в-к Лечител
в-к Лечител
 

Глаукомата

Брой: 10, 7 март 2013 - ГЛАУКОМАТА

     10-16 март – Световна седмица за борба със страданието 

     Витамини, минерали, Q10 и по-малко стрес са спасителни 

     Глаукомата е втората в света причина за пълна загуба на зрението, като с времето ще се изкачи на първата позиция: според прогнозите на Националния очен институт на САЩ, очаква се, че количеството на случаите на това заболяване в света ще се увеличи от 60 милиона през 2010 г. до 80 милиона през 2020 г. Глаукома може да възникне във всяка възраст, като се започне от раждането, но нейната разпространеност значително се увеличава след 40-годишна възраст. Рискът от загуба на зрението при глаукома се увеличава седем пъти на възраст над 55 години. 

     Проблемът с профилактиката, своевременното диагностиране и лечение на глаукомата е един от най-актуалните в съвременната офталмология: 50 процента от болните не знаят за своето заболяване; 50% от пациентите с поставена диагноза глаукома не получават адекватно лечение; 50 на сто от хората по принцип никога не са проверявали своето очно налягане. 
     Освен това, съгласно статистическите данни, от 6 до 20 процента от заболяванията от глаукома 

     завършват с пълна слепота,
до голяма степен поради това, че забележимите симптоми на заболяването се появяват едва в късните стадии, когато значителна част от зрителните функции е безвъзвратно изгубена. Но ако своевременно се потърси медицинска помощ и се предприеме адекватно лечение, вероятността да се съхрани зрението остава много висока. 
     Около 15 милиона американци страдат от глаукома, от тях 1,6 милиона вече имат частична загуба на зрението, а четвърт милион са ослепели най-малко с едното око, 70 000 човека се намират на границата на слепотата. Повече от 2,5 милиарда долара се харчат всяка година за медикаментозно и хирургическо лечение на глаукомата. Със стареенето на населението тези цифри бързо се увеличават, независимо от това, че 50 на сто от глаукомите не се откриват. Дори в диагностираните случаи, 70% от загубата на зрението настъпва преди поставянето на диагнозата, независимо от това, че 47 на сто от пациентите са били изследвани от офталмолог в течение на една година до диагностирането. Загубата на влакната в очния нерв започва дълго преди някакво изменение в полезрението да може да бъде открито. 78,4% от лекарите погрешно смятат, че вътреочното налягане е единственият диагностичен индикатор на глаукомата. Истината е, че повечето хора (80%) с повишено вътреочно налягане имат очна хипертензия в продължение на целия си живот, но в тях никога не възникват поддаващи се на откриване симптоми на глаукома, макар и те да губят 25-40 процента от нервните влакна в зрителния нерв. В същото време 60 на сто от хората с глаукома имат нормално или дори ниско вътреочно налягане. Смята се, че глаукомата с нормално вътреочно налягане, която е асоциирана с артериална хипертония, диабет, мигрена, простуда или сърдечно заболяване, е предизвикана от свиване на кръвоносните съдове (вазоконстрикция), а в 30 процента – от случаите увреждане на зрителния нерв настъпва по системни причини, включително анемия, сърдечна болест и артериална хипертония. Глаукома често се среща при съдова колагеноза, когато съединителната тъкан и кръвоносните съдове в окото се подлагат на процес, подобен на ревматоидния артрит и атеросклерозата, предизвиквайки загуба на периферното зрение. 

     Проблеми на съвременното лечение 
     Учените отдавна са определили, че глаукомата е голяма група от очни заболявания, характеризираща се с постоянно или периодично повишаване на вътреочното налягане с последващо развитие на типични дефекти на периферното зрение, снижаване на зрението и атрофия на зрителния нерв. Увреждането започва в периферната част на зрението и прогресира по посока към центъра до пълна слепота. Именно поради тази особеност на развитието често е трудно глаукомата да се диагностира в ранните стадии от нейното развитие. 
     Медикаментозното и хирургическо лечение фактически е насочено към понижаване на вътреочното налягане. Според медицинската статистика намаляването на вътреочното налягане в повечето случаи е клинично малко ефективно, тъй като незначителното снижаване на прогресията въпреки това се съпровожда със загуба на зрението. Очните капки бета-блокери могат да известна степен да намалят вътреочното налягане, предотвратявайки по-нататъшна загуба на периферното зрение в течение на 3-6 години, но не подобряват кръвотока в очите. Медикаментозното лечение на глаукома в повечето случаи (53 на сто) дори не е в състояние да управлява вътреочното налягане поне за 4 години. Лазерната хирургия не е в състояние да коригира вътреочното налягане в 23% от случаите на глаукома в първата година и в 70% от случаите – 10 години след операцията. Самата глаукома увеличава риска от катаркта 2,9 пъти, но след хирургическа операция този риск се увеличава 14,3 пъти. 
     Страничните ефекти от лекарствата, използвани при глаукома, са реален проблем, възникващ в 62 процента от пациентите. Очните капки бета-блокери обикновено предизвикват странични ефекти, включващи: ниско артериално налягане, обърканост на съзнанието, депресия, виене на свят, главоболие, слабост, опадане на косата, изменения на кожата и ноктите, диария, повдигане, бронхоспазми и увеличено ниво на холестерол. Средно пациентите с глаукома „забравят” да си вземат лекарството в течение на 112 дни всяка година. 30% изпитват странични ефекти от типа на изменения в сърдечния ритъм, застойна сърдечна недостатъчност и затруднено дишане. Фактически стотици умират всяка година от дихателни разстройства, предизвикани от лекарствата, прилагани при глаукома. Едно изследване установило, че 80 процента от пациентите с глаукома, лекувани с бета-блокери, имали депресия, докато такава била наблюдавана само при 26% от пациентите със сериозни очни проблеми, които не приемали тези лекарства. Когато бета-блокерите не са в състояние да управляват вътреочното налягане, се преминава към лечение 

