, трябва да се търсят задължително други диагностични методи.
Все пак в медицината е имало успешно диагностиране и преди появата на ЯМР - лекарят може и трябва да познава, владее и прилага и тези алтернативни диагностични подходи, когато ЯМР се оказва по-скоро опасен и вреден, отколкото полезен и „незаменим“.
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител 
