в-к Лечител
в-к Лечител
 

ХИНИНА - ГИГАНТСКА КРАЧКА В МЕДИЦИНАТА

Брой: 12, 25 март 2021 - ЛИМФНАТА СИСТЕМА
Доц. д-р Димитър ПОПОВ

Някои открития в медицината бележат огромен скок в разширяването на нейните възможности и по-нататъшното ѝ възходящо развитие. Към тях, без съмнение, се отнася откритието на хинина.

От векове една от най-страшните болести, покосявала ежегодно живота на милиони хора на земята, била маларията. Маларията (от италиански mala aria – лош въздух), известна още като блатна треска, е инфекциозно заболяване, което се причинява от маларийните плазмодии, пренасяни от женските комари от рода Anopheles (т.нар. маларийни комари). Вероятно названието на болестта се корени в схващането на средновековните лечители, които смятали, че тя се пренася по-въздуха, т.е. чрез „лошия” въздух. Фактът обаче, че заболяването всъщност се разпространявало от комари, които изобилствали в определени райони на света, правело борбата с него почти безнадеждна. За лечение се практикували вандалски методи – кръвопускане, ампутация и др. Заболяването се съпровожда с треска, увеличаване на размерите на далака и черния дроб, анемия. До началото на настоящия век заболеваемостта в световен мащаб е съставлявала 350-500 милиона случая, 1,3-3 милиона от които завършвали с летален изход. По последни данни на Световната здравна организация (СЗО) годишно в света с малария се заразяват до 280 милиона души, а от 360 до 750 хиляди случая завършват със смърт. Невероятно много жертви болестта вземала ежегодно в Рим, обкръжен с блата, които създавали прекрасни условия  за размножаване на маларийните комари. Периодично избухващите епидемии опустошавали и обезкървявали империята. От малария умират няколко папи, много кардинали и стотици хиляди обикновени граждани на свещения град. 

В юго-западно Перу, където река Амазонка среща Андите, расте едно

уникално дърво – синчона,

което древните обитатели на тези земи – индианците от племето кечуа, от столетия използвали за лечебни цели, както и като средство срещу мускулни спазми и треперенето при ниските температури. Съществува легенда, според която целебните свойства на дървото са станали известни през 1631 година, в която от малария тежко заболяла жената на вице-краля на Перу – испанската благородничка Синчона. Спасението било намерено в кората на целебното дърво, към която добавили карамфил и листа от рози. В нейна чест то било наречено „синчона”. Всъщност тази легенда е само частично вярна. В действителност лечебните свойства на кората на дървото, както казахме, са били известни от много години на племената кечуа, каняри и чиму, населяващи сегашните територии на Перу, Боливия и Еквадор. Именно те разкрили тайната на целебния прах на синчона на иезуитите и европейците. 

Със съвременните аналитични методи в кората на хининовото дърво (Cinchona), което има 25 разновидности, са открити около 31 алкалоида с близка структура и действие, между които хинин, хинидин, циконин, цинхонодин, с общо съдържание до 7%, но в някои сортове и до 17%. В последните количеството на хинина може да достигне 12%, а на хинидина – 5%. Именно тези алкалоиди, и главно хининът, са основните носители на целебните свойства на кората на хининовото дърво.

През XVII век йезуитите пренасят хинина в Европа. По понятни причини, интересът към екзотичното и магическо лечебно средство е огромен. Папа Инокентий X изпраща в Перу специален пратеник – кардинал Хуан де Луго, който да събере подробна информация за растението и неговото действие. В резултат йезуитите организирали добив на огромни количества хининова кора и натрупали невероятни печалби чрез нейното транспортиране и продаване в Стария континент. Вследствие на поголовното изсичане броят на ценните дървета катастрофално намалял. В наши дни хининовото дърво дори се смята за изчезващ вид. През 1805 година изследователите открили в Андите около 25 хиляди хининови дървета. Сега техният брой е... 29, като те се охраняват от доброволчески организации. В наши дни се използва само синтетичен хинин, който е значително по-ефективен от добития от хининовото дърво.

Всъщност, за лечение първоначално била използвана стритата на прах кора на целебното растение. Едно от първите приложения на магическото средство било срещу избухналата през 1631 година в Рим епидемия от малария. Активната субстанция в кората на хининовото дърво била изолирана през 1820 година от френските химици, професорите Пиер Пелетие и Жозеф Кавант. Наименованието – хинин, което двамата учени дали на тази субстанция, било производно на думата quina, с която в племето кечуа назовавали хининовата кора. Дотогава кората на дървото се сушала, стривала се на прах, към който се прибавяла течност (най-често вино). През 1944 година американският химик Робърт Удуърд, смятан за най-великия химик-органик на XX век, носител на Нобелова награда, определил строежа и получил

синтетичен аналог на природния хинин

За профилактика срещу маларията английското командване задължавали войниците, служещи в Индия, ежедневно да пият горчивата хининова вода. За да не я изхвърлят, командването разрешило към нея да се добавя...джин. Така се родила идеята за аперитива, популярна и в наши дни, „джин с тоник”. Хомеопатите също не останали настрана от общия ажиотаж, свързан с хинина. Основоположникът на хомеопатията – германският лекар Кристиян Ханеман, твърдял, че ако здрав човек пие хомеопатичният препарат „хина”, в основата на който стои хининът, при него ще се появи силна треска, затова пък този, който вече има такава треска, ще се излекува. Тази представа лежи в основата на т.нар. първи постулат на хомеопатията, формулиран от Ханеман.

Според историците откритието на хинина изиграва огромна роля за колонизирането на Африканския континент, който престава да бъде „гробница” за белия човек. За защита на монополното си положение през XIX век Перу и съседните държави наложили строги ограничения в разпространението на семена и разсад на хининовото дърво. Независимо от взетите мерки духът бил вече изпуснат от бутилката. Нидерландците създали на остров Ява в Индонезия огромни плантации на хининовото дърво, в които се произвеждала 97% от нужната за производството на хинин суровина.

През Втората световна война САЩ били отрязани от доставката на ценното лекарство, тъй като Германия завладяла Нидерландия, а Япония контролирала Индонезия и Филипините. В резултат в Африка и в южните части на Тихия океан от малария загинали десетки хиляди американски войници.

До края на Втората световна война хининът остава незаменимо лекарствено средство срещу маларията. Освен със силен антималариен ефект, хининът се характеризора със сложно и многостранно въздействие върху човешкия организъм. Той действа температуропонижаващо, антиаритмично, леко седативно, аналгизиращо, понижава възбудимостта на централната нервна система. Температуропонижаващото му действие е свързано с потискане на терморегулационния център в хипоталамуса – висшия център на вегетативната нервна система. Аналгизиращото му действие се използва в някои готови лекарствени средства, прилагани срещу главоболие, например в комбинацията „аналгин-хинин”. Хининът има изключително горчив вкус и, както повечето горчиви субстанции (екстракта на пелин, кофеина), стимулира секрецията на стомашен сок и повишава апетита. Твърде популярна, благодарение на стимулиращото и повишаващо апетита действие, е газираната безалкохолна напитка „Тоник”, която съдържа хинин. Първоначално създадения ѝ през 1850 година вариант – като профилактично средство срещу маларията, съдържал значително повече от активната субстанция. Сегашното ѝ съдържание в напитката е твърде ниско – 80 мг/л. Тоникът се консумира най-често с резенче лимон или лайм. Класика е, както казахме, комбинацията му с джин.

В наши дни са известни редица по-ефективни и по-безопасни противомаларийни средства, но в някои случаи хининът се оказва по-ефективен от тях.

През XIX век като страничен продукт при получаването на т.нар. светилен газ при пиролизата (топлинното разлагане) на каменните въглища се получавала т.нар. каменовъглена смола. Първоначално тя била смятана за безполезен отпадък, но с времето химиците открили в нея редица ценни вещества. През 1856 година немският химик Август Хофман, работещ в Англия, поръчал на един от своите студенти – Уйлям Перкин, да се опита да синтезира хинин, изхождайки от анилина, съдържащ се в каменовъглената смола. Перкин не успял да се справи с поставената задача, но затова пък случайно получил невероятен продукт, който оцветявал тъканите в прекрасен виолетов, пурпурен цвят. Да си позволят виолетово оцветени дрехи могли само  богаташите, тъй като нужното багрило се извличало от специални морски мекотели, поради което било много скъпо. Полученото багрило Перкин нарекъл мовеин (от френски mauve – лилав). Тъй като то било евтино, виолетовите одежди станали хит в Лондон, който наподобявал разцъфнала люлякова градина. А откривателят се разделил с науката, основал фабрика за производство на синтетични оцветители и натрупал голямо състояние.



Брой: 12, 25 март 2021
 
 
Продукти
 
ВИВАНИЯ® БЮТИ ШОТ – горски плодове
 
Магнезий Марине (Aquamin™Mg)
 
Комплекс Кръвно налягане - Хидокар
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД