Животът на над 46-те милиона души по света, страдащи от диабет от първи тип, в бъдеще може да стане много по-лесен и безопасен.
Изследователи от Копенхагенския университет в Дания и биотехнологичната фирма Gubra разработиха нова инсулинова молекула, която в бъдеще ще гарантира, че диабетиците ще получават точно необходимото им количество инсулин.
Инсулинът, който се предлага в момента, не може да идентифицира дали пациентът с диабет от първи тип се нуждае от малък или от голям понижаващ кръвната захар ефект.
„Ето защо направихме първите стъпки към разработването на инсулин, който може да се самоадаптира според нивото на кръвната захар на пациента. Това има огромен потенциал да подобри значително живота на хората с диабет от първи тип“, обяснява професор Кнуд Йенсен от катедрата по химия на университета, който е един от създателите на новия инсулин.
Ефективен при плъхове
Изследователите разработили тип инсулин с вградена свързваща молекула, която може да долавя колко кръвна захар има в тялото. Когато захарта се повиши, тя става по-активна и освобождава повече инсулин. А ако глюкозата спадне, се освобождава по-малко инсулин.
Молекулата постоянно отделя малко количество инсулин, но го променя според нуждата, казва Йенсен, който продължава:
„Тя ще предложи на пациентите с диабет от първи тип по-безопасно и лесно лечение. Днес на тези пациенти се налага да си инжектират инсулин много пъти в денонощието и често да следят кръвната си захар, като бодат пръста си с глюкомер. Нашата разработка позволява на човека да си инжектира нова молекула инсулин по-рядко през деня и да не мисли толкова за това.“
Въпреки че новият „автоматизиран“ инсулин е сериозна крачка напред към по-доброто лечение на диабета, ще мине време, преди той да стане част от ежедневието на диабетиците.
„Ние тествахме инсулиновата молекула при плъхове и тя доказа ефективността си. Следващата стъпка е да я развием така, че да работи по-бързо и прецизно. И накрая да я тестваме при хора – процес, който може да отнеме много години. Но тя определено заслужава да възлагаме надежди на нея“, отбелязва Йенсен.
Професорът споделя, че идеята да създаде инсулин, който да се адаптира към нуждите на пациента, му дошла преди много години, когато живеел в Съединените щати. Там негов приятел му разказал за брачна двойка, в която съпругът имал диабет от първи тип. Една вечер те танцували и мъжът не се чувствал добре. Жената се опитала да стабилизира кръвната му захар, като му инжектирала инсулин. За нещастие обаче инсулинът в крайна сметка допринесъл за смъртта му.
„Исках да направя така, че подобна трагедия никога да не трябва да се повтаря“, казва Йенсен, като заключава: „Трудното при диабета е, че инсулинът винаги действа по един и същи начин. Той понижава кръвната захар, макар че това може да не е от каквото се нуждае пациентът. Точно това се опитваме да разрешим с нашата нова молекула.“
Лина ПОПОВА
