След ориза, пшеницата и царевицата, картофите (Solanum tuberosum) са най-разпространената храна на планетата. Съществуват над 120 разновидности на това растение от семейство Картофови (Solanaceae), чиято любопитна история се губи далеч в дълбините на вековете. Счита се, че прародина на картофите са земите на Боливия в Южна Америка, където преди повече от 9000 години те са станали любима храна на местните индианци. За запазване на картофената реколта инките открили хитроумен метод, известен в наши дни като лиофилизация. Те ги отнасяли високо в планините край митичния град Мачу Пикчу, където при ниската температура на нощта, разредения въздух и слънчевото греене през деня те изгубвали голяма част от съдържащата се в тях вода и ставали устойчиви на разваляне.
Първите писмени сведения за картофите се съдържат в документи, свързани с основаването на Новото Кралство Гренада (земите на Колумбия и Венецуела) и описания на нравите и обичаите на местното население, съставени през 1539 година от испанския конкистадор Гонсало Хименес де Касади. В Европа подробности за това удивително растение узнали от съчинението на испанския свещеник и конкистадор Педро де Леон „Перуанска хроника”, публикувано през 1553 година. Твърде вероятно през 1551 година картофите се появили в Стария континент именно благодарение на него.
Задморското растение било посрещнато в Европа с нескрито подозрение
В добрия случай то било използвано като декоративно цвете, с което дамите кичели косите си или правели букети. По време на свирепия глад във Франция през 1755 година Парижката академия на науките обявила конкурс за нов хранителен продукт, способен да помогне за преодоляване на надвисналата беда. Конкурсът бил спечелен от аптекаря Антоан-Огюстин Пармантие, който обърнал внимание на високите хранителни качества на донесеното от Новия свят екзотично растение - получило интригуващото название земна ябълка (pomme de terre). Той публикувал трактат, озаглавен „Химическо изследване на земните ябълки” (Examen chimique des pommes de terre), в който горещо доказвал достойнствата на удивителните грудки на растението.
Славата на картофите бързо се разпространила из Европа. На английските селяни, които се съгласявали да отглеждат картофи, били връчвани златни медали. В Прусия обаче нещата далеч не били така оптимистични. Крал Вилхелм I издал указ, съгласно който на селяните, отказващи да садят картофи се...отразвяли ушите и носа.
...
Цялата страница може да прочетете във в. Лечител
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
