Тя е доказано здравословна, но крие и някои рискове
Все повече изследвания доказват голямата здравословност на т.нар. средиземноморска диета, която някои наричат Критска диета. В нея важно място заемат рибата и другите морски дарове. Според най-нови проучвания на специализирали се в тази област холандски учени този начин на хранене най-масово се използва през ваканционния период на лятото и ранната есен. Тези експерти са публикували нови анализи и препоръки за този, според тях, най-здравословен начин на хранене. Но и предупреждават за някои рискове, най-вече по отношение на морските дарове във връзка с нарасналото замърсяване на океаните и моретата, климатичните аномалии и особено с глобалното затопляне. Оказва се, че тези техни опасения се споделят и от други учени.
Ето в резюме ценния анализ на холандските специалисти, който започва с въпроси и убедителни отговори.
Искате ли да се храните вкусно и да живеете дълго? При това, без да сложите и грам излишно тегло, едновременно да изглеждате отлично и да имате прекрасно здраве? Медиците от цял свят са признали: именно в държавите от Средиземноморието живеят статистически най-много на брой стройни и здрави дълголетници. И затова популярността на средиземноморската, морската и други диети като например практикуваната от жителите от остров Крит непрекъснато расте.
Холандски специалисти старателно са изучили начина на живот, спецификата на храненето и процента на смъртност при европейци от 70- до 90-годишна възраст. Лекарите установили, че привържениците на средиземноморската диета живеят по-дълго, при това без качеството на живота им да губи. Множеството плодове и зеленчуци, целогодишното слънце, зехтинът, червеното вино, изобилието от морски дарове - ето това е основата на здравето и стройната фигура. От всичко изброено единствено не сме в състояние да си набавим слънчеви лъчи в такова количество, което би ни се искало. Затова пък морските дарове са винаги достъпни!
Тези продукти би следвало да станат важна част от вашия дневен порцион, ако сте решили да съчетаете борбата за красива линия с усилията за поддържане на здравето. Като начало се убедете само, че не сте алергични!
Рибата е източник на пълноценни белтъчини, които нашият организъм усвоява значително по-бързо и лесно, отколкото тези, съдържащи се в месото. В рибата има и повече балансирани аминокиселини от месото, например аминокиселината метионин, притежаваща липотропно свойство. Мазнините, влизащи в състава на рибата, лесно се усвояват и се характеризират с високо съдържание на ненаситени мастни киселини омега-3, които укрепват стените на съдовете, като предотвратяват сърдечносъдови заболявания, алергии и засилват имунитета. Рибата, особено скумрята, сьомгата, треската, тон и други, е богата на витамин А и D, на минерални вещества и микроелементи, има значителни количества и на йод, флуор, мед, цинк.
Освен това към морските продукти се отнасят и мидите, скаридите, морските раци, калмарите, октоподите и др.
Скаридите са истинско съкровище на витамини и минерали. Те съдържат витамини от групата В и практически нямат мазнини, затова пък белтъкът в тях е предостатъчно. Например в 100 г скариди има около 75 ккал, 24 г белтък, 2 г мазнини, 0 г въглехидрати. Пропорцията е чудесна.
Мидите са естествен антиоксидант, тъй като съдържат витамин Е, а също и витамини от група В и D, микроелементи и биологично активни вещества. По хранителна стойност често ги сравняват с кокошите яйца, защото в белтъка на мидите се откриват всички необходими аминокиселини. В 100 г миди се съдържат около 70 ккал, 20 г белтък, 3 г мазнини, 3 г въглехидрати. При тяхната консумация обаче трябва да се внимава с количеството и особено тези, които имат проблеми с храносмилането, гастрити и язви. Още по-важно е да не се използват миди от замърсени райони, защото те поглъщат всички токсини от водата.
В калмарите и октоподите белтъкът също не е малко, мазнини практически липсват, а има витамин С и В, микроелементи и вещества, способстващи активизацията на храносмилането. Например в 100 г калмари има около 75 ккал, 18 г белтък, 0,3 г мазнини.
Морско зеле (ламинария). С основание морското зеле се нарича водорасло на здравето и красотата: съдържанието на алгинова киселина, която притежава уникалната способност да поглъща и извежда токсините от организма, във водораслите варира от 11 до 60 процента. В ламинарията се съдържа такова количество провитамин А, както в ябълките, сливите, вишните, портокалите.
По съдържание на толкова важните за нервната система витамини от група В кафявите водорасли също се характеризират с добри показатели: открива се витамин В1 не по-малко, отколкото в сухата мая. В ламинарията се съдържа доста голямо количество витамин С: в 100 г сухи водорасли има от 15 до 240 мг, в суровите - 30-47 мг. По съдържание на този витамин кафявите водорасли не отстъпват на портокалите, ананаса, горските ягоди, цариградското грозде, пресния лук, лапада.
Но най-често се сещаме за ламинарията, когато става дума за щитовидната жлеза: в това удивително водорасло не само има много йод, то съдържа още и биологично активни вещества, които помагат този йод да се усвоява пълноценно.
Маслините, разбира се, не се отнасят към морските дарове, но именно зехтинът се препоръчва при приготвяне на морски продукти. Маслините се смятат за основна причина за това, че жителите на Средиземноморието по-рядко от другите да страдат от сърдечносъдови болести, инсулти и ракови образувания. (Бел. ред. Особено ценен за нормализиране на кръвното налягане е екстрактът от листата на маслина, съдържащ се в продукта Антипрес.)
Още от древността маслините са смятани за лечебни, способни да възвръщат младостта на жените, да възстановяват потентността на мъжете и да противодействат срещу болестта на простатата и дори да лекуват психични проблеми. Неотдавна американски изследователи са установили още едно удивително качество на маслините: те съдържат олеокантал, който притежава обезболяващ ефект, сходен по действие с ибупрофена.
Олеиновата киселина, която се съдържа в маслиновото масло, потиска гените, които участват в развитието на злокачествените тумори на млечната жлеза. Зехтинът съдържа витамин А и Е, в 100 г зехтин има 93,8 г мазнини, в това число 10 г полиненаситени киселини. Въпреки всичките му неоспорими качества все пак не бива да се злоупотребява със зехтина - максималното количество е 10 г на ден!
Най-добре се съчетава със задушени зеленчуци и морски продукти. Полезни са и салатите от сурови зеленчуци с него, но в малки количества. Не бива да се смесва с млечни продукти, сирена и варени меса или риба. Зехтинът е висококалоричен - около 800 ккал, и с него трябва да се внимава за евентуално наднормено тегло!
Сред холивудските звезди от нежния пол името на диетолога д-р Барди Нийл се ползва с абсолютен авторитет. Нещо повече - за много от пищните красавици той е истински магьосник. Неговата фирма в областта на диетологията разработва специални диети за всяка от звездите, която му се е доверила. Общо взето в тези диети са застъпени елементи от средиземноморския начин на хранене и особено риба.
Диетата „рибен феномен” от няколко години е неотменна в храната на Джулия Робъртс, Холи Бери, Мег Райън, Джоди Фостър, Кийра Натли и други. Д-р Нийл ги е убедил, че редовната консумация на определени риби ще им помогне да имат тяло и лице като на 15-годишни тийнейджърки. А това е мечтата на всяка от тях.
Здравословният начин на хранене, наречен „рибен феномен“ все по-масово се разпространява в САЩ и е достигнал и до президентското семейство. Д-р Нийл е открил, че мастните киселини омега-3, които се съдържат в големи количества в рибата тон, скумрията, сьомгата, дорадата и скрипджека, укрепват кръвоносните съдове. Тези риби съдържат комплекс от вещества, които „отговарят” за тонуса на лицевите мускули и спомагат за мимиките на лицето - важен елемент за работата на актрисите пред камерата. Веществата възпрепятствали и стареенето на кожата.
