4 февруари – Международен ден за борба с болестта
По данни на Световната здравна организация, 13% от смъртните случаи по света са причинени от ракови заболявания. А това са почти 8 милиона живота ежегодно. Освен това всяка година се регистрират до 12,7 милиона нови случаи.
Авторът на книгата „Императорът на всички болести: биография на рака”, който получил през 2011 г. наградата Пулицър, индийският онколог и учен Сидхартха Мукерджи пише, че след още няколко години раковите заболявания ще изпреварят болестите на сърдечно-съдовата система по броя на жертвите. Доколкото награди не се раздават просто така, трябва да се отнасяме към подобни изявления с дължимото внимание.
Да, ракът е наричан чума на XXI в., но не бива да се подценява фактът, че това заболяване е вървяло ръка за ръка с цивилизацията още от древността. Например през 1914 г. група археолози открили в Александрийските катакомби 2000-годишна мумия с признаци на въздействие на злокачествен тумор на тазовата кост. А Луис Лики, кенийски антрополог и археолог, по време на една от своите експедиции открил челюстна кост, датирана от 4000 г. пр.н.е., със същите следи. Първото сведение за клиничен случай на рак се отнася към 1600 г. пр.н.е. – в египетски папирус са описани осем форми на тумори на млечната жлеза и се съобщава, че за тази болест не съществува лечение.
Както се вижда, ракът е доста старо заболяване, но данните за него в древните текстове, меко казано, са редки. Причината е проста. В онези времена хората трудно биха могли да се похвалят с особена продължителност на живота. А, както е известно, колкото по-дълго живее човек, толкова по-голяма е вероятността рано или късно да се разболее от рак.
В средата на XIX в., с началото на промишлената революция, се увеличила продължителността на живота на хората – и веднага зачестили онкологичните заболявания.
От ножа до ваксините
Лекарите твърдят, че лечението на рака се основава на три кита – хирургия, лъчева терапия и химиотерапия. Но до края на XIX в. основно средство за борба със заболяването били хирургическата намеса и множество разнообразни „народни” средства. Нещо повече, дори точното диагностиране на болестта далеч не веднага се оказало по силите и възможностите на медиците. Но нейното изследване започнало още в древността.
Хипократ определил два типа ракови тумори – доброкачествени и злокачествени. Той препоръчвал те да се лекуват с кръвопускане, диета и слабителни средства. Но много лекари били настроени много по-радикално. В древен египетски папирус има такива сведения: осем случая на рак на млечната жлеза били „лекувани” чрез изгаряне на язвите. А римският лекар Корнелий Целз през I в. пр.н.е. предложил да се отстраняват туморите в ранен стадий. Примерно към такива възгледи се придържал и еврейският лечител Моше бен Маймон. През XII в. той предписвал „изрязване до корен на тумора заедно със заобикалящата го здрава тъкан, с изключение на случаите, когато туморът засягал големи съдове”.
В средните векове, когато, изучавайки анатомия, лекарите започнали да правят аутопсии на мъртвите, злокачествените тумори получили дължимото внимание. Така немският професор Вилхелм Фарби смятал, че ракът на млечната жлеза се предизвиква от млечни съсиреци в каналите. За лечение на болестта той назначавал интензивно изцеждане на мляко. Холандският лекар Франциск Силвий предполагал, че туморът се предизвиква от киселина, постъпваща от лимфните възли, и препоръчвал на болните да употребяват сода.
Няма нищо чудно, че в продължение на векове смъртността от „лечението” на раковите заболявания била феноменална. Чак през 1878 г. немският хирург Вилхелм Фройд успял да проведе успешно отстраняване на матка, поразена от злокачествен тумор. А година по-късно австрийският хирург Кристиан Билрот започнал да прави успешни операции по отстраняване на рак на стомаха.
Скоро подходът към лечението на опасната болест се променил. Откритието на рентгеновите лъчи през 1895 г. поставило началото на разпространението на нехирургическия метод на лечение на рака – облъчването. Чикагският медик Емил Груп станал първият, който предложил да се използва лъчева терапия.
През 1901 г. с проблема се захванал немският имунолог, лауреат на Нобелова награда Паул Ерлих. Той установил, че „развитието на злокачествените тумори, по правило, се потиска за сметка на имунната система”. Това предопределило новото направление в историята на борбата с рака – създаването на ваксини (наистина, правотата на учения била доказана чак пред 1982 г. от Алън ван Пел и Тиери Бун). През 1910 г. Робърт Хюбнер и Джордж Тодаро открили цял клас вируси, които провокират развитието на злокачествени тумори.
Малко по-късно Едгар Алън и Едуард Дойзи изучили влиянието на хормона естроген върху развитието на туморите на млечната жлеза, което станало база за създаване на антиестрогенни противотуморни лекарства през 70-те години на миналия век.
Историята на химиотерапията също е доста интересна. Първото лекарствено средство преди това било използвано като химическо оръжие по време на Първата световна война – група хора били подложени на въздействието на иприт. А през 1940 г. това вещество било въведено вътревенозно – за да победи лимфома. През 1946 г. противотуморният препарат „Ембихин”, създаден на основата на отровния боен газ иприт, бил официално регистриран.
Война на рака
През 1971 г. САЩ обявили война на рака – президентът Ричард Никсън лично подписал програмата “War on Cancer”. От този момент американската държава изхарчила повече от 300 милиарда долара за различни изследвания, насочени към търсене на лекарства срещу рак. И, трябва да признаем, това донесло своите резултати – повечето иновационни способи за борба със злокачествените образувания се изобретяват и изпробват именно в САЩ.
През 2010 г. бил окончателно потвърден „революционният” метод за свръхранна диагностика на рака. Това е много важно – колкото по-рано е открита болестта, толкова по-големи са шансовете на пациента да оживее. А тестът за ранно откриване на рака (Early Cancer Detection Test или EarlyCDT), разработен от професор Джон Робъртсън, позволява да се постави диагноза, още преди да се наблюдават признаците. „Ние сравнявахме антителата в кръвта на пациенти, вече болни от рак на белите дробове, с антителата на тези, при които още не се наблюдаваха признаци. Изяснихме, че нашият тест се отличава с много висока чувствителност и специфичност” – разказал професор Робъртсън. В някои случаи анализът бил положителен до поставянето на клинична диагноза.
Същността на теста е такава: лекарят взима от пациента 10 милилитра кръв и проверява има ли в нея специфични вещества, които посочват развитие на злокачествени тумори в организма на човека. Раковите клетки, както твърдят учените, „отглеждат” на своята повърхност и изхвърлят в междуклетъчното пространство особени белтъчини, каквито има само в тях – онкомаркери. Организмът умее да открива и унищожава тези вещества и произхождащите от тях ракови клетки дълго преди това да могат да направят лекарите. За целта той изработва специални белтъчини – антитела. Тяхното наличие в кръвта сигнализира за това, че в организма се развива болест.
Методиката на професор Робъртсън се различава принципно от традиционната. „В ранните стадии на рака количеството на онкомаркерите в кръвта не е голямо и невинаги могат да се открият. За убийството на една-единствена ракова клетка организмът изпраща множество антитела, а те са по-лесни за фиксиране”, разяснил ученият.
Изследователят споделил, че в близките две-три години неговата група от специалисти има намерение да разработи тестове за откриване на рак на млечната жлеза, червата, яйчниците и други типове онкологични заболявания, проявяващи се в тумори.
В същото време в Онкологичния център „Ейбрамсън“, един от водещите клинични центрове в САЩ, където се занимават с изследвания и лечение на рака, група американски лекари изпробвала нов препарат за лечение на меланоми. Този тип злокачествени кожни заболявания не са от най-разпространените – такава диагноза се поставя само на 13% от раково болните. Но тя е едно от най-опасните – меланомът убива 75% от болните (примерно 48 000 човека ежегодно).
Резултатите от първите клинични изпитания се оказали изключително успешни. Наистина, за революция в медицината едва ли може да се говори. Както се изяснило, новото лекарство не е способно да убива раковите клетки, както и напълно да излекува тежко болни. По същество препаратът дарява на страдащите още малко време – и то само на тези, чиито клетки носят конкретна мутация. Въпреки това този пример е показателен – той определя пътя на развитие на съвременните методи за лечение на рака. Новото лекарство е едно от многото вещества, изобретени в последно време, които се опитват да лекуват рака прицелно. Т.е. не просто убиват всички делящи се клетки, а въздействат на строго определени процеси в клетките със строго определени мутации.
След прилагане на препарата развитието на меланома се забавя, туморите се смаляват и започват да изчезват. Медиците били поразени от действието на лекарството на пациент, чието тяло било буквално покрито от тумори – след 15-дневно лечение по-голямата част от новообразуванията изчезнали. Изглеждало, сякаш чудото е станало. Но не – след девет месеца меланомът отново взел връх.
Препаратите, които лекуват определени видове рак, прицелвайки се в едни или други мутации, са много, а тяхното количество постоянно расте. Но колкото повече лекарите и учените изследват тяхното действие, толкова по-ясно става: раковите клетки все едно се изхитряват да намерят заобиколен път и да включат смъртоносна верижна реакция.
Вируси срещу рака
Съществуват обаче методи на лечение, които дават на хората шансове за пълно оздравяване. Тук всичко зависи от стадия, колкото по-напреднала е болестта – толкова по-малки са шансовете. Тези, на които традиционните методи за лечение не помагат, а нужната мутация отсъства, са очаквани от неминуема смърт. Именно поради това днес изследователите се опитват да създадат ваксини, които биха накарали имунитета да открива и убива именно тези клетки, от които се състои конкретния тумор, при това предотвратявайки възстановяването на раковите клетки. За поразените от болестта хора това е единственият шанс.
Професор Левин и неговите колеги от Пенсилванския университет в САЩ доказали възможността за съществуване на подобна ваксина.
Раковите клетки, предизвикващи левкемия, носят на повърхността си белтъчините CD19. По-рано били правени опити да се синтезират тези белтъчини, да се впръскват обратно в кръвта на болния, за да се провокира по някакъв начин имунитета. Но всички опити се оказали безрезултатни.
Учените от Пенсилванския университет постъпили иначе: взели от пациенти Т-лимфоцити и въвели в тях генетична инструкция, която ги обучила да откриват и унищожават клетките с белтъчини CD19 на повърхността. Иронията се състои в това, че най-доброто средство за доставка на тази инструкция е видеоизменен ХИВ. Той умее да прониква именно в Т-лимфоцитите и да се размножава в тях. Смъртоносният вирус бил преработен, за да не се размножава, а само да предава на клетката-стопанин ген, който бил въведен в него от клетъчните инженери.
Такъв препрограмиран Т-лимфоцитът, попадайки в организма на стопанина, започва бързо да се дели.
В резултат се появяват от 1000 до 10 000 пъти повече „бойци”, отколкото са били въведени първоначално. (Бел. ред. Научни изследвания са доказали, че билката Саменто (Котешки нокът без ТОА), постига именно това: увеличаване броя на Т-лимфоцитите, при това по най-безопасен за организма начин.) Средно потомството на един Т-лимфоцит убива до 1000 ракови клетки, в резултат имунитетът получава значително предимство в тази схватка. С началото на ремисията броят на тези Т-лимфоцити се съкращава, но в лимфните възли се съхранява тяхна неголяма „резервна” популация.
Създава се впечатление, че с подобен метод може да се излекува само левкемията, която съставлява едва 3 % от общото количество ракови заболявания. А как стоят нещата с другите видове рак?
На сайта, където лабораторията на университета регистрира доброволци (граждани на САЩ), желаещи да вземат участие в изследванията на левкемията, има информация и за други програми. В тях се прилага същия метод, но вече с използване на белтъчини-мишени, характерни за други тумори.
За съжаление в областта на раковите изследвания винаги има място за евтини псевдонаучни сензации. Възможно е поради това описанието на новите методи да не звучи твърде убедително. Въпреки това пенсилванските методики днес са една от основните тенденции в лечението на злокачествените тумори. Учените очакват прогрес именно в това направление – в имунотерапията или биологичната терапия на рака.
Владимир ЙОНЕВ
