• Проф. Миланова, вече има изследвания, че броят на хората, които страдат от постковид депресия нараства сериозно. Само за един сезон – от есента на 2020 г. до пролетта на 2021 г. медиците отчитат, че от всеки пети, с такива оплаквания е вече всеки трети. Какви са Вашите наблюдения?
– Ако до 2020 година психичните заболявания бяха в първата десятка като тежест, от миналата година акцентът е другаде. Всичко е ковид. А там, където има ковид и депресия, нещата стават все по-трудни. Последните месеци излязоха много изследвания, които показват, че промените в настроението, каквото е депресията, наличието на тревожност, са едни от честите симптоми, както по време на самото заболяване, така и в постковид периода. Има доста такива изследвания. Това, което ги обединява, е присъствието на тревожност, депресия и безсъние. По-късно се появяват нарушена памет, обърканост, липса на концентрация, дълго усещане за отпадналост. При това тези симптоми са по-продължителни. Освен че се проявяват по време на острото състояние, безспорно има много нервнопсихиатрични симптоми, които се отключват след като мине острата фаза.
• Колко време продължават?
– То е като субективно усещане. Различно е – от 3 до 6 месеца. Някои казват даже година. Никой не може да бъде категоричен в сроковете. Абсолютно сигурно е, че SARS, или ковид инфекцията, засяга централната нервна система. И за това хората имат подобни оплаквания. Това, което също трябва да се знае е, че по времето на острото състояние, хората също са много тревожни, не рядко имат оплаквания като главоболие, безсъние.
• А какво предизвиква тази тревожност? Това, че пациентите не знаят какъв е изходът и очакват най-лошото докато са болни?
– Това са промени, които засягат мозъчните съдове, и то много нашироко. Другото, което все повече се коментира, е дали не се дължи на цитокините или пък нежеланите лекарствени реакции от множеството медикаменти, които пием тогава.
• Има ли разлика между тревожността, която предизвиква очакването на ковид, и тревожността, която предизвиква вече изкараният ковид?
– Моето впечатление е, че може би ние надценявахме това, което ще се случи в очакване на ковида или в карантината. Защото това, което последва, то надхвърли очакванията. Появиха се пациенти, които за първи път се разболяват психически след прекаран ковид и се налага да влязат в болница. Не мога да кажа, че е масово, но за първи път боледуват и попадат в психиатрия. Другото много важно е, че психично болните, без да имам абсолютни доказателства, боледуват по-леко, не толкова тежко, въпреки че са рискова група. Това са хора, които не спазват хигиенни норми и въпреки всичко, като че ли заболяването не е толкова тежко, както при другите.
Дали медикаментите, дали психичната болест ги щади - не знам. Но те по-малко страдат. Голяма загадка е тази болест.
Тревожността е на първо място. Особено за хората, които работят с болни – здравните работници – те са подложени на изключителен стрес. Много изследвания съобщават - 1200 работници в Китай, 1300 в Италия... Това, което ги обединява, е – на първо място депресия, след това тревожност, много често се появяват посттравматични стресови разстройства и близо 50 процента са подложени на изключително високо напрежение. Много е важно да се обръща внимание на така наречените протективни фактори. За тях малко говорим. Как може да ги предпазиш тези хора от тежки поражения. Едното е – много важно – как работят в екип. Да можеш да споделяш и да имаш силен гръб. Не бива да се пропуска и доверието в институциите, които контролират, да имаш опора и сигурност, и не на последно място е ползотворната почивка. Защото хората, които работят на първа линия, са подложени на невероятен натиск.
• Можем ли да оформим профил на пациента, стигнал до там да търси помощ от Вас – изкарал или в очакване на ковид?
– Първо жените боледуват. Те са по-уязвими, по-засегнати. И второ - тези, които ни търсят за помощ, са в млада възраст. Пациентите, които развиват депресия – една част са имали и предишна история.
• Има ли пациенти, които стигат до вас заради така нареченото „ново нормално“? Общуваме по съвсем различен начин, работим от вкъщи, срещаме се с много по-малко хора, не можем да отидем в МОЛа, ако не сме спазили определени изисквания?
– Неминуемо се отразява. Особено на хора, които дълго време са били вкъщи - изолацията, работата с електронните устройства, там където има и деца. Децата всъщност са твърде уязвими… Много повече алкохол се употребява. Младите хора прибягват към повече психоактивни вещества.
• Казахте, че е много тревожно положението за децата заради обучението от вкъщи, електронната среда. Какви са очакванията Ви за бъдещото поколение?
– Мисля, че тепърва ще се виждат какви са. Но това са деца, които живеят по друг начин. В съвсем друг свят. Мисля, че тепърва ще го усещаме това. Заради затварянето вкъщи, липсата на адекватно структуриран ден - това е много важно нещо. За родителите, които са около тях, също е много травмиращо.
• Този начин на общуване – имате ли наблюдения до какво би могъл да доведе? Увеличава ли се броят на непълнолетните пациенти, които търсят помощ от специалисти като Вас?
- Прави ми впечатление, че се засилва употребата на психоактивни вещества сред тийнейджърите и младите. Рядко ще попадне в психиатрията човек, който не е употребявал такива субстанции. Изключителна агресия и невъзможност за контрол на поведението се наблюдават. И това е също отражение на тази действителност. Те затова попадат. Как им се развива болестта - ще видим тепърва... Казват, че са се увеличили много самоубийствата, особено в някои страни, увеличило се е и домашното насилие. За България не може да се каже. Няма информация.
• В какъв момент хората стигат до Вас? Кога започват да търсят помощ?
– Има такива, които попадат въпреки тяхното желание. Те не осъзнават, но се налага да дойдат при нас, психиатрите. Това е едната група. Другата са хора, които дълго време са се борили с проблема, не са успели и търсят помощ. Третата са тези, които имат известен опит и знаят какъв е пътят да ни потърсят. По-скоро ни търсят тези, които са прекарали ковид, постковид, по време на острото психично състояние. Има и медицински работници. Хората не си дават сметка тези хора на какъв стрес са подложени.
• Началник сте на Клиниката по психиатрия в „Александровска“ болница. Какви съвети бихте дали на обикновените хора?
– Освен да следваш това, което ти препоръчват като предпазни средства и поведение, е много важно и друго - човек трябва да има подкрепа и надежда, че всичко ще мине. Колкото повече си на светлина - толкова по-добре. Защото, особено сега, колкото повече се скъсява денят, колкото повече си изложен на слънце, толкова повече се зареждаш. Когато вече се появят симптоми и те ти пречат на ежедневното функциониране, е добре да се обърнеш към специалист. Няма нужда от самолечение, няма нужда човек да чака да му мине. Има много средства, много възможности за лечение. Фармакологични, нефармакологични, психологични и т.н. И би могло да се получи адекватна помощ от специалист както за момента, така и за предпазване, профилактика.
• Есен е. Това до преди две години сигурно е водело до повишаване на броя на пациентите заради смяната на сезона. Сега оказва ли влияние смяната на сезоните?
– Сега ситуацията е друга. В момента има различни болни. Не мога да кажа, че превалират депресиите. Още не е започнала истинската есен. Не е толкова мрачно още, но сигурно в следващите месеци ще се увеличи броят на хората, които ще са в депресия. Към настоящия момент пациентите са най-различни и общо взето темата е ковид.
• Има ли как да различим какво провокира една депресия? Дали е постковид или е заради промяната на времето?
– Самата ковид инфекция е един провокиращ фактор за развитие на ковид депресия, особено за хора, които имат готовност за емоционални реакции, с предишни епизоди на депресия. Ковид инфекцията би могла да провокира пореден епизод, но в някои случаи може за първи път да се прояви след боледуване. А има и такива, които се страхуват от ковид. И те, ограничавайки се от всичко, попадат в една друга група - на хора, които прекалено много се грижат за хигиената. Това също пречи на тяхното ежедневно функциониране. Да не излиза, да не се среща - особено за активни хора това е много трудно.
• Можем ли да завършим това интервю с нещо позитивно?
– Като всичко останало и това ще мине. Аз лично, понеже съм човек, който се занимава с наука, вярвам в нея и смятам, че науката все пак ще победи този вирус! Няма как! Толкова зловещи болести са били не само ограничени, на практика изкоренени, така че и това ще стане!
Интервюто взе
Яна ИВАНОВА
