в-к Лечител
в-к Лечител
 

Стресът уврежда центровете на движението в мозъка

Брой: 23, 9 юни 2022 - КУРКУМАТА

Стресът, изглежда, оказва негативен ефект върху ученето на движения, поне при мишките. Това е изводът от скорошно изследване на Университета в Бон, Германия, според което невроните на тези гризачи загубват част от контактите си с други неврони след стрес. Животните развили и моторни дефицити. Резултатите могат да бъдат използвани за по-ранно диагностиране и подобрено лечение на свързани със стреса патологии като депресията. Освен това те документират, че стресът оставя следи в мозъка, навярно перманентни.

Хронично стресираните хора често демонстрират аномалии в двигателните си способности като по-слаб контрол на фината моторика. Но как възникват тези симптоми, досега почти не беше изследвано, посочва проф. д-р Валентин Щайн от Института по физиология II на Бонския университет.

За да проучат този въпрос, той и екипът му използвали мишки, част от които изложили на стресова ситуация в течение на няколко дни. Междувременно те използвали специален микроскопски метод, за да заснемат мозъка на мишките, фокусирайки се върху части от мозъчната кора, които отговарят за моторния контрол и научаването на нови движения.

„С нашия метод е възможно да се наблюдава един и същи неврон в различни моменти от времето – казва д-р Анне-Катрин Гелнър, лекар от Отделението по психиатрия и психотерапия на Университетската болница в Бон. – Така можем да видим дали и как се променя той вследствие на стреса.“

Стресираните мишки губят синапси

Действително изследователите се натъкнали на очебиеща подробност: след стресова ситуация изследваните неврони загубвали една част от синапсите си, тоест от контактите си с други нервни клетки. В процеса на учене обикновено се формират нови синапси или се подсилват вече съществуващи. Но вместо това гризачите под стрес загубвали до 15% от синапсите си.

В същото време животните развивали дефицити относно научаването на движения. Така например те трябвало да се опитат да хванат гранула от храната си с една лапа и да я пренесат до устата си. Дивите мишки използват и двете си лапи за това, така че се налагало лабораторните животни да усвоят това умение. Нестресираната група постигала успех в 30% от случаите след пет дни, докато стресираните гризачи успявали да вземат храната само веднъж на десет опита.

Дори устойчивите животни не са неподатливи

Нещо повече, дори при издръжливите животни броят на синапсите намалявал след стресово събитие. Но за разлика от мишките, чувствителни към стреса, при тях засегнатите неврони се възстановявали – след седмица и половина броят на синапсите им отново бил близък до нивата отпреди стресовата ситуация и сравним с този при нестресираните контролни животни. „Въпреки това е възможно психологическият стрес да оставя постоянни следи и върху тях, ако е твърде продължителен или чест“, опасява се Щайн.

Изследователите имат предположения и за това какво предизвиква загубата на синапси: имунни клетки, известни като микроглия, се активирали в мозъците на гризачите. Те спадат към така наречените фагоцити и могат например да поглъщат патогени или дефектни клетки. Възможно е стресът да ги „включва“ и те да атакуват синапсите.

Бел. ред. Освен продуктът, който виждате вляво, на стр. 23 ще може да прочетете и за Амантила релакс – екстракт от корени на валериана, доказали се във времето като ефективно средство за повлияване на стреса.

Катя МАНОЛОВА




Брой: 23, 9 юни 2022
 
 
Продукти
 
ВИТАТАБС® Актив В натурал
 
БОДИФЛЕКС® МСМ (Bodyflex® MSM)
 
ФЕРОФОРТЕ® В+С (FERROFORTE B+С)
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД