През 2011 г. екип от Катедрата по обществено здраве в Харвардския университет, САЩ, публикува резултатите от изследване на повече от 200 000 американски медицински сестри в продължение на десет години. Тези, които никога не са работили нощна смяна, не са развили диабет тип 2 в сравнение с общото население. Но сред работещите на нощни смени честотата на болните от диабет се увеличава двукратно. Това увеличение е относително скромно, но реално средно с 1 килограм за период от 3 години нощна работа.
Връзката между наднорменото тегло и диабетът е логична. Затлъстяването нарушава чувствителността на тялото към инсулинa и е една от основните причини за диабет тип 2. Защо наднорменото тегло има такъв ефект? Вероятно, защото нарушава циркадния часовник.
„Преди двайсет години връзката между клетъчния метаболизъм и циркадните ритми се считаше за езотеричен (фантастичен) проблем”, си спомня Paolo Sassone-Corci, директор на Центъра за епигенетика и метаболизъм в Калифорнийския университет. А Чарна Дибнър, завеждаща специализирана лаборатория в университетската болница в Женева, Швейцрия, добавя: „Все пак предполагахме интуитивно, че много клетъчни функции следват циркадния цикъл: например, когато спим, храносмилателната система не функционира както през деня“.
Всъщност това се отнася за всички метаболитни процеси. Например кръвното ниво на хормона грелин, който стимулира апетита, се увеличава преди обичайното хранене. В същото време се секретират и ензимите на храносмилането: протеините, участващи в депозирането на липидите и въглехидратите, и се произвеждат в големи количества; червата, които ще движат храната, се подготвят за следващата перисталтика. След нахранването, тези явления се успокояват. Секрецията на инсулина, хормонът, който стимулира обработката на въглехидратите, се увеличава сутринта и намалява през нощта. Същото се случва и с ензимите в мускулите, които осигуряват продукцията и консумацията на енергия - сутринта се появяват, а през нощта изчезват.
На базата на тези факти изследователите започнаха да предполагат, че нарушаването на установен режим на живота би могло да промени тези ритми и да дава последици за здравето. Но при човека беше немислимо да се изучават експериментално: например съзнателно и трайно да модифицират ритъма на съня, докато се стигне до патологични метаболитни състояния. Затова започнаха епидемиологични наблюдения върху хора. И установиха, че физични, физиологични и социално-икономически фактори: осветлението, нощната активна дейност и времето на храненето, имат също връзка с циркадните ритми. 
Часът на храненето
Не можейки да провеждат опити върху хора, биолозите са принудени да прибягват до изследвания върху животни, най-често върху мишки. Мишките спят през деня и са активни през нощта, феномен, който не съответства на този при хората. Но в замяна на това предоставя възможността да се използва ситуацията: редуването на деня и нощта, съвпадащо с циркадния ритъм.
През 2010 г. Лаура Фонкен от Университета в Охайо, САЩ, сравнява еволюцията на две групи мишки в продължение на осем седмици. Всички се подлагат предварително на шест часа дневно осветление. След това едната група се поставя осем часа на пълна тъмнина и на свободно хранене (колкото пожелаят), докато другата е оставена на слаба светлина, еквивалентна на тази на екрана на телевизор или компютър, и на ритмично хранене (с разчет след изпразване на стомаха им от предното хранене). Какво се получава? Мишките, подложени на постоянна тъмнина и хранени нерегулярно, придобиват превишено тегло около 50% в сравнение с тези, подложени на светлина и на нормален ритъм на хранене. Но след като първите се прехвърлят в условията на втората група, загубват свръхзатлъстяването
Пак през 2010 г. мексикански изследователи тестват плъхове, които са били активирани през деня, тичане в кръг (еквивалентно на нощен труд при хората). Тези, които са оставени на свободен режим на хранене затлъстели. Но онези, включени в нормални графици за хранене, останали нормални.
(Краят в следващия брой)