Епидемиите от инфекциозни болести винаги са съпровождани от лавина от фалшиви новини и разнообразни конспиративни теории, които в случая с пандемията от COVID-19 придобиха невиждан по-рано мащаб благодарение на съвременните информационни технологии.
В тази ситуация е поучително да се разгледат слуховете и подозренията, свързани с острите масови епидемични взривове от едни други заболявания – кърлежовите инфекции.
През май 2019 г. професорът в Станфордския университет Крис Нюби публикувала книгата „Ухапан: тайната история на болестта на Лайм и биологичното оръжие”, която предизвикала ожесточени дискусии и дори питания в Конгреса на САЩ. Авторката, сама страдаща от хронична форма на лаймска болест, твърдяла, че през 60-те години в експерименти по създаване на биоръжие американските военни са заразявали иксодови кърлежи с трудни за диагностиране патогени, включително бактерии-възбудители на лаймска болест. И първият случай на масова поява на инфекцията в САЩ в края на 60-те и началото 70-те години станал след случайно „изтичане” на носители на инфекцията по време на полеви изпитания.
Има ли някакво рационално зърно в тези предположения?
Истината е, че иксодовите кърлежи представляват, на пръв поглед, напълно компетентни „осмокраки войници”. Тези дребни членестоноги (да не се бъркат с насекомите, имащи по шест крака!) имат уникален орган, съчетаващ функциите на телевизор и газов анализатор, с помощта на който могат да откриват „врага” (жертвата) на разстояние до 20 метра, и мощен пробивно-смукателен апарат. При това те са много непретенциозни и са в състояние месеци наред да гладуват и успешно да презимуват в растителната настилка.
А главното е, че те могат да бъдат преносители на вируси, бактерии и други възбудители на около тридесетина заболявания, опасни за човека и домашните животни.
Особено опасен в това отношение е вирусът на кърлежовия енцефалит, способен да предизвиква тежка невроинфекция и дори смърт на заболелия. Масовото разпространение на това
заболяване, започнало в Далечния изток в началото на 30-те години на миналия век, породило спекулации, че възбудителят бил внесен на територията на бившия СССР от японски военни.
По принцип основания за такива теории имало: в тези години Япония била единствената държава, която не само разработвала, но и използвала биологично оръжие.
На окупираната територия на Китай, на 20 км южно от град Харбин, се намирала базата на „Отряд 731”, чиито сътрудници размножавали и заразявали насекоми с възбудителите на различни болести, а после ги изпитвали на затворници и местните жители.
Епидемиите, предизвикани от действията на японските военни, довели до смъртта на стотици хиляди китайци. „Отряд 731” работил основно именно с насекоми, но има данни и за използване на кърлежи, а така също за разработване на методи за използване на биоръжие за диверсии.
Какво казва по този повод науката?
Работата е там, че в Далечния изток от заболяване, известно като кърлежов енцефалит, отдавна боледували и местните жители, и пришълците, но масова епидемия избухнала само тогава, когато във връзка с влошаването на отношенията между СССР и Япония в горските райони били дислоцирани армейски подразделения.
Изпратените руски вирусолози под ръководството на Л. Зилбер през 1937 г. установили в рекордно кратки срокове преносителите на възбудителя, отделили няколко щама на вируса и получили антитела към него.
Благодарение на препоръките за профилактичните мерки епидемията отстъпила, но на самите медици им се наложило да платят висока цена: ръководителят на експедицията Лев Зилбер и няколко нейни участници били арестувани и изпратени в лагер по обвинение в планиране на диверсия (!) – заразяване на населението на Москва с новия страшен вирус по градския водопровод.
Теорията за заговор по отношение на кърлежовите инфекции отново станали популярни 80 години след ареста на Зилбер. Книгата на Нюби послужила като запален фитил в ситуация, която и без това била вече взривоопасна: днес в САЩ ежегодно се регистрират около 30 хиляди човека с лаймска болест, при това реалната цифра може да бъде много по-висока, тъй като много от заразените не търсят медицинска помощ.
Основната информация за своята книга Нюби получила през 2013 г. от известния биолог, голям специалист в медицинската ентомология Уили Бургдорфер, който бил сътрудник в Биологичната лаборатория в Скалистите планини и работил във военната лаборатория на остров Плам, близо до Лонг Айлънд в Ню Йорк. Именно той през 1982 г. публикувал статия с първото описание на възбудителите на болестта на Лайм – бактерията борелия, „роднина” на възбудителите на сифилиса.
По твърденията на Нюби, задачите на Бургдорфер включвали развъждане на бълхи, комари и кърлежи и тяхното заразяване с вируси и бактерии, предизвикващи заболявания на човека. Планирало се заразените насекоми и кърлежи да се доставят на територията на противника с помощта на самолети. А за да се узнае, с каква скорост се разпространяват носителите на инфекцията, в някои райони на САЩ пускали незаразени кърлежи, след което проследявали тяхната миграция.
Факт е, че през 80-те години в регионите в съседство с остров Плам действително се появили кърлежи, с каквито експериментирали в лабораторията.
Интерпретирайки казаното от Бургдорфер, Нюби описва възбудителя на лаймската болест не като обичаен местен патоген, а като много опасен щам, който бил специално подбран в лабораторни условия за максимално поразяване на хората. Тя обаче не успяла да открие никакви официални документи, засягащи изпитания на биоръжие, а самият Бургдорфер умрял през 2014 г. Но, освен неговите признания, има и други източници на сведения за секретните експерименти на остров Плам, в това число за полеви изпитания с пускане във външната среда на патогенни агенти с използване на елени и птици като носители, които теоретично биха могли да напускат острова.
Един от доводите в полза на конспиративната теория е нейното съответствие с географията на съвременното разпространение на лаймската болест в САЩ, с център в околностите на остров Плам, както сочат данните на Центровете за контрол и профилактика на заболяванията (CDC).
През 1972 г. била приета международната Конвенция за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси на бактериологично (биологично) и токсично оръжие и за тяхното унищожаване.
Но по това време в редица страни вече били създадени средства за водене на биологична война, предназначени за поразяване на живата сила на противника, унищожаване на селскостопанските животни и растения.
Били разработени установки за производство на такива патогени, средства за тяхната доставка със самолети и разпространение с помощта на бомби и аерозолни средства.
Например, в хода на опити в нюйоркския метрополитен моделни бактерии били поставяни във вентилационната система, а въздушните потоци от движещите се влакове ги разнасяли из подземните тунели.
Експериментите показали, че по този начин патогените могат да се окажат в белите дробове на милиони пътници буквално за броени дни. Данните за много други подобни изпитания остават секретни и до днес.
На този фон версията за разпространението на лаймската болест от засекретена военна лаборатория не изглежда чак толкова фантастична. Но учените имат сериозни аргументи против нея.
Борелиите, съдейки по наличните данни, се появили на американския континент отдавна. Те били открити и в тъканите на животни и хора от музейни колекции, в кърлежи, събрани още през 40-те години на миналия век в същия този Лонг Айлънд.
Американски специалисти от Йейлския университет на основата на разшифровка на голям брой геноми на борелията реконструирали еволюционната история на тези бактерии в Северна Америка и доказали, че най-малко преди 60 хиляди години те били разпространени в североизточните части и Средния запад на днешните САЩ.
Според тях
съвременната епидемия от болестта на Лайм е обусловена от измененията в природната среда,
които започнали след колонизацията на континента преди около 700 години, и климатичните промени през миналия век, допринасящи, както е добре известно, за разширяване на местообитанията на иксодовите кърлежи.
При това най-патогенните щамове на борелията се срещат във всички изследвани региони и, очевидно, са се формирали независимо и на различен генетичен „фон”.
Така че, взимайки под внимание знанията и технологиите от средата на миналия век, Бургдорфер едва ли би могъл да „създаде” борелията или генетично да я модифицира. Но той действително имал възможност да подбере най-патогенните щамове.
Все пак шансът за това, че днешната тежка ситуация с лаймската болест в САЩ е свързана с „изтичане” на патоген, случило се преди повече от половин век, е близък до нулата.
С отчитане на научните аргументи следва да се признае, че болестта на Лайм се явява за САЩ типична природно-огнищна инфекция.
Между впрочем, с проблема с кърлежовата борелиоза в последните години се сблъскали също Япония, Турция и Южна Корея, а в отделни райони на Беларус заразеността на европейския горски кърлеж с борелии достига 60%. С подобни проблеми в една или друга степен се сблъскват в последните години и редица други страни.
Елица ТАНЧЕВА и Делян ВАСИЛЕВ
