Брой: 14, 9 април 2015 - ВЕЛИКДЕН

11 април – Световен ден за борба с болестта
Между загадките и новите версии

Болестта на Паркинсон е известна на човечеството от почти 200 години. През 1817 г. Джеймс Паркинсон обезсмъртил своето име, публикувайки подробно описание на само 6 случая на „треперещ паралич”. В наши дни паркинсонизмът се смята за второто по разпространеност невродегенеративно разстройство след болестта на Алцхаймер.
Рискът от заболяване от Паркинсон нараства с 1% в тези, които са навършили 60 години, до 4% при хората над 80 години. Но болестта не проявява милост и към по-младите – в 5-10% от случаите заболяването започва на възраст от 20 до 50 години. Например известният актьор Майкъл Джей Фокс, станал звезда след участието си във филмовата поредица „Завръщане в бъдещето”, вече повече от 20 години се бори с болестта на Паркинсон, от която заболял на 30-годишна възраст. Според една от версиите, при него заболяването се развило след снимките на неуспешна сцена на обесване в третата серия от популярната научнофантастична поредица.
Хипотезата, разбира се, е ефектна и не по-лоша от всяка друга, тъй като, уви, за 200 години причината за болестта на Паркинсон не е установена. На учените са известни много неща за нея и дори
Нобеловата награда за медицина през 2000 г.
е присъдена за обяснението на механизма на паркинсонизма. Но обяснението не означава излекуване, а механизмът и причината невинаги са едно и също. Накратко казано, официалната медицина и днес не знае причините за болестта на Паркинсон и не умее да я лекува. Това е колкото печален, толкова е безспорен факт.
Печален и поради това, че заболяването има тенденция да се развива. Започвайки със скованост и треперене на мускулите, забавяне на движенията и трудности с равновесието, паркинсонизмът с времето може да доведе до слабоумие, толкова по-често, колкото по-дълъг е периодът на болестта. Рискът от слабоумие при болестта на Паркинсон нараства 6 пъти – от деменция се разболяват около 30% от пациентите с паркинсонизъм. Това е свързано с понижаване на качеството на живот и необходимостта от специални грижи, както и с повишена смъртност.
...

В условията на все още загадъчни причини за заболяването и липсващо ефективно лечение от страна на официалната медицина особено значение придобиват натуралните вещества, които играят важна роля в патогенезата и лечението на болестта на Паркинсон.
Микроелементи
Главният мозък употребява микроелементи в големи количества и натрупва много от тях. Недостигът им в него може да предизвика стресови състояния, главоболие, дисбаланс на невромедиаторите, повишена възбудимост, апатия, депресия, тревожност, намаляване на умствената работоспособност.
Медта взима участие в предаването на нервни импулси. При недостиг на мед възникват поражения на нервната система, затормозяване на движенията и депресия.
При недостиг на йод настъпва забавяне на метаболизма и ограничаване на умствените способности, възникват условия за размножаване на паразити. (Бел. ред. Натурален продукт, от който можете да си набавите йод, е Келпамакс, виждате го по-долу.)
При дефицит на хром се нарушава въглехидратната обмяна и снабдяването на мозъка с глюкоза. Това може да предизвика невропатия и разстройство на висшата нервна дейност. (Бел. ред. Хром се съдържа в хранителната добавка  Кромисан.)
Симптомите на болестта на Паркинсон – треперене и мускулни спазми, изменения на личността, нервни разстройства, са класически признаци за дефицит на магнезий.
По своето действие върху нервната система цинкът прилича на магнезия, но нервните разстройства при неговия дефицит са още по-дълбоки. За цинка казват, че „той е за нервите същото, каквото е желязото за кръвта”. (Бел. ред. Чрез Цинкосан можете да си осигурите достатъчно цинк.)
Витамини
Натуралният витамин С с биофлавоноиди е антиоксидант, а така също участва в производството на допамин от тирозин.
Натуралният комплекс на витамин Е, съдържащ смес от природни токофероли, може да се намери във всеки хранителен продукт. Диетата, богата на витамин Е, намалява риска от развитие на болестта на Паркинсон. Особено богати на витамин Е са ядките, семената, пшеничният зародиш, спанакът и други зелени листни зеленчуци.
Установено е, че в организма на болните от паркинсонизъм е понижено нивото на витамин D. Но засега остава неизвестно – предизвиква ли болестта на Паркинсон снижаване нивото на витамин D или, напротив, дефицитът на витамин D води до Паркинсон.
Изследователи от Медицинския център „Еразмус“ в Ротердам установили, че хората, консумиращи храна, богата на витамин В6, заболяват от болестта на Паркинсон два пъти по-рядко от тези, които приемат малко от този витамин.
Ненаситени мастни киселини
Една от причините за дегенеративните заболявания е свързана с окисляването на мастните киселини, влизащи в състава на клетъчните мембрани. Това окисляване се предизвиква от въздействието на свободните радикали и води до нарушаване на обменните процеси в клетката и натрупване на токсични вещества.
Приемът на ненаситени мастни киселини омега-3 и омега-6 помага да се възстанови липидният състав на клетъчните мембрани и да се нормализира работа на мембранните механизми.

Цялата статия може да прочетете във в."Лечител"