• Здравейте! Все повече хора се оплакват от неспокоен сън. Донякъде това състояние е свързано със страховете от пандемията. Можете ли да ни кажете какво е нормалното време за заспиване след лягане? Колко време е нормално човек да се върти в леглото преди да успее да заспи?

- Здравейте! Времето от изгасяването на лампите до заспиването наричаме латенция на съня. За нормална латенция на съня приемаме заспиване за 6 до 14 минути.

• По колко часа сън са ни нужни в денонощие, за да функционираме нормално? Какво представлява Синдромът на Тачър (Маргарет Тачър) – тя е могла да бъде пълноценна само с 4 часа сън в денонощие. Вярно ли е, че в това положение е 1% от световното население?

- Няма точна цифра. Хората имат нужда да спят различно дълго. За по-голямата част от човешката популация на възраст между 18 и 65 години обичайната продължителност на съня е между 7 и 9 часа. Бебенцата имат нужда да спят от 14 до 17 часа, малките деца от 11 до 14 часа, учениците от 9 до 11 часа, а бабите и дядовците от 6 до 7 часа. Така наречените „краткоспящи“ хора спят по 5-6 часа за денонощие и се чувстват отпочинали, докато на т.нар. „дългоспящи“ хора не им стигат и 9-10 часа. Много е различно. Не харесвам политиката на Маргарет Тачър и не ме изненадва, че е спала по толкова малко. Не мога да Ви цитирам точен процент, тъй като различните статистически проучвания дават различни данни, но определено е повече от 1%.

• Кога трудното заспиване, бодърстването по цели нощи, се превръща в проблем? Вярно ли е, че то е следствие от полудяване? Или е причина за полудяване?

- Мисля, че най-правилният отговор трябва да е „Когато човек не осъзнае на време, че има проблем със съня“. Модерният човек смята лишаването от сън за сметка на работа и забавления за нещо нормално и естествено. Сънят за него е загуба на време. Може би една от причините за това е, че сънят е комплексно поведение. Той е физиологична нужда с големи компенсаторни резерви. Когато нямаме време да уринираме, пикочният ни мехур се пълни, пълни, подува и ако не удовлетворим нуждата си да отидем до тоалетна, свинктерът на уретрата се отпуска и ние се изпускаме по малка нужда. Със съня не е така. Волево, в условия на стрес и под въздействието на психостимуланти човек може да издържи дълго време без сън. Рекордът в това отношение е на Ранди Гарднър, който не е спал 11 дни и 24 минути. Когнитивните и екзекутивни функции на мозъка обаче търпят драматични промени. Дали човек полудява? Той явно вече е полудял щом не търси решение на проблемите си със съня. Недоспиването не оказва негативно влияние само върху мозъка и личността ни, то се отразява на метаболизма, имунната ни система и целия ни организъм.

• До какви здравни проблеми води системното безсъние? Може ли липсата на сън да доведе до хормонален дисбаланс, онкологични заболявания, „Паркинсон“, деменция, стерилитет при жените и мъжете? До депресия?

- Както казах, сънят е функция на целия организъм. Системното му нарушаване вследствие на болести на съня или неадекватно поведение води до болести на целия организъм. С доста солидна доза медицински доказателства ние знаем, че хроничното недоспиване води до промени в метаболизма – висока кръвна захар, висок холестерол, висока пикочна киселина, затлъстяване, а от там – атеросклероза, инфаркти, инсулти и тн. Циркадният ритъм на организма, който ни казва кога да спим и кога да сме будни, също така влияе и на хормоналната секреция. Секрецията на кортизон, алдостерон, растежен хормон и пролактин има циркаден ритъм и се влияе от това кога спим и кога сме будни. Хроничното недоспиване се отразява на секрецията на тези хормони съответно с прилежащите физиологични ефекти върху организма. Сънят потиска секрецията на хормона грелин, който отговаря за глада. Когато не спим, изпитваме глад и ядем повече, напълняваме повече и страдаме повече от метаболитен синдром, хипертония, проблеми със сърцето и тн.

• И сега – кое е първо – яйцето или кокошката – кои заболявания водят до безсъние и кои болести са в следствие на безсъние?

- Безсънието може да е болест само по себе си, може и да е симптом на друга болест. Като болест безсънието води до метаболитни, хормонали, сърдечно-съдови, неврологични, психиатрични и тн. болести. Като симптом то се развива най-често вследствие на неврологични (различни видове деменции например), психиатрични (тревожност, депресия) и други болести на съня. Така че безсънието не е нито яйце, нито кокошка. То е уроборос!

• Какви са причините за безсъние всъщност? Тревоги, дефицит на вещества, странични ефекти от медикаменти, инфекции?

- Причините са различни. Както казах, може да са болести – неврологични, психиатрични, на съня, общомедицински и тн. Една хронична болка следствие на ревматологична болест например може да затруднява съня на човека и да го държи буден. Една ортопнея при сърдечна недостатъчност може да му пречи да легне нормално поради задух и да го поддържа буден цяла нощ. Приемът на диуретици могат да го карат да става твърде често по малка нужда. Приемът на кортикостероиди може да го превъзбужда и също да му пречи да заспи. Вариациите в телесната температура при инфекции също могат да нарушават качеството на съня, който е доста чувствителен на промени в температурата. И така нататък.

• Какви изследвания на съня са възможни във вашия здравен център относно диагностиката на сънните разстройства? Какво представляват те?

- Разстройствата на съня са двигателни, дихателни, неврологични, циркадни, сърдечни отклонения, които водят до нарушения в три направления: качество на съня, количество на съня и ритъм на сън и бодърстване. Част от тях се диагностират клинично, т.е. на база характерни оплаквания, свидетелски показания, видеа, аудио записи и тн. За друга част са необходими изследвания. Тези изследвания са почти винаги инструментални. Стандартното изследване в сомнологията е т.нар. полисомнография. Тя прави качествена оценка на съня. Единствено с полисомнографски запис можем  да видим стадиите и структурата на съня. С нея проследяваме също дишането, моторната активност, сърдечната дейност, поведението и други аспекти от съня на пациента. Когато търсим само и единствено дихателни нарушения по време на сън, при хора с висок риск се правят и т.нар. полиграфски записи. Това са изследвания на дишането, които са приложими и в домашни условия. Проследяват по-малък брой параметри, но също са достатъчно точни при хора с висок риск за сънна апнея. При някои устройства за амбулаторна диагностика могат да се поставят допълнително и датчици за проследяване на сърдечната дейност, моторната и мозъчната активност.

Освен с устройства за обективно измерване на качеството на съня разполагаме и с устройства за обективно измерване на ритъма на сън и бодърстване. Правим го посредством т.нар. актиграфия. Актиграфията е изследване, което следи активната и пасивната част от ежедневието на човека . То ни дава ориентация за навиците на сън на изследвания човек и помага за диагностицирането на циркадни нарушения на съня, инсомнии, хиперсомнии и тн.

За субективна оценка на съня разполагаме с различни въпросници.

• И накрая – съществуват нови изследвания, които свързват безсънието на бременната със синдрома на внезапната детска смъртност. Според Вас те имат ли достоверност и защо?

- Тази връзка не е добре доказана. Трябват повече научни данни, за да бъде приета една такава хипотеза за вярна. Медицинска логика не липсва, разбира се, предвид по-горе споменатите ефекти на съня върху хормоналната секреция на организма.

• Ефективен ли е приемът на триптофан и/или мелатонин за улесняване на заспиването?

- Медикаментите за сън дори под формата на хранителни добавки трябва да се приемат само при нужда и след предписание от лекар специалист, тъй като потенциалът им да усложняват проблемите със съня съществува на много различни нива, когато се прилагат неправомерно.

Интервюто взе

Людмила ГЕОРГИЕВА