Мозъкът е измамник

През 2012 г. група японски и американски изследователи изучила системата за възнаграждение в мозъка на човека. Този комплекс от структури на нервната система отговаря за усещането за щастие, когато рязко се увеличава освобождаването на хормона допамин след полезни, от гледна точка на организма, действия – например след секс или вкусна храна. Учените се интересували как тютюнопушенето влияе на работата на тази система, с други думи – може ли заклетият пушач да се зарадва на нещо толкова силно, както на цигарите.

Оказало се, че не. Анализирайки няколко десетки томографски експерименти, изследователите изяснили, че мозъкът на зависимите от никотин хора действа по малко по-различен начин. Ако обичайният индивид изпитвал положителни емоции, когато му показвали пари или храна, то системата за възнаграждение в пушача се активизирала само при вида на цигари, оставайки, по принцип, равнодушна към останалите стимули. Нещо повече, такива изменения в системата се фиксирали още след десетата изпушена цигара.

Вероятно, това е свързано с факта, че при постоянно пушене в мозъка рязко нараства количеството на ацетилхолиновите рецептори (именно те осигуряват предаването на нервния импулс и провокират освобождаване на допамин), а тяхната чувствителност спада. Тези рецептори в нормално състояние се активират от особеното органично съединение ацетилхолин, много приличащо по своята структура на никотина. При повишаване на броя на рецепторите собствените запаси от ацетилхолин се оказват недостатъчни. И за да се чувства щастлив, на човек му се налага постоянно да увеличава дозата никотин – така се формира физиологична зависимост.

Опасен наркотик

Отказът от пушене е труден, защото пушенето е хронично рецидивиращо адиктивно заболяване. Може да се каже, социално приемлива форма на зависимост. Именно поради това само 5-7% от пушачите са в състояние сами да се откажат от цигарите. Повече от 70% от пушещите в една или друга степен биха искали да се откажат от своя вреден навик, а малко под половината от всички пушачи правят ежегодни опити. Средно пушачът се опитва да се избави от своята зависимост от 6 до 9 пъти. И повече от 50% от тези, които са успели да се откажат от цигарите, в продължение на шест месеца отново се връщат към пушенето.

Наркогенният потенциал (способността на веществото да предизвиква физическа и психическа зависимост) на никотина е един от най-високите. Повечето психоактивни вещества, включително алкохолът, имат по-нисък наркогенен потенциал в сравнение с никотина. Тази особеност на тютюна влияе на това, че самостоятелното избавяне от пристрастието към цигарите се оказва почти невъзможно за повечето хора.

От първата цигара

По данни от британски изследвания, при 70% от хората зависимост може да се формира още след първата цигара. А пък избавянето от вредния навик е изключително трудно. Повечето лекари нарколози смятат за най-ефективен метод никотин-заместващата терапия, съчетана с психотерапия.

Експертите установили, че най-добре работи комбинацията от когнитивно-поведенческа психотерапия и медикаментозно въздействие с препарати, чиято ефективност е потвърдена от позициите на доказателната медицина. Много е важно терапията да се провежда адекватно с точно подбрани дози и да продължава не по-малко от три месеца. Повечето рецидиви се случват заради неправилна дозировка и преждевременен отказ от лечение.

Погрешно подбраните дози лекарства, особено когато човек си ги назначава сам, може да доведе до дискредитиране на антиникотиновото лечение. При подбора на адекватна терапия на човек, желаещ да се избави от цигарите, лекарят винаги оценява тежестта на синдрома, както и степента на клиничните прояви (броя на ежедневно изпушените цигари, времето на първата сутрешна цигара и т. н.), а така също мотивацията на човека – какви ресурси притежава той, за да се сбогува с вредния навик. От тези три фактора зависи успеха на лечението от никотинова зависимост.

За съжаление, има достатъчно основания за далеч по-малко оптимизъм. Съгласно повечето изследвания, 100% оздравяване не се наблюдава при нито един метод на лечение. Даже 50% ефективност се постига много трудно. Най-добри резултати (когато 33% от пациентите достигат шестмесечна ремисия) се фиксират при използване на препарата варениклин. Всеки четвърти може да разчита на успех при никотин-заместваща терапия (дъвки, пластири и т. н.) и всеки пети – при използване на някои антидепресанти.

Какво все пак може да помогне?

Молекулярни биолози и химици от Калифорния създали своеобразна „ваксина” срещу никотинова зависимост, разработвайки вещество, разрушаващо никотина още преди той да проникне в мозъка на човека. Резултатите от тестовете на плъхове били представени в списание Science Advances.

„Това е много перспективен подход за борба с тютюнопушенето, тъй като той позволява да се премахне никотиновата зависимост, без при това да се стига до тежки последствия. Нашето вещество се намира и работи в кръвотока, а не в мозъка, което го прави относително безопасно от гледна точка на други странични ефекти”,  посочил Оливие Джордж от Института Скрипс в САЩ.

Учените, както отбелязал Джордж, отдавна правят опити да създадат препарати, които биха могли да помогнат на пушачите да не се „предават”, когато се отказват от цигарите. Част от тях просто блокират действието на никотина на организма, а други включват в борбата имунитета.

Първите опити с такива вещества показали, че те работят или много лошо, или твърде добре, разрушавайки абсолютно всички молекули на никотина, попадащи в организма. В резултат на това пушачът, употребявайки такива лекарства, попада в ситуация, аналогична на срива при наркоманите, с всички негови последствия за здравето и психиката.

Джордж и неговите колеги случайно решили този проблем, откривайки ензима NicA2, разрушаващ никотина, в клетките на „нефтоядната” бактерия Pseudomonas putida. Учените модифицирали нейната структура, приспособявайки я за работа в организма на човека, и проверили как той ще взаимодейства с главната тютюнева „отрова”.

Първите експерименти показали, че той разлага практически целия никотин, попадащ в организма на човек или животно, но оставя следи от това вещество, помагащи да се избегне развитието на абстинентен синдром.

Резултатите от опитите накарали изследователите да проверят може ли новата версия на този протеин, NicA2-J1, не само да защити пациентите от развитие на никотинова зависимост, но и да им помогне да се избавят от нея.

За целта учените отгледали няколко десетки плъхове и ги приучили да пият вода, съдържаща никотин. За получаване на поредната порция „тютюн” животното трябвало да натисне лостче, което в 30% от случаите включвало не поилка, а електроди, в резултат на което гризачът получавал болезнен токов удар.

Плъховете, в които вече се формирала никотинова зависимост, игнорирали електрошока и се стараели максимално често да натискат лостчето. Въвеждането на NicA2-J1 в техния кръвоток значително изменило картината – животните рязко намалили честотата на включване на електрошока и постепенно престанали да изпитват влечение към тютюневия екстракт.

Интересно е, че блокирането на действието на никотина не довело до поява на характерните признаци на срив – плъховете не станали по-раздразнителни и агресивни по отношение на събратята си след въвеждане на NicA2-J1, както това ставало с другите вещества, разрушаващи никотина.

Учените свързали това с факта, че този протеин работи в кръвотока, а не в мозъка, както останалите молекули от подобен тип, което могло да ограничава действието на неговите остатъци на нервната тъкан.

Отчитайки, че пушенето съкращава живота средно с десет години, предизвиква белодробен рак, сърдечно-съдови заболявания и загуба на слуха, „ваксината” срещу никотинова зависимост би могла да спаси живота на милиони хора.

 Делян ВАСИЛЕВ