„Рибен феномен”, колкото и невероятно да звучи, даже водел и до известно отслабване. Според твърденията на автора на диетата, стига да се приготвят по подходящ начин, дори и най-калоричните риби не могат да развалят фигурата. Пържената риба обаче остава абсолютно табу. За да има траен ефект, рибата трябва да се приготвя само на пара или скара.
Доста убедително учени от различни страни доказват здравословността на рибата. Например според германският професор Петер Зованд от Мюнхен, ако човек приема средно по 20 грама риба всеки ден, намалява с около 50% риска да получи инфаркт. А друг германски учен - проф. Гюнтер Волфрам, пък дава следния съвет: „От здравна гледна точка трябва да ядем риба най-малко два пъти седмично, а три пъти е оптималното количество. Това е особено нужно за хората от третата възраст.“
Учените изнасят редица нови резултати от техни изследвания, доказващи, че рибата не само е здравословна храна, но и своеобразно подпомагащо лекарство в редица случаи. Тя е идеална защита на имунната система, силно активизира мозъка, укрепва зрението и костите. В рибата в голямо количество се съдържат мастните киселини омега-3, които предпазват от сърдечен инфаркт доста по-добре, отколкото някои лекарства. (Бел. ред. Особено богато на омега-3 е маслото от сьомга - можете да си го набавите и чрез продукта Епамар стронг.)
Здравословната средиземноморска диета, която повишава нивата на "добрия" холестерол, може да навреди на хора с болно сърце, показват резултати от изследване на американски учени от университета на Рочестър в Ню Йорк. Пациенти от години получават съвети да включват в менюто си повече мазни риби, зехтин и ядки - основни съставки на средиземноморската диета, за да намалят нивата на "лошия" холестерол и да увеличат нивата на "добрия".
Но данните на изследователите от Рочестър обаче показват, че за някои пациенти, преживели инфаркт, повишените нива на "добрия" холестерол крият риск от по-нататъшни проблеми със сърцето.
"Става въпрос за хора с генетични мутации. Тези пациенти трябва да бъдат откривани навреме и да не им се препоръчват храни и медикаменти за повишаване на нивата на "добрия" холестерол", обяснява професор Джеймс Корсети от изследователския екип.
До доста изненадващи в негативен смисъл изводи са стигнали двама японски учени от прочутия в цял свят Институт за морски ресурси в Осака, Япония. След тригодишни изследвания проф. Кенити Хори и колегата му д-р Асико Сучата са публикували доклад, в който аргументирано доказват, че прекомерната консумация на т. нар. морски деликатеси - стриди, миди, скариди, омари, октоподи и калмари, а също така и някои видове риби може да предизвика редица заболявания в човешкия организъм с реална опасност за живота.
Според тези японски учени причината се крие в това, че в тези представители на морската фауна със застрашителни темпове нараства натрупването на тежки метали. Някои от тях като живакът, арсеникът и кадмият имат подчертано токсичен ефект. Според двамата изследователи най-опасен е живакът. През годините на своите проучвания те наблюдавали 28 човека, които получили отравяния след консумация на омари, замърсени с живак. При 24 от тях се установило трайно увреждане на червата, бъбреците и мозъка.
Като приложение към доклада има важна диаграма, от която се вижда как се натрупват тежките метали в организмите на океанските обитатели. Най-малко съдържание на тези метали - 68 милиграма на килограм телесна маса - е открита в нехищните риби, т.е. тези, които се хранят с фитопланктон и водорасли. При хищниците - тон, дорада, баракуда, и редица дънни риби съдържанието е 143 милиграма. Количеството при октоподите, омарите и стридите, обитаващи морското дъно, е 10 пъти повече.
Васил СЕИЗОВ