     с други лекарства – с още по-тежки странични ефекти,
например инхибитори на карбоанхидразата, които увеличават кръвотока в ретината, но могат да доведат до бъбречни разстройства, умора, летаргия, анорексия, загуба на тегло, депресия, деменция, загуба на либидо, а понякога и апластична анемия
     Много медикаментозни средства могат фактически да предизвикат глаукома. Стероидните очни капки увеличават риска от глаукома 7 пъти. Няма никакво безопасно ниво за използване на кортикостероиди. Дори хормоналната маз и инхалаторите с кортикостероиди могат да предизвикат увеличение на вътреочното налягане. Кортикостероидите увеличават окислителните процеси, които вредят на фагоцитарната способност на клетките в дренажната система на окото. 
     Редица използвани лекарства могат да предизвикат остри пристъпи на глаукома във възприемчивите хора. Токсичност по отношение на зрителния нерв, както е известно, притежават аспиринът, ибупрофенът, транквилизаторите, антидепресантите, антибиотиците. Дори фиксаторите, използвани в много капки за очи, могат да предизвикат хронично възпаление на окото и да влошат глаукомата. Използваните концентрации на капките притежават по отношение на роговицата токсичност, която се поддържа от натрупването на препарата в тъканите. Някои фиксатори водят до натрупване на токсично равнище на тези вещества в меките контактни лещи, подлагайки по такъв начин на въздействие роговицата всеки път при носене на лещите. 
     Хроничното възпаление и алергичните реакции, задействани от такива токсични химически вещества могат да доведат до депониране на възпалителни белтъчини в дренажната система на окото и увеличаване на вътреочното налягане, повишавайки риска от глаукома. Такова възпаление може да намали качеството на дренажа на кръвта и лимфата, което влошава вътреочната хидродинамика и увеличава активността на свободните радикали, а това, вероятно, представлява първопричина за увреждане на нервните клетки при глаукома. 
     Глаукомата е свързана не само с артериалната хипертония, но също и с хипотензията. Хипотензивното лечение снижава артериалното налягане по време на сън, което може съществено да намали притока на кръв към диска на зрителния нерв, предизвиквайки дефекти на полезрението. При систолично артериално налягане под 140 мм живачен стълб у пациентите с глаукома скоростта на увреждане на полезрението нараства 4 пъти. Повечето пациенти с глаукома, които прогресивно губят зрението си, имат тенденция към спонтанна агрегация на тромбоцити в кръвта. 
     Съгласно едно мащабно изследване 

     най-значителните управляеми рискови фактори
за развитието на глаукома са нелекуваната хипертония и тютюнопушенето
     Друг важен рисков фактор се явява увреждането от свободните радикали, свързано със стареене, влошаване на общото здравословно състояние, хипотония, лошо хранене, диабет и други съдови заболявания, а така също – алергии и проблеми със стомашно-чревния тракт. 
     Различни токсини, които увреждат зрителния нерв, могат да съдействат за загуба на зрението при глаукома. Те включват тютюн, аспартам, метилов спирт, чай, кафе и алкохол. 
     Кофеинът не увеличава вътреочното налягане, но предизвиква вазоспазъм, който може да внесе свой принос в глаукоматозната загуба на зрение. Той също така дестабилизира захарта в кръвта, което е вредно за здравето на нервните клетки. 
     Независимо че някои изследвания не открили очевидна зависимост между тютюнопушенето и глаукомата, в едно проучване все пак било установено, че рискът се увеличава 2,9 пъти! Пушенето намалява вътрешния диаметър на просвета на кръвоносните съдове и блокира способността на съда повторно да се разширява. След пушене вазоконстрикцията предизвиква увеличаване на вътреочното налягане с повече от 5 мм живачен стълб при 37% от пациентите с глаукома и при 11% от хората без глаукома. Тютюнът сам по себе си може да предизвика загуба на зрението, също както и алкохолът, и може да допринесе за алиментарните (хранителни) дефицити, водещи до загуба на зрение, тъй като той влияе на стомашната продукция на солна киселина и поради това снижава ефективното усвояване и асимилация на много хранителни вещества, включително витамин В12. В някои случаи допълнителният прием на витамин В12 напълно обърнал загубата на зрение дори независимо от непрекъснатото пушене. Никотинът намалява ретиналния кръвоток с 9,6-16,4%. 
     Тютюнопушенето е един от главните рискове за глаукома, наред с артериалната хипертония (особено систоличната), затлъстяването и хиперпигментацията в ириса. Чернокожите хора, имайки най-голямо количество пигмент, са подложени на 4 пъти по-голям риск от глаукома и 8 пъти по-голяма опасност от слепота в резултат на това заболяване в сравнение със светлокожите хора. 
     Наследственият фактор е също така силен, както и расовият. При наличие на близък роднина с глаукома вероятността от възникване на болестта у друг роднина нараства 20 пъти. 
     Затлъстяването увеличава артериалното налягане и също допринася за развитие на глаукома. В Япония, държавата с най-висока продължителност на живота в света, наднорменото тегло не е норма и вътреочното налягане фактически има тенденция да намалява с възрастта, противоположно на това, което се наблюдава в Америка. 
     Недостатъчното снабдяване с кислород на очните тъкани може да предизвика образуването на нови съдове, което на свой ред да доведе до глаукома. В този случай полезна може да бъде кислородната терапия, наред с антиоксидантите и различни методи, увеличаващи очния кръвоток. 
     Отделянето на хистамин и други противовъзпалителни вещества е значителен рисков фактор, особено при глаукома с нормално налягане. 30 процента от пациентите с глаукома с нормално налягане имат свързани с имунитета проблеми, в сравнение с 8 на сто сред хората с очна хипертензия. 

     Срещу глаукомата – повече витамини, по-малко стрес 
     Бързо и продължително снижаване на вътреочното налягане може да се постигне чрез спазване на диета, обогатена с витамини А, В1, В2, В3, В5 и калций. (Бел. ред. Всички тези витамини може да си набавите чрез Витатабс ABCDE, а лесноусвоим калций – от продукта Калций+витамин D3.) Недояждането и синдромът на малабсорбцията трябва да бъдат изключени или да се лекуват, доколкото могат да допринесат за увреждане на зрителния нерв. 
     Дефицитът на витамин А и каротиноиди (провитамин А) често се наблюдава при глаукома. Витамин А е необходим за предотвратяване на хидратация и „набухване“ на колагена в окото. 
     Дефицитът на тиамин (витамин В1) предизвиква заболяване на зрителния нерв. Оптическата атрофия, свързана с дефицит на тиамин, може напълно да се преустанови за 10 дни лечение с големи дози от този витамин. 
     Витамин В5 усилва функцията на надбъбречните жлези. 
     Витамин В6 намалява вътреочното налягане за сметка на неговия диуретичен ефект. 
     Витамин В12 се използва за профилактика на глаукомата с нормално налягане. Дефицитът на този витамин и пернициозната анемия могат да увреждат зрителния нерв. Повече от милион американци страдат от пернициозна анемия. Дефицитът на витамин В12 е свързан също с демиелинизиращи процеси, подобни на дифузната склероза. За щастие настъпващата загуба на зрение в повечето случаи е обратима при компенсация с витамин В12. Нарушенията в остротата на зрението, свързани с алкохол и тютюнопушене, се нивелират успешно с приема на витамин В12. 
     Недостигът на витамин В12 често се съпровожда с фотофобия (повишена чувствителност на окото към светлина) и зависимост от слънчевите очила. 
     Едно 5-годишно изследване показало, че 1500 микрограма на ден витамин В12 спират прогресивната загуба на полезрение при глаукома и значителен процент от пациентите фактически регистрирали неголямо възстановяване на зрението. Продължителният прием на В12 води до стабилизация на вътреочното налягане. 
     Многобройни изследвания потвърдили полезните ефекти от приема на В12 при заболяване на зрителния нерв, особено в първите 6 месеца след началото на симптомите. 
     Фолиевата киселина може да оказва профилактично действие по отношение на глаукомата с нормално налягане. Нейното съдържание е високо в пресните зеленчуци, например в аспержите и спанака. Препоръчват се по 400 микрограма на ден, а за пушачите – 1000 микрограма. 
     Витамин С намалява вътреочното налягане, съгласно изследване на учени от Римския университет. Ежедневното въвеждане на витамин С в разделени дози, пропорционални на теглото на пациентите, довело до бързо и значително снижаване на налягането. Повече от 90% от пациентите, които получавали аскорбинова киселина в определени според телесното тегло дози по 3-5 пъти дневно, достигнали по същество нормално вътреочно налягане в течение на 45 дни. Някои от тези пациенти имали предварително неподдаващо се на контрол вътреочно налягане при максимална медикаментозна терапия. В други случаи дори ниските дози витамин С водят до намаляване на вътреочното налягане. (Бел. ред. Препоръчваме ви натуралния витамин С – Ацерола.) 
     Коензим Q10 може да подобри снижената сърдечна функция за сметка на повишаване на качеството на кръвообращението, което се явява особено важно при глаукома с нормално налягане. 
     Снижаване нивото на хрома в тъканите на организма води до увеличаване на вътреочното налягане и остротата на зрението. Количеството на хрома е рязко намалено в рафинираната храна, а ванадият, съдържащ се в обезмаслените млечни продукти, морските водорасли, оцета, домашните птици и едрите риби, противодейства на хрома. Редовната употреба на такава храна увеличава риска от повишаване на вътреочното налягане 4,7 пъти. Много хром се съдържа в плодовете, зеленчуците, яйчения жълтък и други продукти. Хромът подобрява липидния профил. (Бел. ред. Хром може да си набавите чрез Кромисан.
     Магнезият е полезен в предотвратяването на лошия обмен на калция, който може да доведе до вазоспазми в зрителния нерв. Това е особено важно при глаукомата с нормално налягане, при която за този ефект се използват блокери на калциевия канал. Блокерите на калциевия канал увеличават периферното зрение при хората със синдром на студените ръце. Те предотвратяват прогресивното увреждане на зрителния нерв при 100% от пациентите с глаукома. Проблемът при използването на блокери на калциевия канал се състои в техните странични ефекти. 
     Магнезият е естествен блокер на калциевия канал, той води до отпускане на гладките мускули. (Бел. ред. Лесноусвоим органичен магнезий – Магнезиев цитрат.)

