Като лечебно растение белият трън е известен много отдавна. Знаменитият древноримски лекар Диоскорид, живял през I в. от н.е., в своето главно съчинение „За лекарствените средства” препоръчвал използването на бял трън при много заболявания. За ползата от това растение писал и класикът на античната медицина, римския лекар и естествоизпитател Гален, живял през II в. от н.е. - като лекар той бил смятан за ненадминат авторитет през цялото Средновековие.

Още от древността белият трън е герой в много легенди като уникален лечител на черния дроб. Древните гърци използвали отвара от растението още преди 2000 години, за полезните свойства на белия трън знаели и римляните.

В средновековна Европа лечебното растение се използвало широко при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. В Индия от векове белият трън намира широко приложение в хомеопатията и народната медицина.

През 60-те и 70-те години на ХХ в. белият трън станал обект на

повишен интерес от страна на медицинската наука

Днес всестранното изучаване на това растение продължава, като изследователите откриват нови особености на химическия състав на неговите семена, определят перспективите за тяхното използване.

Биофлавоноидите, съдържащи се в белия трън, укрепват клетъчните мембрани на хепатоцитите, повишават способността на черния дроб за детоксикация, стимулират синтеза на белтъчини и процесите на регенерация, което води до възстановяване на чернодробните клетки.

Белият трън показва отлични резултати в лечението на различни чернодробни заболявания. Например при болните от хепатит С се нормализират лабораторните показатели, в това число и нивото на билирубина, черният дроб се смалява до нормални размери. Освен това белият трън защитава като профилактично средство неувредените клетки на черния дроб, повишавайки тяхната устойчивост към действието на различни токсини и инфекции. Той усилва образуването на жлъчен секрет и, стимулирайки активната дейност на жлъчния мехур, ускорява неговото отделяне, подобрява преработката на мазнините и усвояването на мастноразтворимите витамини, влияе положително на храносмилането, снема симптомите на дисбактериоза.

Всъщност, историята и практиката на използването на силимарина – комплекс от активни вещества, съдържащи се в екстракта от белия трън – представлява

щастлив пример за проникване на растителен препарат в съвременната официална фармакопея,

което, на свой ред, довело до щателно изучаване на неговата ефективност и безопасност в многобройни изследвания. Действително, при хронични възпалителни и токсико-метаболитни заболявания на черния дроб, силимаринът показва ефективност и безопасност, които превишават тези качества при лекарствата, получени чрез фармокологичен синтез.

Основни действащи вещества в белия трън са флавоноидите и флаволигнаните, алкалоидите и сапонините. Освен смес от флаволигнани, силимаринът съдържа също до 25% растително масло, известно количество протеини, витамин К, смоли, дъбилно вещество, тирамин, хистамин, микроелементи и др.

Първите научни доказателства за ефективността на силимарина като хепатопротектор били получени в цяла серия експерименти на лабораторни животни, в които дифузното поражение на черния дроб било моделирано с парацетамол, етанол, D-галактозамин и токсин от зелена мухоморка.

Във всички случаи на експериментално поражение на черния дроб силимаринът се оказал ефективен против остра токсична холестаза, оказвал защитно действие на външната мембрана на хепатоцитите и вътреклетъчните мембрани на органелите.

Като хепатопротектор силимаринът се оказал също ефективен при радиационно, исхемично и вирусно поражение на хепатоцитите.

В по-късни експерименти било доказано противовъзпалителното и антифибротично действие на силимарина, което се осъществява чрез блокада на редица цитокини.

Благодарение на развитието на молекулярната генетика, учените установили, че противовъзпалителното действие на силимарина се дължи на блокирането в чернодробните клетки на ключовата молекула, стимулираща активността на възпалението, фиброгенезата и зависимия от Т-лимфоцитите имунен отговор.

По данни от клинични изследвания, при различни форми на алкохолна болест на черния дроб терапията със силимарин е ефективна както по отношение на синдрома на възпалението и цитолизата, така и по отношение на фиброгенезата, при условие, че лечението продължава 3-6 месеца.

В повечето изследвания било доказано, че терапията със силимарин не влияе непосредствено на метаболизма на етанола, но води до бързо подобрение на детоксикационната функция на черния дроб и синтеза на белтъчини.

Естествено

при алкохолна цироза на черния дроб терапията със силимарин

е по-ефективна при пациентите с компенсирана цироза, при която се наблюдава не само до подобрение на функциите на черния дроб, но и увеличаване на продължителността на живота.

Днес вече способността на силимарина да намалява смъртността при алкохолна цироза на черния дроб за сметка на намаляване на честотата и тежестта на кръвотеченията от варикозните вени и подобряване на функциите на черния дроб, не буди никакви съмнения.

По данни от мета-анализ, смъртността при цироза на черния дроб при болните, получаващи дълго време силимарин, е около 10% при 17% в контролната група.

При болните с неалкохолна мастна болест на черния дроб силимаринът води до намаляване на инсулиновата резистентност и по-слаба изразеност на маркерите на системното възпаление.

Терапията със силимарин е ефективна също при неалкохолни токсични и ятрогенни поражения на черния дроб, например при лечение с рифампицин, изониазид и фенотиазини. В частност, клинични експерименти показали, че силимаринът намалява хепатотоксичността на антихолинестеразните препарати, използвани за лечение на синдрома на Алцхаймер.

Днес хепатопротекторните свойства на силимарина са безспорно доказани – неговата способност да защитава клетките на черния дроб от различни неблагоприятни въздействия (токсини, вируси, радиация и др.) е демонстрирана в много експериментални и клинични изследвания, включително рандомизирани клинични изпитания, които представляват златен стандарт за оценка на ефективността и безопасността на лечебните методи и крайъгълен камък на доказателната медицина.

