Инхибитори на ферментите
Това са вещества, блокиращи работата на ферментите, които помагат за усвояване на белтъчините, постъпващи в организма с храната. При прекомерна употреба на продукти, в чийто състав има такива инхибитори, страда защитата организма, тъй като белтъчините са основен строителен материал за имунната система.
Инхибитори на ферментите в големи количества се съдържат в семената на бобовите култури (фасул, грах, соя). При това веществата от този тип притежават устойчивост към нагряване: те не се разрушават дори при 30-минутно варене на семената.
Антивитамини
Вещества, които снижават биологичната активност на витамините или пречат на организма да ги усвоява, се съдържат в много продукти.
Например аскорбатоксидазата – антагонист на витамин С, необходим за защита на организма от инфекции, влиза в състава на много плодове и зеленчуци. Особено много е в брюкселското зеле, краставиците и тиквичките. Зелето и тиквичките обикновено се подлагат на термична обработка, която до голяма степен разрушава аскорбатоксидазата, но краставиците по принцип се употребяват свежи. Ето защо салатите от сурови зеленчуци (краставици, домати, сладък пипер, зелен лук, магданоз и копър) следва да се изяждат веднага след приготвянето им, иначе по-голямата част от витамин С в тях ще бъде изгубена.
Значително количество тиаминаза – антагонист на витамин В1 (тиамин), се съдържа в месото от сладководната риба, особено в шараните. При термична обработка веществото се разрушава, но хората, които често употребяват суши или сурови ролца от риба, рискуват да получат авитаминоза, проявяваща се в нарушения на работата на нервната система (неврози, емоционална нестабилност).
Авидинът е протеин, свързващ в храносмилателния тракт биотина (витамин В7) и пречещ на неговото усвояване. В резултат се развива нарушение на обмяната на веществата, което външно се проявява с дерматити, влошаване на състоянието на косата и косопад. Авидин се съдържа в суровите кокоши яйца.
На усвояването на витамините негативно се отразяват и някои други особености на храненето. Прекомерната употреба на продукти, съдържащи много витамин В1, пречи на попадането в тъканите на витамин В6, а дефицитът на витамин В2 води до намаляване на съдържанието в тъканите на аскорбинова киселина и витамин В1.
Деминерализиращи фактори
Редица вещества са способни да образуват неразтворими съединения с желязото, цинка, калция, мангана и други микроелементи, нужни за нормалното функциониране на организма. Към тези вещества се отнасят фитинът, който се съдържа в бобовите, картофите, някои видове ядки; оксаловата киселина, с богато съдържание на която могат да се „похвалят” червеното цвекло и спанака; в чая и кафето се съдържат полифенолни съединения, които също играят деминерализираща роля.
Наситени мастни
киселини
Мастните киселини, които се съдържат в голямо количество в агнешкото, свинското и говеждото месо, различните месни деликатеси, сами по себе си не оказват вредно влияние на състоянието на имунната система. Затова пък те са виновници за развитието на патологии на сърдечно-съдовата система, свързани с натрупването на „лош” холестерол и атеросклеротични процеси. Такива състояния усложняват работата на сърцето и белите дробове, понижават защитните сили на организма. За избягване на тези неприятности лекарите съветват да се включат в менюто продукти с полиненаситени мастни киселини (морска риба, растително олио, ядки, маслини и т. н.).
Бел. ред. На стр. 23 прочетете за Масло от ленено семе, което е природен източник на омега-3,6 и 9 мастни киселини.
Защитната система на организма изпитва постоянни натоварвания и се нуждае от помощ. За тази цел могат да се приемат витамини, да се използват методите на народната медицина и закаляване, но най-важната и ефективна мярка е корекцията на ежедневното меню.

Никола СТАМЕНОВ