Методът, който често използват във филмите полицаите, за да накарат заподозрения да си признае извършеното престъпление, не е особено ефективен във възпитанието на децата. Най-малкото за родителите, които са заинтересовани от благополучието и здравето на своето дете, както отбелязали психолози в своето ново изследване.
Жестокото отношение към детето или играта на „доброто и лошото ченге” в продължение на първите две десетилетия от живота на човека води до увеличаване на шансовете за лошо физическо здраве и затлъстяване в зряла възраст.
Опитите да се уравновеси такова отрицателно въздействие с помощта на по-топъл стил на възпитание или да се държи единият родител като „добро ченге”, далеч невинаги са в състояние да неутрализират негативните последствия от поведението на „лошото ченге” в семейството. В действителност такова отношение може да увеличи риска за здравето на подрастващия човек.
В хода на своето изследване учени от САЩ изучили историите на живота на 451 деца, по-точно периода на прехода от юношеството към възрастния живот. Освен анкетите, попълнени от членовете на семейството, изследователите изучавали методите на взаимодействие между родителите и техните деца. В хода на изследването били отчитани егоцентричното поведение на възрастните, принуждаването към различни действия, отблъскването на детето от себе си в психологически смисъл, дори щипането по кожата (при това никой от родителите не упражнявал физическо насилие върху своите деца, поне, никой не признал за това). Децата, участващи в изследването, също били подложени на периодична оценка на тяхното физическо здраве на възраст от 12 до 20 години.
По думите на автора на изследването Томас Шофилд резултатите от научната работа породили повече въпроси, отколкото отговори.
Той и неговите колеги открили, че влиянието на суровото отношение на физическото здраве (хормонален фон, възпалителни процеси, работа на сърдечно-съдовата система) се смекчава от грижливите родители. Но те също така изяснили, че ефектът, влияещ на индекса на телесната маса, рискът за здравето от суровото възпитание се усилвал в зависимост от увеличаването на топлото отношение на другия родител. Вероятно, ако строгият баща разчита на това, че майката по-късно ще пожали детето и ще го успокои, той може да се държи дори по-сурово, отколкото в отсъствие на майката.
„Жестокостта води до проблеми с физическото здраве и не е важно колко силно вторият родител се старае да се справи със ситуацията. Вероятно той не е в състояние да „изтрие” този ефект”, заявил Шофилд.
Както обяснил психологът, строгият родител трябва да помни, че колкото и да съжалява детето другия родител, това няма да отмени негатива, „подарен” на децата от „лошото ченге”.
Жестокото отношение с децата създава постоянни стресови ситуации, в които децата попадат през първите две десетилетия от своя живот. „Това въздействие може да има продължителен ефект на развиващия се мозък в детството и ранното юношество”, добавил ученият.
Както показали предишни изследвания, хроничният и остър стрес в продължение на подрастващия период влияе пагубно на ума и тялото, на дейността на белите кръвни клетки, изработката на хормони и на много други фактори.
„Най-доброто, което можем да направим, това е да призовем родителите да не бъдат резки със своите деца”, отбелязал авторът на изследването, добавяйки, че най-добрата защита на здравето и положителното физическо състояние е пълният отказ от жестоките методи за възпитание.
Изследователите посочили, че разликите във физическото здраве и теглото не били очевидни в началото на подрастващия период. Ефектът се проявявал тогава, когато, вече пораснали, децата напускали дома на родителите си.
Винаги трябва да се помни, акцентирали учените, че добрите намерения, както в известната поговорка, могат да имат негативни последствия. Днес много родители, както и в миналото, желаят само най-доброто за своите деца. Но при това те не признават, че тяхното поведение е прекалено сурово. Често съвременните майки и бащи предполагат, че щом техните родители са ги възпитавали с викове и шамари, то и те могат да си позволят същата тактика по отношение на своите деца, посочил Шофилд. Естествено, всеки човек иска да вярва, че поведението на неговите родители (дори ако то е било твърде строго) му е оказало само положително влияние. Но това не е така… И по мнението на учените, именно тази вяра проваля всички опити на психолозите да преустановят жестокото отношение на възрастните към съвременните деца.
Делян ВАСИЛЕВ