Съвременният етап на изучаването на ефектите от силимарина се характеризира с излизане извън рамките както на неговата традиционна област на приложение, така и на традиционно приеманите дози.

Благодарение на активното антиоксидантно действие

и способността да намалява активността на цитокините и медиаторите на възпалението, отговорни за възникване на чувство на слабост, мускулно напрежение, депресия, усещане за започваща болест, силимаринът може да се използва успешно в комбинирано лечение на синдрома на хроничната умора.

Едно от най-забележителните свойства на силимарина е неговата способност да намалява мащаба на пораженията на черния дроб при отравяне със зелена мухоморка. Установено е, че силимаринът е активен антидот на основния токсин в тази гъба – амантина.

Редица изследвания от последното десетилетие потвърдили ефективността на силимарина при лечение на болни с вирусен хепатит. Сред седемте най-важни флавонолигнани в силимарина най-голяма антивирусна активност притежава таксифолинът. Изследователите са единодушни: силимаринът съществено намалява изразеността на цитотоксичната каскада и възпалението, а така също стимулира регенерацията на хепатоцитите. На практика сред другите растителни хепатопротектори силимаринът при хроничен вирусен хепатит в САЩ се използва от около 8-33% от болните.

Днес в центъра на вниманието на изследователите и клиницистите се намират различните

аспекти на лечебното действие на силимарина при онкоболни

Експерименти показали, че силимаринът е способен да потиска пролиферацията на клетките на рака на простата, млечната жлеза, яйчниците, белите дробове, дебелото черво и пикочния мехур.

При тумори, зависими от половите стероиди, силимаринът е способен да се свързва както с естрогеновите, така и с андрогеновите рецептори, а така също да блокира простатния специфичен антиген. Освен това силимаринът потиска активността на редица фактори, необходими за пролиферация на туморните клетки, тяхната инвазия в тъканите, ангиогенезата в туморите и метастазирането.

Силимаринът също е способен да сенсибилизира туморните клетки към действието на химиотерапията. При комбинирано лечение на рак силимарин в доза 800 мг в денонощието е способен ефективно да намалява хепатотоксичността на препаратите за химиотерапия.

Още ползи…

Отделни изследвания, провокирани от многовековното използване на белия трън за лечение на различни заболявания, потвърдили ефективността му в лечението на варикозно разширение на вените на краката, при понижена изработка на стомашен сок и жлъчен секрет, при тежки хемороиди и изгаряния.
Белият трън има достойно място и в дерматологията за лечение на екземи, невродермит, псориазис, дерматити, витилиго както външно, така и вътрешно. Екстрактът от това удивително растение лекува хранителна и контактна алергия, снижава нивото на „лошия” холестерол, лекува възпаления на женските органи и червата.
Що се отнася до противопоказанията, странични ефекти могат да се наблюдават при индивидуална непоносимост към силимарина. Не бива да се употребява екстракт от бял трън и при остър апендицит, панкреатит, колит, рефлуксна болест, а бременните и кърмещи жени трябва да се консултират предварително с лекар.

Бел. ред. На страниците но това фолио вижте новия продукт на „Лечител” Ливерин®, който съдържа екстракт от бял трън.

Владимир ЙОНЕВ

Помага за предотвратяване на свързания с възрастта спад на мозъчната функция

Белият трън има над 2000-годишна история на употреба като традиционен лек за неврологични състояния, каквито са например синдромите на Паркинсон и Алцхаймер. Неговите противовъзпалителни и антиоксидантни свойства означават, че той може да оказва неврозащитен ефект и да помага за избягване спада на мозъчната функция с напредване на възрастта.

Изследвания в лабораторна среда и при животни показаха, че активната съставка силимарин предотвратява окислителния стрес на мозъчните клетки, което може да предпази от влошаване на умствената функция.

Те също така установиха, че белият трън е в състояние да намали броя на амилоидните плаки в мозъка на животни с „Алцхаймер“. Тези плаки представляват натрупвания на амилоидни протеини между нервните клетки с напредване на възрастта. Те се наблюдават в много голямо количество при хората с „Алцхаймер“, което означава, че билката потенциално би могла да помага за лечението на това толкова проблемно състояние.

До момента обаче не са провеждани изследвания върху хора, които да проучват ефектите от белия трън при неврологични състояния.

Може да предпазва костите

При опити в лабораторията и изследвания при животни беше демонстрирано, че белият трън стимулира костната минерализация и потенциално може да предпазва от загуба на костна плътност.

Поради това изследователите предполагат, че той може да бъде благотворна терапия за предотвратяване или отлагане на костната загуба при жени след менопаузата.

Може да стимулира производството на майчино
мляко

Един предполагаем ефект на белия трън е увеличаването на кърмата при кърмещите майки. Смята се, че той постига това чрез стимулиране на производството на хормона пролактин.

Данните са ограничени, но едно рандомизирано и контролирано изследване откри, че майките, които вземали по 420 мг силимарин в продължение на 63 дни, произвеждали с 64% повече мляко от онези, които приемали плацебо. Необходими са обаче повече клинични изследвания за потвърждаване на тези резултати и установяване на безопасността на белия трън за кърмачките.

Може да помага за лечението на акне

Акнето е хронично възпалително кожно състояние. Макар че не е опасно, то може да остави белези. Освен това хората го намират за болезнено и неприятно, и се притесняват от ефектите му върху външния им вид.

Поради неговите антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти белият трън може да бъде полезна добавка за хората с акне. Едно изследване откри, че при хора с това състояние, които вземали по 210 мг силимарин дневно в продължение на 8 седмици, лезиите на акнето намалели с 53%.

 

Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА