11 април - Световен ден за борба с болестта на Паркинсон
Разговор с проф. Иван МИЛАНОВ, началник на Клиниката по нервни болести за двигателни нарушения към МБАЛНП „Св. Наум“:
• Проф. Миланов, какви са симптомите на Паркинсоновата болест?
- Паркинсонът протича с няколко основни симптома. Този, който прави най-голямо впечатление, е треперенето на ръцете. Другите признаци са забавеност в походката и скованост, но те се развиват по-късно. Проблемът е, че с треперене, което се проявява първо, не рядко протичат много други заболявания. Например есенциалният тремор на Минор, който е 10 пъти по-често срещано състояние от болестта на Паркинсон. То е едно напълно доброкачествено наследствено заболяване, което протича само с треперене. Често обаче се диагностира като Паркинсон, което е сериозна грешка.
• В такъв случай има ли реална картина колко хора в България са потърпевши?
- Преди 7-8 години организирахме кампания за правилно разпознаване на Паркинсон. В световен мащаб се счита, че около 30% от диагнозите се бъркат и често минават няколко години до тяхното правилно поставяне. Когато ние се заехме с въпросната кампания, в България се лекуваха 45 хиляди души, а според нашите епидемиологични данни трябваше да бъдат между 12 и 15 хиляди. Това беше и конкретният повод за инициативата пациентите с подобна диагноза да се ревизират само в университетските болници, защото там специалистите са по-подготвени.
Преди месец попитах НЗОК колко души в момента получават лечение за Паркинсон. И с голяма радост разбрах, че са около 15 хиляди души. Това означава, че всички тези болни, на които излишно са изписвани лекарства за болестта, вече са спрели ненужната терапия. Проблемът е не толкова, че държавата плаща пари, а че страдащите пият безсмислено медикаменти заради неточна диагноза. Имал съм пациенти, които 12 години се лекуват погрешно за Паркинсон. А като се има предвид, че са преминали през ТЕЛК и още ред административни процедури, това значително затормозява ежедневието на потърпевшите.
• Какъв е начинът за точното разпознаване на Паркинсоновата болест?
- Преди години на болестта не се обръщаше достатъчно внимание. А и доскоро методите за разпознаване бяха чисто субективни от страна на лекарите. Нужно е да се акцентира върху клиничните подходи за диагноза, като все пак при прегледа специалистът трябва да е много опитен, за да се ориентира в ситуацията.
Сериозен подход е електромиографското изследване, което е по-популярно като треморография и е въведено от мен преди няколко години. То допринася за правилната диагноза, но пак не стигаме до 100% сигурност. Преди време въведох също и една проба, която се практикува в чужбина - нарича се фармакологична проба. Тя е много проста - на пациента се дава бързодействащо лекарство за Паркинсонова болест и се отчита след около половин час дали има благоприятна промяна в симптомите. Ако има подобрение, решаваме, че сме на прав път. Това повлиява в положителна насока диагностиката и сега е въведено като задължителен метод. Но и той не е 100%.
В Западна Европа от 4-5 години се прилага много добра методика, която е изключително обективна. Това е изследването с радиоизотоп. Той се инжектира и с обикновена гама-камера, каквато има в много наши клинични бази, се отчита дали радиоизотопът се натрупва в мозъка. Радостно е, че преди 2-3 години успяхме да го въведем и у нас - в София (в МБАЛНП „Св. Наум, УМБАЛ „Александровска“), Пловдив и Варна. Това е добре, но, като всичко в България, пак не е на 100%, защото радиоизотопът е скъп и се доставя от Министерството на здравеопазването. В годините броят на пациентите, за които се отпуска, се колебае. Миналата година беше за стотина души, което е недостатъчно. Не трябва да се мисли, че за всички 15 хиляди болни е нужна такава диагностика, но поне за 200 пациента годишно трябва да се отпуска. В Европа методът е въведен масово, което напълно преустанови диагностичните грешки.
В нашата болница се стремим всички пациенти, за които имат трудности с диагнозата, да бъдат поставени на изследването с радиоизотоп. В общи линии се справяме.
• Разкажете повече за Паркинсоновия кабинет, който функционира в болница „Св. Наум“.
- За преглед-консултация е необходимо направление от личния лекар за невролог, но практиката показва, че никого не сме върнали. Подобен кабинет е много полезен за пациентите, защото там работят специалисти, които се занимават предимно с въпросното състояние, с неговата диагноза и терапия. Когато се срещам с общопрактикуващи лекари, те често се жалват, че им е трудно, защото например в някой регион на страната нямало добри невролози. Но като не са доволни от някого, в момента у нас нещата са свободни и те могат да пратят пациента при който специалист искат, независимо от неговото местоположение като град или лечебно заведение. Кабинетът по Паркинсонова болест е добър вариант в такива случаи. Работното му време е от 8 до 15,30 часа, а телефонът за информация и записване - 02 970 21 51.
• Съвременната терапия дава ли добри прогнози?
- Именно с лекарствата все още има проблем в страната и предстои неговото разрешване в борбата с НЗОК. Най-добрият медикамент, който забавя развитието на заболяването, е от групата на допаминовите агонисти. При тях прогнозата на Паркинсон е много по-положителна, защото клиничната картината може да се третира дълго време. Борбата с Касата е, че не можахме да стигнем до споразумение стойността на точно тези лекарства да се покрива 100% от държавата. Сега това е частично. Но като се има предвид, че се касае за бедни хора, най-често над 60-годишна възраст, 200-300 лв. на месец са непосилни суми за тях. Проблемът с досега прилаганата терапия на Паркинсоновата болест е, че след 5-6 години стандартните лекарства спират да действат. Тогава вече трябва да се включат и тези - по-скъпите медикаменти, за които стана дума. Те дават възможност и гарантират на пациента по-дълъг период на физическа активност.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА