Приблизително 15% от хората, засегнати от коронавирусната болест 2019 (COVID-19), развиват тежка клинична картина, а 5-6% са критично болни (респираторна недостатъчност или множествена органна дисфункция). Тежко болните и критично болнитe пациенти имат висок процент смъртност, особено при пациентите в по-напреднала възраст или в недобро медицинско състояние. Тъй като все още няма достатъчно данни за причината за смъртта, колектив от Университетския медицински център Аугсбург, Германия, провеждат следсмъртно изследване при хора, болни от COVID-19.
Материали и методи на изследване
Meжду 4 и 19 април 2020 г. са проведени следсмъртни изследвания на починали болни при доказана тежка инфекция на остър респираторен синдром коронавирус (SARS-CoV-2), които предизвикват болестта COVID-19. Болните са починали в същия Университетския медицински център. Изследванията са проведени с най-добри съвременни методи. Били събрани проби от бял дроб, сърце, бъбрек, далак, мозък, плеврален излив и ликвор. Изследвани са и натривки, взети от назо-фаринкса, трахеята, бронхите и допълнително плеврален излив и ликвор. Материалите са тествани чрез реверсна-транскриптазана-полимеразна верижна реакция (RT-PCR). Проучването е одобрено от Министерството на здравеопазването. Взето е и писмено съгласие от роднините на починалите.
Резултати
Изследванията са проведени на 10 пациенти, починали от COVID-19. Средната възраст на починалите е 79 години (в диапазон 69-90 години), 7 пациенти са мъже и 3 жени. На всички пациенти при постъпването в болницата е проведено изследване на назо-фаренгиален секрет и са получени положителни данни за SARS-CoV-2. Средната продължителност на престоя в болницата до настъпилата смърт е средно 7,5 дни (в рамките от 1 до 26 дни). Най-честите първоначални симптоми при болните включват повишена температура, кашлица и задух. Четирима пациенти са имали сърдечни проблеми и двама емфизем. При рентгеноскопия на гръдния кош на всички болни са открити тъмни петна, най-много в средната и долната част на белия дроб. Нито един от пациентите не е имал тромбо-емболични процеси в главните кръвоносни съдове, както преди, така и след смъртта.
Всички пациенти са поставени в интензивно отделение като четири от тях на апаратно дишане. При хистологично изследване на белодробните проби на всички болни са открити тежки разпространени увреждания на алвеолите в различни стадии, типични за коронавирусните увреждания. Най-тежко са увредени алвеолите в средната и долната част на белия дроб. Установени са: увреждане на алвеоларните стени, периваскуларна лимфоцитно–плазматична пролиферация, интраалвеоларен оток, фибробластна пролиферация, частична фиброза, пневмолитна хиперплазия, свиване на алвеолите. В зоните на дифузното увреждане на алвеолите са наблюдавани реактивна и плоскоклетъчна метаплазия. Дифузното алвеоларно увреждане се открива във всички лобове, но с неравномерно разпространение, най-силно изразено е в средния и долния дял на белия дроб. При един от болните е констатирано фиброзиране на целия бял дроб.
При всички пациенти е установен лек лимфоцитарен миокардит. В плевралния излив са открити вируси, но в ликвора липсват.
Белодробната хистологична характеристика на COVID-19 наподобява наблюдаваните симптоми и патологични промени при заболявания, причинени от други бетакоронавирусни инфекции SARS (2002-2004 г.) и MERS (2012-2015 г).
Сп. JAMA
Превод от английски
Проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ
