Изследователи от Научния институт „Вайцман“ в Израел показаха при мишки, че чревният микробиом може да засяга развитието на амиотрофичната латерална склероза (АЛС), известна още като болест на Лу Гериг. Както докладваха те в сп. Nature, прогресирането на подобно на АЛС заболяване било забавено, след като мишките получили определени щамове чревни микроби или вещества, за които е известно, че се секретират от тези микроби. Предварителните резултати предполагат, че откритията за регулиращата функция на микробиома може да са в сила и за хората, страдащи от АЛС.
Първо учените демонстрирали при серия експерименти, че симптомите на АЛС-подобно заболяване при трансгенни мишки се влошавали след прием на широкоспектърни антибиотици, унищожаващи значителна част от техния микробиом. Освен това отглеждането на тези склонни към АЛС мишки в свободна от микроорганизми среда (в която и самите мишки са лишени от микробиом) се оказало изключително трудно, тъй като животните трудно оцелявали в стерилната среда. Взети заедно, тези резултати подсказвали възможна връзка между измененията в микробиома и ускореното развитие на болестта при мишки с генетично предразположение към АЛС.
След това, като използвали напреднали компютърни методи, учените характеризирали състава и функцията на микробиома при склонните към АЛС мишки, съпоставяйки ги с тези на нормални мишки. Те открили 11 микробни щама, които претърпявали промяна при склонните към АЛС мишки в хода на развитието на болестта или дори преди животните да са получили явни симптоми. Когато учените изолирали тези щамове и ги дали един по един – под формата на наподобяващи пробиотици добавки, на склонните към АЛС мишки след лечението с антибиотици, някои от тези микроби оказали ясен негативен ефект върху подобното на АЛС заболяване. Но един конкретен щам, Akkermansia muciniphila, значително забавил прогресирането му при мишките и удължил живота им.
За да разкрият механизма, чрез който Akkermansia може да постига ефекта си, изследователите разгледали хиляди малки молекули, секретирани от чревните микроби. Те се спрели на една, наречена никотинамид (NAM) – нивата й в кръвта и гръбначно-мозъчната течност на склонните към АЛС мишки били понижени след антибиотичното лечение и се повишавали, след като мишките приемали добавка с Akkermansia, която можела да секретира тази молекула. За да потвърдят, че NAM действително е секретирана от микробиома молекула, която би могла да възпрепятства хода на АЛС, учените постоянно вливали на склонните съм заболяването мишки никотинамид. Тяхното клинично състояние се подобрило значително. Детайлно проучване на генната експресия в мозъците им показало, че NAM вероятно подобрява функцията на моторните им неврони.
Елица ТАНЧЕВА
