24 април - Цветница
Невероятно, но факт: днес цветята в действителност миришат не така, както преди сто години – и причината е замърсяването на атмосферата със сравнително малки порции озон, както обяснили учени от Барселона под ръководството на еколога Жерар Фаре-Арменьол в научна статия, публикувана в списание New Phytologist.
Думите „озон” и „замърсяване” някак трудно могат да бъдат свързани помежду си. Тази молекула, крайно активна модификация на кислорода, е прието да се смята за източник на „мирис на свежест” или „аромат на буря”, а озоновият слой високо в атмосферата въобще се смята за защитен екран, който спасява нашата планета от жестокото ултравиолетово излъчване.
В тази каца с мед екипът на Фаре-Арменьол добавил своята неочаквана лъжичка катран: оказва се, че на нивото на земята озонът разрушава органичните молекули, които отговарят за миризмата на цветята, дори ако концентрацията на озон в атмосферата изглежда нищожна. Както показал проведеният от учените експеримент, 120 милиардни части озон на една част въздух са достатъчни, за да се почувства разликата.
В хода на опитите изследователите въздействали с озон на цветовете на черна горчица, която в див вид расте в Европа и Азия практически навсякъде. На разстояние 4,5 м от цветчето те поставили прибор, който регистрира неуловими количества молекули (например тези, които отговарят за миризмата). Благодарение на своята невероятна чувствителност тези уреди успешно заместват криминалистите, които търсят наркотици или взривни вещества, служебните кучета с тренирано обоняние.
И ето какво регистрирал приборът в случая с цветовете на растенията, обработени с озон: концентрацията на молекулите, отговарящи за миризмата на цъфтящата горчица, осезателно намаляла. За едни – със 17%, за други – с 31%.
Освен това полята стават по-малко ароматни и привлекателни за разходки - ефект, който има реални последствия за екосистемите. Миризмата е нужна на цветята не просто така, а за да привличат опрашващи насекоми – например пчели. Еколозите от Барселона проверявали своите изводи с помощта на земни пчели (Bombus terrestris): в експеримента с озон те наистина опрашвали горчицата с по-малка охота. През 2008 г. учените описали този ефект количествено, без да се задълбочават в неговата причина: през 1800 г. молекулите, отговорни за миризмата на цветовете, намирали опрашващ адресат на 1000-1200 м, а сега могат да достигат само до триста метра. Площта на „зоните на оповестяване”, където цветчето изпраща на пчелите и другите опрашващи насекоми сигнал „долитайте и опрашвайте”, се е намалила по този начин 10-16 пъти.
Откъде се взема озонът, който замърсява атмосферата? Този газ се получава при електрическите разряди вътре в най-различни прибори (ето защо на практика миризмата на озон не е ароматът на буря, а миризмата в кабинета по физиотерапия в поликлиниката). Той се отделя дори от офисните принтери и копирни машини – компанията „Ксерокс” била принудена дори да публикува специално разяснение, в което уверявала, че концентрацията не стига до опасни за здравето равнища. Свой принос имат и отработените автомобилни газове, съдържащи азотен оксид – от тях в резултат на реакцията с различни летливи органични молекули се получава все същият озон. В резултат неговата концентрация в градовете лесно достига същите тези 120 части на милиард, които приглушават миризмите на цъфтящите растения и заблуждават пчелите.
Влади ДЕЛЕВ
