в-к Лечител
в-к Лечител
 

„ЗЛАТНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК” НА ЩАСТИЕТО

Брой: 9, 4 март 2021 - ВЕНЦИТЕ И ЗЪБИТЕ
„Ако нещо е субективно, това съвършено не означава, че то не може да бъде измерено” - убедена е доктор Мелиса Вайнберг, почетен сътрудник в Школата по психология към Университета Дикин във Виктория, Австралия, и изследовател в Центъра за изучаване на живота.
Самата Вайнберг дълги години се занимава с измерване на една, на пръв поглед, толкова ефимерна субстанция, като щастието. Причината за своя интерес тя обяснява така: „Попитайте всеки какво желае на своето дете или просто на близък човек, и той ще ви отговори: „Просто искам да бъде щастлив”.
За да се „изчисли” щастието, учените измислили за него научен термин и дори формула.
И така, научното название на щастието е „субективно благополучие”. Субективното благополучие – това е „удовлетвореност от живота + афект”.
Удовлетвореността от живота отразява оценката на човека на неговия собствен живот, а афектът – това е емоционалната страна, включваща както положителните, така и отрицателните емоции и състояния, свързани с ежедневния опит.

Според психолозите нашето субективно благополучие се стреми към определена точка на скалата за измерване така, както нашата температура се стреми към отметката от 36,6 градуса по Целзий.

Както твърди Вайнберг, човек е щастлив, когато неговото ниво на субективно благополучие се намира на отметката от 80%. А защо не на 100 %?

Представете си, че си лягате да спите в предвкусване на някакво важно позитивно събитие, което трябва да се случи утре. Най-вероятно, вие ще бъдете толкова възбудени, че дълго няма да може да заспите, а може и въобще цяла нощ да не затворите очи.

Но в режим на постоянна възбуда организмът не може да функционира нормално. Поради това по естествен начин се стреми да съхрани емоционалната хомеостаза (динамичното равновесие) така, както нашето тяло се стреми към биологична хомеостаза.

Тази способност за завръщане към оптималната точка на скалата на настроението е крайъгълният камък на психичното здраве.

Щастието се състои не в това, че човек постоянно се чувства на седмото небе, а в способността да изпитва най-разнообразни емоции в зависимост от ситуациите и да се връща към спокойно настроение

Разбира се, когато ние се сблъскваме с трудности или загуби, можем да изпитваме болка, мъка, тъга, досада. Но постепенно ги преодоляваме. А ако в живота ни се случи победа или голяма придобивка, можем да изпитваме еуфория, но доста бързо свикваме с това, което в един момент ни е направило безкрайно щастливи, т.е. спускаме се на максимално комфортното ниво от 80%.

Разбира се, човек, преживяващ твърде много удари от съдбата един след друг, не успява да „отскочи” към точката на емоционално равновесие и изпада в депресия. Но това вече е друга история.

Колегата на Мелиса Вайнберг, професор Робърт Къминс от Университета Дикин, създал специален индекс на благополучието, т.е.

скала, измерваща нивото на щастие

В продължение на 15 години група изследователи анкетирала около 60 000 австралийци, които трябвало не само да оценяват своето ниво на щастие по предложената скала, но и да отговарят на въпроси за обстоятелствата в своя живот. Хората били питани за техните доходи, здравето, наличието на цели в живота, личните отношения, обществените връзки, увереността в утрешния ден.

В резултат изследователите открили това, което Къминс нарекъл „златен триъгълник”.

Тези участници, които оценявали своето субективно благополучие на 75% и повече, съобщавали за три важни обстоятелства.

Първото и най-главно е наличието на близък значим човек (хора). Става дума за съпрузи, родители/деца, други членове на семейството.

Както се изяснило, домашните животни не представляват пълноценна замяна на близките хора.

Вторият връх на триъгълника бил финансовото благополучие. Сами по себе си парите не ни правят щастливи, но техния продължителен съществен недостиг може да потопи човек в депресия. Изследователите установили, че хората смятали себе си за нещастни, ако годишният им доход бил под 15 000 долара.

Субективното благополучие се увеличавало с повишаване на доходите до 100 000 долара годишно, а всичко над това практически не добавяло щастие.

