в-к Лечител
в-к Лечител
 

Не подценявайте пародонталните заболявания!

Брой: 42, 17 октомври 2019 - СВЕТОВЪРТЕЖИТЕ
Д-р Иван ЦЕНОВ завършва Медицински университет, София, във Факултета по дентална медицина през 2017 г. Проявява интереси в сферата на пародонтология и имплантология, и посещава курсове за следдипломна квалификация.

• Пародонталните заболявания, изразяващи се с гингивит и пародонтит, са изключително сериозни, но подценявани заболявания вследствие на инфекции. Защо?

- Пародонталните заболявания са една от най-разпространените  групи денталните заболявания в световен мащаб (втори по разпространение след зъбния кариес), но заедно с това и едни от най-пренебрегваните от страна на пациентите. В глобален мащаб по данни от 2015 г. 538 милиони души са засегнати от даден вид пародонтално заболяване. Те се делят на две основни големи групи – гингивити и пародонтити.

Гингивитите представляват семейство от комплексни и отделни патологични единици, резултат от многообразни етиологични фактори, но за всички тях са характерни следните белези: ограничени са само в гингивата (без загуба на аташман – т.е. на връзката между зъба и костта); промени в морфологичните характеристики на гингивата като зачервяване, подуване, кървене и не на последно място – обратимост на състоянието при премахване на етиологичните фактори.

Пародонтитите – хронични и агресивни, от своя страна са заболявания, при които се засяга денто-алвеоларната връзка, т.е.  протичат със загуба на клиничен аташман. Характеризират се с промени в цвета, обема и текстурата на гингивата, образуване на пародонтални джобове, загуба на алвеоларна кост, оголване на зъбите, повишена подвижност, миграция на зъби и тяхната ексфолиация.

И при двете основни групи пародонтални заболявания една от най-силно афектиращите пародонта етиологични единици е бактериалната плака. Тя представлява здраво адхериран биофилм, изграден от стабилно бактериално общество от множество и различни бактериални единици с обща циркулаторна система и прояви на метаболитно коопериране, т.е. комплекс от разнородни бактерии, които проявяват своя патогенен ефект върху зъбозадържащия апарат. Организирани в обща структура на дентална плака те се намират в състояние на стабилно общество, като използват взаимно продуктите от своя метаболизъм и продуцират бактерицидни вещества срещу други бактерии, така че да не бъдат конкурирани. В този ред на мисли, да, можем да приемем, че пародонталните заболявания представляват сериозни инфекциозни заболявания, които биват често пренебрегвани от пациентите, поради невинаги проявена болка – една от основните причини пациентите да посещават лекарите по дентална медицина (особено в България).

Могат ли да доведат до отравяне на кръвта? Вярно ли е, че са опасни и за сърцето?

- Сепсисът погрешно често бива наричан „отравяне на кръвта” и представлява животозастрашаващо състояние в следствие на отговор на организма спрямо инфекция, при което започва „атака” и към собствените тъкани и органи. Едни от основните признаци са фебрилитет (температура над 38 градуса) или хипотермия (температура под 36 градуса), тахикардия над 90/мин, тахипнея над 20/мин, левкоцитоза или левкопения, доказана инфекция. В този ред на мисли, пародонталните заболявания като инфекциозна етиология биха могли да доведат до септицемия, но това се случва казуистично при изключително тежки форми и пациенти със системни заболявания и компрометиран имунен статус.

Биха могли да бъдат опасни за сърцето, да, особено при клапно-протезирани пациенти. Защо?! Защото една от основните етиологични единици за развитие на пародонталните заболявания е бактериалната плака, която сама по себе си представлява същински биофилм, а за биофилмите се доказа, че се образуват по твърди неолющващи се повърхности, граничещи с течна среда, каквито са сърдечно-протезните клапи. 

Какво става, ако пародонталните заболявания не се лекуват? Какво е най-съвременното лечение?

- Гингивитите сами по себе си прогресират в своята тежест и разпространение като се засилват клинчите симптоми. Възможно е да прогресират и в пародонтити, но трябва да има налице и фактори от сложната етиопатогенеза на заболяванията като например увреден локален имунен отговор. При пародонтитие се наблюдава продължаваща загуба на аташман и алвеоларна кост със задълбочаване пародонталните джобове до ексфолиация на зъб/зъби.

Каква е профилактиката? Истина ли е, че около 90% от хората страдат от едно или друго заболяване на пародонта (хроничен гингивит, хроничен пародонтит и други неплакиндуцирани заболявания на пародонта)? Високата заболеваемост има ли общо със силите на имунитета?

- Да, истина е, че много висок процент от хората страдат от форма на пародонтално заболяване (втора по разпространение група орални заболявания след зъбния кариес). Основен начин да се предпазим е профилактиката! Има ключови моменти като поддържането на адекватна орална хигиена, в което бих включил както средствата за орална хигиена четка за зъби и нейната редовна смяна на най-много 3 месеца, четка за език (който представлява „резервоар” за микроорганизми), конците за зъби, интерденталните четки при пациенти с треми и диастеми или оголени корени, водите за уста за ежедневна употреба и тези по специално предписан режим (съдържащи хлорхексидин) от лекар по дентална медицина, така и правилното изпълнение на техниките за поддържане на добра орална хигиена – правилен метод на четкане и флосване с конец, ако е предписан по режим хлорхексидинов препарат, то той да не замества четкането и трябва да бъде употребяван след щателно изплакване и поне 2-3 минути след пастата за зъби (натриевият лаурил сулфат в пастите за зъби взаимодейства с хлорхексидина и го инактивира); редовните визити при дентален специалист, свързани с провеждането на периодичните професионални почиствания на денталната плака и/или образувалия се калкулус (зъбен камък) и не на последно място - желанието на пациента да постигне орално здраве, защото ако го няма, не биха могли да бъдат постигнати никакви резултати. Важно е да се разбере, че профилактиката е ключът към здравето, а не лечението, особено в трактовката на деструктивните пародонтални заболявания, каквито са и пародонтитите. При тях в някои случаи бихме говорили за започване на дадена терапия за поддържане, а не за лечение, защото невинаги е възможно да бъде проведена регенеративна терапия на загубените тъкани.

В етиопатогенезата на пародонтитите, освен микробиологичната компонента (т.е. да бъдат разглеждани само като инфекциозни заболявания), трябва да се добави и реактивността на имунната система на локално ниво. Накратко (доколкото е възможно) в патогенезата на заболяването се отделят два основни фактора. Първият са директно увреждащите – микробната инвазия в денто-гингивалния епител (който е все още оспорван фактор), ензимите – протеинази, увреждащи епителната и съединителната тъкан, левкотоксинът срещу полиморфонуклеарните имунни клетки. Както и ендотоксините, привличащи имфламаторни клетки чрез химични сигнали към гингивалните тъкани.

Вторият фактор е индиректното увреждане в следствие на сложни неспецифични и адаптивни отговори на организма, при които имунокомпетентните клетки реагират срещу антигени, но посредством това увреждат допълнително пародонталните структури.

Именно поради това най-добрата терапия е свързана с намаляване на микробното число, както количествено, така и качествено, което бива постигнато с адекватна орална хигиена чрез механична и химична терапия (ако се налага и корективна, включваща хирургична и регенеративна терапия) и профилактични визити при лекар по дентална медицина с изготвяне на индивидуален план за посещения, спрямо клиничната картина на конкретния пациент. Много хора питат и за антибиотично лечение, което има много тесни индикации в лечението на пародонталните заболявания. Всъщност, системната антибиотична терапия не е за предпочитане, защото пародонтитие представляват мястоспецифични мултифакторни заболявания, т.е. трябва да се постигне такава минимално ефективна доза, която да повлияе микрофлората на локално ниво, а това е трудно постижимо, защото част от потенциала на антибиотичния медикамент се изхабява „по веригата”. Друг важен момент е, че бактериите в пародонталните джобове са разнородни и дори широкоспектърните системни антибиотици трудно биха повлияли  тази флора в следствие механизмите й за коопериране между видовете. Заедно с това има множествено места от денталната анатомична структура, в които бактериите се „крият” и след това реколонизират. Трябва да се спре с изписването от колегите на един широко познат комбиниран препарат на основата на spiramycin и metronidazole, защото вече световните проучвания доказаха, че огромна част от населението вече са резистентни поради прекомерната му употреба в миналото! Системната антибиотична терапия би могла да бъде елемент в лечението само след вземането на антибиограма от пародонтален джоб, като отново е за предпочитане употребата на локално администрирани средства! Най-добрата терапия е тази, която след щателен анализ е точната за конкретния клиничен случай!

Как протича лечението на пациентите диабетици, които страдат и от пародонтални заболявания?

- Темата за пародонтитие и диабета е доста обхватна, но накратко двете заболявания се взаимомодулират. Доказано е, че при много диабетици овладяването  на пародонталното заболяване води до подобряване и в статуса на системното. Тази група пациенти попадат във високорисковата група за прогресия и утежняване на  пародонталното заболяване и трябва да са под строг мониторинг на лекуващия си лекар по дентална медицина.

 Ако забележите, че венците ви са зачервени и кървят при провеждане на ежедневните оралнохигиенни мероприятия, подути са, някои от зъбите са оголени, подвижни са, то задължително трябва да се консултирате с лекар по дентална медицина. Четкайте хубаво, продължително, грижите се за себе си, усмихвайте се и бъдете здрави!

 Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА



Брой: 42, 17 октомври 2019
 
 
Продукти
 
РЕЛАКСОР
 
ФИГУРЕЛ® CLA 80+хром (CLA Figurel 80 + kromi)
 
КОРДИЦЕПС, Канада
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД