Вечерното време от денонощието нерядко се възприема от хората нееднозначно. На едни им се струва, че в настъпващата тъмнина има някакъв зловещ смисъл, други се радват на залеза в края на деня и на възможността да прекарат една тиха и приятна вечер. Но има отделна категория хора, за които залезът може да бъде болезнено плашещ. Към тях се отнасят болните от деменция. За тяхното тревожно състояние дори има специално название: синдром на залязващото слънце.
Съгласно определението на Световната здравна организация (СЗО) деменцията е състояние, при което настъпва прогресиращо снижаване на мислителните способности (памет, разбиране, реч и ориентация, пресмятане, познание и разсъждение) в по-голяма степен, отколкото това се очаква при нормално стареене. Според статистиката в света има около 50 милиона души с деменция, ежегодно се появяват до 10 милиона нови случаи. Най-разпространената форма на деменция е „Алцхаймер“ (60-70 % от всички случаи), но съществуват и много други форми.
На фона на деменцията у хората могат да се развият различни патологични състояния. Едно от тях е синдромът на залязващото слънце. Той се характеризира с колебания на нивото на съзнанието и възникване във вечерните часове на епизоди на възбуда, тревожност, дезориентация. Клинични изследвания също установили влошаване на походката и поддържането на равновесието вечер.
Освен това, както отбелязват специалистите, при пациентите с деменция често се наблюдават изменения в денонощните ритми с чести нощни събуждания, трудности при заспиване във вечерните часове и прекомерна дневна сънливост.
Разбира се, много хора, особено имащи възрастни роднини с деменция, се вълнуват от причините за това състояние. Те включват няколко аспекта, както патофизиологични (нарушение на циркадните ритми), така и психологически (умора в края на деня, дезориентация поради слабо осветление, непознати околни условия, например, пребиваване в болница).
Подобни преживявания се регистрират не при всички хора с диагноза „деменция”. Но това се смята за доста често срещан проблем при такива пациенти.
Във връзка със синдрома на залязващото слънце възниква и въпросът за потенциалните усложнения. Симптомите на това състояние оказват влияние не само на настроението на хората с деменция, но и на тяхната безопасност. Нощните събуждания, блуждаенето, епизодите на възбуда увеличават риска от получаване на травми, непреднамерено нанасяне на вреда на самия себе си и на околните (например при неправилно боравене с битови уреди и газ), напускане на дома. Всичко това увеличава натоварването на грижещите се за пациента хора.
За намаляване на изразеността на синдрома на залязващото слънце, специалистите препоръчват осигуряване на болния на максимално комфортна среда.
Владислав ПЕНЕВ