И, накрая, огромно значение имал фактът, усеща ли човек своя живот осмислен, с други думи, има ли той цел, заради която си струва да живее и активно да действа.

Интересно е, че сред най-щастливите хора се оказали доброволците в различни сфери на обществената дейност, а наборниците в армията, напротив, се чувствали нещастни.

Били установени още няколко закономерности. Мъжете, станали бащи, били по-щастливи от бездетните, а пък за жените – колкото и да е удивително – нивото на щастие не зависело от това, дали имали деца или не.

Изследователите обяснили този факт по следния начин: жените са значително по-адаптивни и способни да поддържат тесни социални връзки извън пределите на семейството, докато мъжете в по-голяма степен се опират именно на семейството и без него се чувстват изгубени.

Още едно неочаквано откритие: здравето оказва на субективното благополучие по-малко влияние, отколкото би могло да се предположи. Хората със сериозни медицински проблеми, но притежаващи „златен триъгълник”, се чувстват щастливи, ако само тежката болест или инвалидност не са ги сполетели внезапно.

А най-щастливата възрастова категория се оказали хората над 55 години

От друга страна, най-нещастни били тези, на които им се налагало да посвещават голяма част от времето на грижи за тежко болен член на семейството, жертвайки собствените си интереси.

Още един забележителен факт: най-щастливите хора използвали социалните мрежи не повече от 30 минути дневно, но започвайки от 2007 г., когато социалните мрежи придобили реална популярност, учените забелязали постоянно увеличение на удовлетворението от живота при подрастващите.

Професор Къминс предполага, че тези неща са свързани: „Напълно е възможно социалните мрежи да им дават чувство на пребиваване в съобщество, чувство на свързаност помежду им, които били значително по-трудни за достигане преди компютърната ера”.

Изследването на австралийските учени продължило 15 години, а пък проучването на техните колеги в Северното полукълбо започнало през 1938 г. и все още не е завършило. При това сходството в изводите на изследователите от университетите във Виктория и Харвард ни кара да вярваме, че те действително са открили тайната на щастието.

Харвардското изследване започнало още в годините на Великата депресия, когато учените започнали наблюдения на 268 второкурсници в Харвардския университет, сред които били бъдещия президент Джон Кенеди и други амбициозни млади хора. Те трябвало да бъдат наблюдавани до самата старост, за да се установят факторите, които влияят на здравето и благополучието.

В изследването първоначално участвали само мъже, тъй като в университетския курс нямало жени.

След това в изследването били добавени 1300 деца на първоначалните участници, които сега са на 50-60 години, а през 70-те години – още 456 жители на Бостън.

Изяснило се, че най-важният фактор, влияещ не само на щастието, но и на здравето на хората, участващи в това дългосрочно наблюдателно изследване, били не богатството или славата, а отношенията с другите хора.

Здравите човешки връзки ни защитават от физическо стареене и деменция в много по-голяма степен, отколкото принадлежността към определена социална група, нивото на интелект и дори здравите гени - такъв извод направили изследователите.

Анализирайки огромния масив от данни, включително медицинските картони, личните интервюта и писмените анкети, те установили силна корелация на благополучието и преуспяването с отношенията в семейството, с приятелите, с обществото. Особено важни били съпружеските отношения.

„Грижите за тялото са необходими, но грижите за отношенията – това също е част от грижите за себе си. И аз смятам това за важно откритие”, посочил Робърт Уолдингер, ръководител на изследването, професор в Медицинската школа при Харвардския университет.

„Самотата убива. Нейният ефект е също толкова силен, както ефекта от пушенето и алкохолизма”, добавил той.

И още един важен извод направили изследователите от Харвард: те опровергали популярното мнение за това, че към 30 години личността на човека сякаш застива и вече не може да се промени съществено.

„Ние видяхме как тези, които на 20-25 години приличаха на отломки от корабокрушение, ставаха впоследствие забележителни осемдесетгодишни старци”, заявил психиатърът Джордж Вейлант.

Така че никога не е късно човек да стане щастлив. Главното е да намери близки хора и да държи на тях.

 Никола СТАМЕНОВ

 



Брой: 9, 4 март 2021
 
 
Продукти
 
АБИСАН
 
Витасел® РQQ (пиролоквинолин квинон - ПКК)
 
ПРОПОЛМАКС (Propolmax)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД