„Авторитетите” в здравеопазването смятат, че вашето дете няма право да получи образование, докато не получи своята доза интоксикация от демагозите на задължителната ваксинация. Тези родители, които оспорват необходимостта и моралната страна на тази инвазивна процедура, с ирония биват информират от „компетентните власти”, че неваксинираните деца представляват заплаха за обществото. На нас ни казват, че всички деца трябва да бъдат задължително ваксинирани, иначе ще се разруши „защитния пашкул”.
Някои родители не са убедени в това, че си струва да подлагат своето дете на ваксинация и, наистина, това съвсем не е лесно решение. Факт е обаче, че ваксинацията може да не бъде правилният избор за вашето семейство. Според някои медици съществуват най-малкото 7 причини, поради които провеждането на задължителна ваксинация в училищата подлежи на дискусия.
1. Не бива да се принуждават родителите да поставят на карта здравето на собствените си деца.
Ваксините са свързани със сериозен риск. Тези рискове се признават от производителите на ваксини в съпровождащата ги документация, те са документирани в хода на многобройни изследвания, голяма част от които са регистрирани в Системата за отчитане на неблагоприятните последствия от ваксинациите (VAERS) в САЩ и се потвърждават от отзиви на самите родители. Например, производителите на MMR ваксини признават, че в хода на клиничните изпитания на ваксините е имало случаи на развит диабет, тромбоцитопения (сериозно заболяване на кръвта), артрит, енцефалит (нарушение на функциите на главния мозък), синдром на Гилен-Баре (паралич) и дори смърт.
В рецензирани изследвания ваксината от тип b (Hib) срещу хемофилна инфекция се свързва с епидемията от диабет от първи тип, ваксината против хепатит В – с автоимунните и неврологични разстройства, а ваксината против грип – с паралитични заболявания. Това са само няколко примера. В медицинските и научни списания се съдържат стотици други рецензирани изследвания, свързващи ваксините с отслабващи здравето заболявания.
Освен това ежегодно около 250 000 души в САЩ заявяват в Центъра за контрол на заболяванията за негативни реакции на ваксинациите. За последните 5 години 21 000 млади американски жени са съобщили за негативна реакция на новата ваксина срещу папилома-вирусна инфекция. Хиляди от тези случаи са попаднали в категорията „сериозни”, изисквали са хоспитализация, водили са до заплашващи живота състояния и дори смърт.
Системата за събиране на информация за страничното действие на ваксините се явява пасивна, поради това може да се предположи, че броят на хората, пострадали от ваксинациите, в действителност е значително по-голям. По данни на доктор Дейвид Кеслър, в миналото директор на Агенцията по храните и лекарствата (FDA), „за негативна реакция на ваксинация се съобщава примерно в един процент от случаите”. Това се потвърждава и от хилядите истории за странични ефекти от ваксинациите, които хората изпращат по собствена инициатива в организациите, ангажирани с разкриване на истината за ваксините. Семействата, които изпращат своите ужасяващи истории, рядко попълват официални заявления.
За съжаление медицинската индустрия предпочита да отрича всяка критика, понякога проявявайки престъпно пренебрежение, отколкото да прояви загриженост. Но ако ние продължим да се успокояваме с това, че негативните последствия от ваксинациите са редки, това ще доведе до още по-дълбоко скриване на истината, отслабване на нашите деца и в краен резултат – деградация на обществото. Доколкото внушаваното ни съотношение между ползата от ваксинациите и възможните странични последствия се явява фалшификация и фармацевтичните ваксини са по-опасни, отколкото това официално се признава, то задължителното ваксиниране като условие за допускане в учебно заведение е морално недопустимо действие.
2. Неваксинираните деца не могат да представляват заплаха за ваксинираните, ако ваксините са действително ефективни.
Когато учениците се разболяват, защитниците на ваксините с готовност прехвърлят вината върху неваксинираните деца. Независимо от това официалните данни рисуват съвсем друга картина: болшинството случаи на заболявания се падат почти изцяло на ваксинираните съобщества. Доктор Уилям Аткинсън, в миналото главен епидемиолог в Центъра за контрол на заболяванията, признал, че „епидемия от морбили е била ясно и категорично документирана в среда от ваксинирани хора. Наблюдавани са случаи, когато сред заболелите до 95% са били ваксинирани”.
Подобни проблеми с ефективността са присъщи и на други ваксини. Например при неотдавнашния взрив от заболявания от коклюш четирима от всеки пет заболели имали ваксина против това заболяване. При голямата епидемия от заушка в САЩ в 92% от случаите заболелите имали ваксина срещу тази болест. Тези епидемии показват, че идеята за това, че когато част от населението в определена група има имунитет към заболяването, то скоростта на неговото разпространение се снижава, може да се окаже неприложима към ваксинираното население. Ваксинацията и имунитетът не са синоними.
Чиновниците твърдят, че ваксинацията няма да работи дотогава, докато в дадената група от населението процентът на ваксинираните хора не достигне достатъчно високо ниво. Според тях тези, които не са ваксинирани, представляват заплаха за цялата останала група. Но това твърдение противоречи на здравия смисъл. Следвайки тази логика, се получава, че неваксинираните по някакъв начин се явяват отговорни за защитата на ваксинираните. Каква ирония!
Ако някои ученици са били ваксинирани – това е избор на техните семейства. Ако част от тях не са минали през ваксинация, това е информиран избор на техните семейства. Ваксинираните ученици се подлагат на риск от сериозни нежелани реакции, докато в същото време неваксинираните рискуват да се разболеят от болестта, срещу която е насочена ваксината. Но, ако от тази болест се разболяват ваксинирани деца, това показва, че ваксината е неефективна, а не че неваксинираните деца имат някаква вина. Официалните лица предпочитат да игнорират факта, че ваксините са неефективни, избирайки вместо това да сочат с пръст неваксинираните. Би следвало техният гняв да бъде в правилната посока – към тези, които са разработили неефективни ваксини и продължават да ни натрапват своята дефекта продукция.
3. Някои ваксини са съвършено излишни.
Нашите деца са станали пленници на ваксинационната индустрия, а системата за задължителна ваксинация ги превръща в лесна плячка на нейните цели. Например при децата рядко се среща хепатит В. В САЩ по-малко от 1 процент от всички регистрирани случаи на заболявания от хепатит В се падат на хора под 15 години. Когато за първи път била представена ваксината срещу хепатит В, 87% от педиатрите не смятали, че тя е нужна на техните пациенти. Докторите знаели, че това заболяване се среща много рядко при децата. Но производителите на ваксини настояли ваксинацията да обхване всички, тъй като „стратегията за ваксиниране само на тези хора, които са подложени на риск от заболяване, се провалила”. С други думи, доколкото тези, които попадат в групата на най-голям риск – сексуално разпуснатите възрастни и наркоманите, са труднодостъпни или се отказват от ваксинация, официалните лица избрали за своя мишена децата.
Официалните здравни власти смятат, че по пътя на ваксиниране на малчуганите (група от населението с ниско ниво на риск) те ще могат да защитят неваксинираните възрастни (група от населението с повишен риск от заболяване). Доколкото децата са с малка вероятност от заболяване от хепатит В и, по данни на изследвания, ефективността на ваксината се снижава след няколко години, то децата се подлагат на риск, свързан с процеса на ваксинация, без какъвто и да било очакван ефект.
Ваксината срещу варицела се явява още един пример за ваксина, която не би следвало да се прави принудително на децата. Тя била правена в САЩ до 1970 г., но властите прекратили нейното прилагане, доколкото това заболяване рядко се среща в опасна форма и дава пожизнен имунитет. Но ваксината съдържа отслабен вирус, който, бидейки веднъж въведен, остава в организма неопределено дълго време. Много медици изразили загриженост, че той може да се събуди много години след ваксинацията и да предизвика сериозни проблеми със здравето.
Всъщност ваксината срещу варицела първоначално била разработена за деца, болни от левкемия или с отслабена имунна система – тясна група от населението с повишен риск от заболеваемост. Но производителите на ваксината бързо измислили по-широка сфера на приложение за своя печеливш продукт. Изследване, проведено през 1985 г. в Центъра за контрол на заболяванията в САЩ, определило, че от ваксината не е имало никаква нужда. Но през 1995 г. тя била „възкресена” като ефективно средство (в смисъл на цена/качество), а не като необходима, акцентирайки върху това, че на родителите няма да им се налага да пропускат работни дни и да остават у дома (средно 1 ден), за да гледат болното дете. Скоро след това нейното използване било отново лицензирано.
До момента, когато била лицензирана ваксината против варицела, докторите дори съветвали своите пациенти да дават възможност на децата да преболедуват в ранна възраст. Те препоръчвали това, знаейки, че варицелата е относително неопасна, когато се прекарва на възраст до 10 години, но е по-опасна в подрастваща и зряла възраст. Но след като ваксината била лицензирана, Центърът за контрол на заболяванията започнал да предупреждава родителите за опасността от варицелата. Докторите престанали да съветват своите пациенти да подлагат децата си на контакт с варицелата и вместо това започнали да им препоръчват да ги ваксинират.
Тези примери показват, че някои ваксини, които се изискват при постъпване в училище, не са действително необходими. Училищните власти се превърнали в „съдружници” на фармацевтичната индустрия. Децата, намиращи се в групата с нисък риск, са принуждавани да си правят ваксини за защита на възрастните, намиращи се в групата с повишен риск, за да се увеличат печалбите на производителите на ваксини.
4. Конфликт на интереси пронизва индустрията на ваксините.
Препоръките за ваксиниране и други важни решения, влияещи на нашите деца, често се основават на скрити мотиви. Безопасността и защитата невинаги се явяват най-висш приоритет. Освен това властите могат да действат под влияние на парични интереси или да манипулират неудобните данни от изследванията. Например през 2000 г. едно знаменателно събитие разтърсило индустрията на ваксините.
В Конгреса на САЩ било проведено разследване, което имало за цел да установи дали „процесът на лицензиране и препоръчване на ваксините за използване е корумпиран и има ли в него злоупотреба с доверието на обществото”. Две години преди това органите, свързани с процеса на одобряване на ваксините, разполагали с данни, че новата тествана ваксина (срещу диария!) е опасна, и това не ги е спряло да лицензират и препоръчват тази ваксина на всяко американско дете. Скоро тя била свързана с многобройни случаи на заплашващи живота запушвания на стомаха и детска смърт.
След като ваксината била отстранена от пазара, Конгресът установил, че 60% от членовете на Консултативния комитет в Агенцията по храните и лекарствата гласували за лицензиране на дефектната ваксина и 50% от членовете на Консултативния комитет в Центъра за контрол на заболяванията, гласували за това да бъде препоръчвана тази ваксина за всяко дете, имали финансови връзки с фармацевтичната компания, която произвеждала ваксината, или с две други компании, занимаващи се с разработка на собствени аналогични ваксини. Например член на комитета на FDA, гласувал за лицензиране на дефектната ваксина, получавал ежегодно 250 000 долара от изследователския фонд на компанията, която произвеждала ваксината.
Член на комитета на Центъра за контрол на заболяванията, който препоръчал тази ваксина за всяко дете, получавал пари от производителите на ваксини за „турне” из страната, в хода на което разказвал на лекарите за безопасността на ваксините. В допълнение той се явявал притежател на потенциално твърде печеливш патент за аналогична ваксина, която се намирала в стадий на разработка!
Независимо от разследването на Конгреса, никой в Агенцията по храните и лекарствата, в Центъра за контрол на заболяванията и в Здравния департамент на САЩ не сметнал, че има проблем, приемайки за напълно нормално това, че член на комитета с очевиден конфликт на интереси може да дава препоръки, засягащи здравето на всички деца в тази страна – дори ако той получава изгода от своите собствени решения!
Разследването на Американския конгрес потвърдило факта, че чиновниците в сферата на здравеопазването са изгубили своята етична позиция и безопасността на децата не е приоритет номер едно за тях. Изискването да се преминава ваксинация при постъпване в училище би могло да бъде просто продиктувано от желанието да се напълнят джобовете на влиятелни хора и безспорно е опасно.
5. Естественото оздравяване след заболяването има много предимства пред изкуствената ваксинация.
Морбилите, заушката, рубеолата и варицелата обикновено дават пожизнен имунитет, много редки са случаите на повторно заболяване. Ваксините пък осигуряват само временен имунитет, защитата не е пълна и изисква допълнително усилващи дози. Ваксинираните деца всъщност са подложени на заболяванията. Изследвания също показват, че детските болести могат да оказват благоприятно въздействие на детския имунитет. Когато децата самостоятелно се справят с тези заболявания, се стимулира работата на имунната система, при това се развива пожизнен имунитет към други заболявания. Например няколко изследвания показали, че при жените с по-малка вероятност се развива рак на яйчниците, ако в детството са прекарали заушка.
6. Много малко хора използват правото на свободен избор.
През 1991 г. Центърът за контрол на заболяванията в САЩ стигнал до извода, че епидемиите от различни болести могат да се избегнат в случай, че са ваксинирани 70-89% от децата. Изследване от 1992 г., публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация, потвърдило, че ниво на ваксинацията от порядъка на 80% или дори по-малко трябва да е достатъчно за предотвратяване на епидемични взривове. Повечето родители покорно последвали препоръките на своите лекари и ваксинирали децата си. Освен това училищата рядко публикуват списъци със законните основания за отказ от задължителна ваксинация. По този начин само 2% от семействата заявяват отказ от препоръчваните ваксини. При достатъчно информация и разкриване пред обществото на всички скрити данни за опасностите от ваксините може да увеличи това количество значително без създаване на заплаха за имунитета на обществото като цяло.
7. В развитите страни, в които се използват най-много ваксини, се наблюдават по-лоши показатели на детската смъртност.
В САЩ (а и не само там) здравните чиновници, педиатрите, училищните власти използват тактиката на принудата за повишаване на процента ваксинирани деца. Родителите са заплашвани, децата рискуват да бъдат изключени от училище, ако не изпълняват графика за ваксинации. В други страни се препоръчват по-малко количество ваксини и не се изисква тяхното наличие за постъпване в училище, медицинската интервенция не е задължителна, уважава се свободната воля и в същото време не се наблюдават епидемии. Епидемиите се поддават на контрол и без изискванията за ваксинации при постъпване в училище.
Ново изследване, публикувано в специализирано издание за хуманна и експериментална токсикология, свидетелства за това, че развитите страни с повишени (лоши) показатели на детската смъртност имат тенденция да дават на бебетата повече дози ваксини. Например в САЩ се изисква на бебето да бъдат направени 26 ваксини (най-голям брой в целия свят) и въпреки това на всеки 1000 родени умират 6 американски бебета. Докато в Швеция и Япония изискват по 12 ваксини за бебетата. Това е най-малкото количество сред развитите страни и в тях детската смъртност е 3 на 1000.
Това изследване разкрило висока статистическа корелация между увеличения брой на дозите ваксини и повишеното равнище на смъртност при бебетата. Безспорно това повдига редица въпроси. Няма ли да се понижи детската смъртност, ако се намали количеството ваксини в бебешка възраст? Няма ли намаляването на количеството ваксини, които децата получават в училище, да допринесе за подобряване на тяхното здраве?
Влади ДЕЛЕВ
