На нашето настроение и психическо състояние влияят много външни фактори. Скарване с колега, сблъсък с ъгъла на дивана, доставка на студена пица – всичко това може да огорчи, да озлоби и дори да стане катализатор на депресивно състояние. Но само хората и вещите ли ни влияят?
Връзката между тялото и психиката далеч не е новост. Специалистите в областта на психосоматиката отдавна изучават влиянието на психологическите фактори на нашето телесно здраве, а телесно-ориентираните терапевти работят например с мускулните спазми – следствие от потисната агресия.
Но не бива да се забравя и за обратната взаимовръзка: нашите телесни особености и болести влияят на психиката. Ярък пример е болката, която моментално променя нашето настроение.
Може да звучи странно, но стомахът действително е важен за нашата психика орган. Професорът в Колумбийския университет Майкъл Хершон посветил на тази тема цяла книга с красноречивото заглавия „Вторият мозък”. По думите на учения, стените на стомаха и другите храносмилателни органи са покрити с мрежа от неврони, чието общо количество достига сто милиона. Този „малък мозък” в корема взаимодейства с главния мозък и в значителна степен определя нашето настроение.
Така, например, в храносмилателния тракт се произвеждат до 90% от серотонина, „хормона на щастието”. Чревните бактерии произвеждат допамин и други невромедиатори, отговорни за възникване на чувство на тревога, концентрацията на внимание, мотивацията и т. н.
Жените, получаващи кисело мляко, се оказали по-спокойни при изпълнение на задачата, а третата група демонстрирала хиперактивност на мозъка.
„Полезните чревни бактерии - обяснил невробиологът Майк Азаб, могат да ни направят по-малко склонни към депресивни състояния след прекаран стрес или психологически травми”. Далеч не при всички, които са преживели травма и са страдали от посттравматично стресово разстройство, се развива депресия. Един от факторите, според доктор Азаб, е нарушението на чревната микрофлора.
Не е лесно да се признае, че микроорганизмите в нашия корем влияят на нашите мисли, поведение и интелект. Невробиологът посочил няколко стратегии, чрез които те могат да влияят на нашия мозък.
Чревните бактерии произвеждат невромедиатори, влияещи на настроението.
Блуждаещият нерв служи като канал за двупосочна комуникация на червата и мозъка.
Имунната система е тясно свързана с чревния микробиом и нервната система.
Изследователите доказали, че чревната флора на хората с психични заболявания се отличава от флората на психично здравите хора. „Скоро протоколът за лечение на психични заболявания ще предвижда пробиотик вместо антидепресанти!” - пошегувал се ученият.
Делян ВАСИЛЕВ