Свързано с мозъка увреждане на зрението, което доскоро се смяташе за рядко състояние, може да засяга едно на всеки трийсет деца, откри ново изследване върху разпространението на така нареченото церебрално (мозъчно) зрително увреждане (CVI). Целта на авторите му от Бристолския университет в Англия е да привлекат вниманието на родителите и учителите, и да им помогнат да разпознават по-рано признаците на това състояние.
Мозъкът е не по-малко важен за виждането от очите и много зрителни проблеми се предизвикват от неправилно функциониране на мозъчни области, необходими за зрението, поради което не могат да се коригират с носене на очила. Те включват затруднения с движението на очите, виждането на неща в пространството наоколо (зрителното поле) и разпознаването на обекти точно и бързо.
Макар че таблата за проверка на зрението установяват колко добре човек може да вижда очертанията на буква или символ от определено разстояние, тази диагностика на зрителната острота пропуска много деца с CVI, чиято острота на зрението е нормална или близка до нормалната (могат да разчитат символите на таблото). Изследователите от Медицинското училище на Бристолския университет проучили колко деца в ученическа възраст може да имат недиагностирани зрителни проблеми, свързани с мозъка.
Те събрали информация за 2298 деца между 5- и 11-годишна възраст от 12 училища, като използвали въпросници за родителите и учителите. След това поканили над 10% от децата (262 ученици) за подробна оценка посредством утвърдени тестове за идентифицирането на деца с мозъчни зрителни проблеми, предполагащи наличие на CVI.
Резултатите показали, че средно във всеки клас от 30 ученици има 1-2 деца с поне един свързан с мозъка зрителен проблем. Освен това тези, които трудно се справяли с ученето и вече получавали допълнителна помощ в училище, по-често имали мозъчни зрителни проблеми: 4 от всеки 10 деца със специални образователни потребности имали един или повече такива проблеми, докато за всички ученици като цяло това съотношение било едва около 3 на 100.
Д-р Кейти Уилямс, водещ автор на изследването и доцент по детска офталмология, обяснява: „Макар това да не доказва, че този тип зрителни проблеми са причината за трудностите с ученето при всяко дете, то предполага, че грижата за зрителните нужди на децата, като например обектите да се направят по-големи и по-подредени, може да бъде добра отправна точка. Ако има работещи мерки за намаляване въздействието на тези проблеми върху ученето при децата, това би могло да подобри изходите, свързани както с образованието, така и с благосъстоянието на учениците.“
Авторите препоръчват в бъдеще да се провеждат детайлни проверки на зрението на всички деца, които се нуждаят от допълнителна подкрепа в училище.
Превод от английски
Таня БОРИСЛАВОВА
