Биологичната роля на „слънчевия витамин“

Групата на витамин D включва пет мастноразтворими витамина. Въпреки това, за „истински“ витамин D се счита D3 (холекалциферол), който тялото ни усвоява най-добре.

Холекалциферолът се произвежда в по-голяма степен от кожата под въздействието на ултравиолетовите лъчи, в по-малка степен влиза в тялото с животинските продукти (мазна риба, млечни продукти, твърди сирена). Основната роля на това хранително вещество е регулирането на калциево-фосфорния метаболизъм. Достатъчното ниво на витамина в организма допринася за нормално формиране на скелета, поддържа оптимална минерална плътност на костите. Но регулирането на калциево-фосфорния метаболизъм далеч не е единствената функция на витамин D. Според механизма на действие той се приравнява на пълноценен хормон, който може да засегне много органи и тъкани.

Днес са известни повече от 200 гена, чиято експресия може да бъде повлияна от витамин D. Рецептори за него са открити в клетките на имунната, репродуктивната, нервната, ендокринната и други системи. Това означава, че витамин D може да повлияе на работата им. Някои тъкани произвеждат собствена хормонална форма на витамин D и я използват за своите нужди.

Ако говорим за ендокринната система, тогава работата на много жлези с вътрешна секреция зависи от нивото на витамин D: щитовидната жлеза и панкреаса, яйчниците, паращитовидните жлези.

Ролята на дефицита при отключването на диабет

Рецептори за витамин D се намират в β-клетките на панкреаса, които произвеждат хормона инсулин, основният регулатор на въглехидратния метаболизъм. Витамин D стимулира работата на β-клетките, а недостигът му в организма води до недостатъчно производство на инсулин. В допълнение, витамин D регулира нивата на калций в β- клетките, от които зависи чувствителността на организма към инсулин.

Недостатъчното производство на инсулин от панкреаса и инсулиновата резистентност са водещите признаци на захарен диабет от втори тип, а учените предполагат, че един от отключващите фактори за развитието на заболяването е липсата на витамин D.

Учени от Медицинското училище в Харвард, след като анализирали 21 изследвания, включващи повече от 76 000 души, установили, че има значителна обратна връзка между нивото на калцидиол и вероятността от развитие на диабет от втори тип. Тази връзка не зависи от пола на субектите, метода на измерване и периода на наблюдение.

Витамин D намалява инсулиновата резистентност при пациенти с диабет от втори тип. Въпреки това няма убедителни доказателства, че подобрява гликемичния контрол.

Учени от Университета в Суджоу провели мета-анализ на 20 проучвания и установили, че дефицитът на витамин D значително повишава риска от развитие на гестационен диабет.

Изследователите също предполагат, че има връзка между дефицита на витамин D и диабета от първи тип, автоимунно заболяване, при което β-клетките умират и се развива абсолютен инсулинов дефицит. При диабет от първи тип имунната система не функционира добре и започва да се държи необичайно. Имунните клетки възприемат β-клетките като чужди и предизвикват възпалителен процес в тях. Хроничното възпаление постепенно води до разрушаване на β-клетките.

В същото време рецепторите за витамин D присъстват в почти всички клетки на имунната система. Калцитриолът осигурява нормално физиологично функциониране на имунната система, има противовъзпалителен ефект, а дефицитът му е един от отключващите механизми за автоимунни заболявания, сред които е и диабет от първи тип.

Първите изследвания на връзката между витамин D и автоимунното увреждане на β-клетките са проведени при мишки. Някои експерименти показват, че витамин D има почти чудотворни свойства: въвеждането на калцитриол и неговите аналози в тялото на гризачи предотвратява възпалението на β-клетките и развитието на диабет от първи тип. Резултатите от други експерименти били по-скромни: диета през целия живот, обогатена с витамин D3 облекчава симптомите на диабет при мишки.

Обнадеждаващите резултати от изследванията подтикнали учените да проучат в детайли връзката между дефицита на витамин D и диабета от първи тип при хората. Мащабен мета-анализ на подобни изследвания, проведен от учени от Медицинския факултет на Университета в Маями, показал, че дефицитът на витамин D е по-често срещан при хора с диабет от първи тип, отколкото при хора без диабет, и може да играе важна роля в патогенезата на заболяването.

Дефицитът на витамин D може да увеличи вероятността от развитие на диабет от първи тип в ранните години от живота, особено при деца с генетична предразположеност към заболяването. (Бел. ред. Диабет Формула е растителна комбинация, която съдейства за поддържане нормални нива на кръвната захар. Повече за качествата на продукта може да прочетете на стр. 10 в броя.)

Връзката със заболяванията на щитовидната жлеза

Едно от най-честите заболявания на щитовидната жлеза е автоимунният тиреоидит на Хашимото, при който в резултат на хроничен възпалителен процес тиреоидният паренхим постепенно се разрушава и се образуват антитела срещу тиреоидната пероксидаза и/или антитела към тиреоглобулина. Учените предполагат, че една от причините за заболяването е липсата на витамин D.

 ...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Делян ВАСИЛЕВ