До днес най-добре е изучен чревният микробиом, но за най-дребните обитатели на лигавиците на горните дихателни пътища е известно удивително малко.
Междувременно знанията за тях мога да се окажат много важни, тъй като хроничните заболявания на носоглътката съставляват немалка част от болестите на човека.
Например, днес около 11% от европейското население страда от хроничен риносинузит – възпаление на лигавицата на носа и синусите, при това антибиотиците в дадения случай невинаги са ефективни. Работата е там, че участието в развитието на това заболяване на специфични патогенни бактерии остава спорно: има мнение, че то по-скоро е резултат от комплекс нарушения на състава на микробиома, отколкото на инвазията на отделни микроорганизми. Ако това е така, използването на пробиотици, допринасящи за нормализация на бактериалното съобщество, може да се окаже по-ефективно. (Бел. ред. На стр. 23 има информация и талон за намаление на ПробиМакс 8®.)
Белгийски учени, изучавайки образци, взети от 100 здрави доброволци и 225 болни от хроничен риносинузит, открили в носната лигавица на здравите хора много повече лактобактерии (Lactobacillus, кисело-млечни бактерии) – едни от най-разпространените симбиотични микроорганизми в човешкото тяло, на първо място в стомашно-чревния ракт.
В процеса на ферментация на захарта лактобакериите продуцират млечна киселина, потискаща растежа на патогенни микроорганизми. Те предпочитат безкислородна среда или такава, в която кислородът е малко, поради това изследователите били удивени, откривайки представители на този род в добре аериран орган.
За да се убедят, че си имат работа не със случайна находка (лактобактериите биха могли да попаднат в носа от устната кухина), те изучили щателно характеристиките, които биха могли да помогнат на лактобактериите да съществуват в такива нехарактерни за тях условия.
Оказало се, че някои бактериални щамове носят гени, кодиращи ензима каталаза, с чиято помощ те могат да неутрализират вредните ефекти от кислорода – така наречения окислителен стрес. Освен това в някои от тях били открити фимбрии – власинки, помагащи за надеждно прикрепяне към клетките в носната лигавица.
Отчитайки, че носът на лабораторните животни се отличава твърде много от носа на човека, а L. casei отдавна и успешно се използва в пробиотиците за възстановяване на микрофлората на червата и влагалището, учените провели предварителни изпитания едновременно и на хора. На двайсет здрави доброволци в продължение на две седмици два пъти дневно пръскали спрей в носа, съдържащ такива лактобакерии. Оказало се, че процедурата не предизвиквала негативни странични ефекти, а самата бактерия благополучно колонизирала лигавицата, съхранявайки се в нея продължително време: даже две седмици след въвеждане на спрея бактерията L. casei била открита в 10-35% от изследваните образци.
В крайна сметка учените се надяват да създадат на основата на лактобактериите назален спрей, което може да стане ефективно средство за терапия на хронични заболявания на горните дихателни пътища на човека.
Владислав ПЕНЕВ