     Защитни ултравиолетови очила често се препоръчват за намаляване на фотоокислителното напрежение в очите. Това може да намали риска от ексфолиация на белтъчините в очната леща, които могат да запушат трабекуларната мрежа. Ексфолиация по-често се наблюдава у хората, които прекарват много време на открито и на по-слънчеви места. Прекалената слънчева светлина намалява еластичността на съединителните тъкани. Ултравиолетовата В-радиация (280-320 нанометра) уврежда клетките в очната леща. 
     Носенето на очила със зелени стъкла може да бъде много полезно. По правило „студените” цветове, например синьо-зелено, синьо, индиго и виолетово се използват непосредствено за очите с глаукома, тъй като те стимулират парасимпатиковата нервна система, свивайки зеницата и, увеличавайки дренажа, намаляват вътреочното налягане. Светолечение, при което се използва цветовото възбуждане на ретината, увеличава полезрението. Светлината от обикновените и флуоресцентните лампи има дефицит на такива „студени” цветове, водейки до хронично напрежение, и допринася за глаукома. 
     Стресът предизвиква разширяване на зеницата, което може да увеличи вътреочното налягане. Той отдавна е известен като един от тригерите в пристъпите на глаукома. Стресът предизвиква непосредствено повишаване на вътреочното налягане в пациентите с глаукома, докато в същото време хроничният стрес в крайна сметка води до повишаване на вътреочното налягане във всеки човек. Стресът увеличава риска от очна хипертензия средно 2,8 пъти. Едно изследване открило, че при 100% от пациентите с глаукома началото на заболяването съвпадало с неприятна ситуация в живота. Безпокойството не само въздейства на кръвното налягане, което е свързано с глаукомата, но увеличава и риска от вазоспазми в ретиналните артерии. Склонните към глаукома хора имат тенденция към повишена тревожност, нервност и алергия. 
     Ежедневният масаж на очите може да помогне за постигане на по-ниско очно налягане. 
     Дори дрехите могат да въздействат на вътреочното налягане и полезрението. Вратовръзките, стискайки югуларната вена и намалявайки венозния дренаж в очната област, могат да увеличат вътреочното налягане. Ето защо лечението на глаукомата може да започне с... разхлабване възела на вратовръзката.

     Влади ДЕЛЕВ



Брой: 10, 7 март 2013
 
 
Продукти
 
Витамар 1000
 
Витатабс® Мулти Джуниър
 
БРОКОЛИ
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД