„По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Народът ни отдавна е стигнал до извода, че по скъпите и хубави дрехи можеш да харесаш един човек. Докато не си отвори устата и не му видиш акъла. Умните привличат. Глупавите отблъскват. Ако човек се е наконтил, но е глупак – няма място в дома ти.
Но какво, ако не е баш така сега? Ако с годините социумът се е изменил и вместо умните, цени глупавите? Ами ако глупавите живеят по-добре? По-леко?
„Пирон, който стърчи по-високо от останалите, получава удар с чук, за да заприлича на останалите, да падне до тяхното ниво“. Глупавите се групират на стада. Умните изпъкват. Те са единици. И понякога плащат много за това. Цената на акъла е висока.
Веднъж един мъдър човек ми каза „С умни хора по-трудно се работи. Те имат идеи. По-лесно се работи с тъпи хора, защото лесно се манипулират. Те не са конкуренция. Глупавите са предвидими, докато умните – непредвидими“. Но умните създават. Глупавите са просто потребители на създаденото. Умните умеят да вършат нещо, усъвършенстват се. От техния труд има плод.
Това си личи по изборите. При умните избиратели кебапчетата не определят вота им. Не са лесни за манипулиране. Умният човек дава гласа си за този, към когото разумът го тегли. Глупавият човек без акъл гласува за този, към когото го тегли кебапчето. Държава от глупаци лесно се ръководи, защото на стадото му трябва само трева за пасене и пъдар. В едно стадо попаднат ли умни хора, техният глас се заглушава от общото блеене на масата. Резултатът от изборите при умни избиратели е един, а при избори с гласуване от глупаци – съвсем друг.
Цената на акъла е висока – умният човек вижда, асимилира, мисли и предвижда. Той лесно събира 2 и 2 и знае кога го манипулират. Но сред стадо глупаци се мъчи. Защото гласът му рядко се чува.
Отличителна черта на умният човек е, че много мисли. И много се ядосва. Умният се опитва да подсигури бъдещето си. Осъзнава кой какво прави и с какви цели. Умният зачита правата на околните. Иска той да живее добре, но иска добре да живеят и всички останали. Умният не наранява. Не напада. И затова често бива нападнат. Глупавият не мисли. Той иска само той да е добре. Не размишлява относно последствията от действията си. Егоизмът върви ръка за ръка с глупостта.
Ако сте чели „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс, ще помните, че двете най-зли и опасни човешки деца са невежеството и нищетата. Глупакът е способен на много долности. В него човечността е претопена. Тя не е смятана дори за благодетел. А когато невежият огладнее, обеднее... край. Този индивид се превръща в заплаха за обществото. А такива стават все повече хора.
Съдбата на мислещият човек е борба. Неговата участ или благословия може би е... да води. Светът не е процъфтявал благодарение на идиоти. Законът на Парето (известен още като „Закон на елита“) относно производителността гласи, 80% от резултатите се дължат на 20% от причините.
Закономерността е открита от италианския икономист Вилфредо Парето още през 1896 г. и е публикувана в неговия първи труд “Курс по политическа икономия”.
Първоначалната идея се родила, когато в своята зеленчукова градина Парето установил, че около 20% от граховите шушулки раждат 80% от граховите зърна. Впоследствие, анализирайки разпределението на богатството в Италия, той установил подобно съотношение – 80% от земята е собственост на 20% от населението. Според умния италианец - повечето неща в живота (резултати, награди, усилия) не се разпределят равномерно – някои имат по-голямо значение от други. Казано с езика на цифрите, 20% от усилията раждат 80% от резултатите. Умните хора са много по-малко, но водят хорото, глупавите само намазват. Усилията са за умните. Такава е цената на акъла.
Казах ви в началото, че май глупавите живеят по-леко. Защото мисленето утежнява всичко. Но те не живеят. Просто преминават от един ден в друг. И годините им минават. После си отиват безследно.
Когато дойде криза, когато ножът опре до кокал – спасението идва от акъла, който е тежко бреме, но и могъщо оръжие.
Учете. Мислете. Четете. Творете. Умните хора са безценни. От глупавите има много.
Мартина ЗИНОВИЕВА
