Екип, ръководен от учени от Медицинското училище „Перелман“ при Пенсилванския университет, откри девет потенциални лека срещу COVID-19, в това число и три вече одобрени от Агенцията по храните и лекарствата (FDA) в САЩ за лечение на други заболявания.
Екипът проучил хиляди съществуващи медикаменти и лечебни молекули за способността им да потискат размножаването на коронавируса SARS-CoV-2. За разлика от много предишни изследвания, веществата били тествани за антикоронна активност при голям брой клетъчни типове, включително човешки епителни клетки на дихателните пътища, сходни с тези, които са най-силно засегнати от COVID-19.
От деветте лекарства, за които било установено, че ограничават размножаването на SARS-CoV-2 при дихателните клетки, три вече са одобрени от FDA: имуносупресорът циклоспорин, който се използва за предотвратяване отхвърлянето на трансплантирани органи и костен мозък, антираковият медикамент дакомитиниб и антибиотикът салиномицин. Те могат бързо да се тестват при доброволци и болни от COVID-19.
Опитите хвърлят светлина и върху ключови процеси, които коронавирусът използва за инфектирането на различни клетки, и установяват, че антивирусното средство ремдесивир изглежда наистина действа срещу вируса при тестове с култури от дихателни клетки, за разлика от хидроксихлорохина.
Макар че беше отбелязан значителен напредък в разработването на ваксини и лечения срещу COVID-19, все още има много какво да се желае. В САЩ единствените антивирусни медикаменти, получили спешно одобрение за употреба – ремдесивир и няколко препарата с антитела срещу SARS-CoV-2, са твърде скъпи и далеч не 100% ефективни.
При новото изследване учените тествали колекция от 3059 съединения, в това число около 1000 одобрени от FDA медикамента и над 2000 подобни на лекарства молекули, демонстрирали активност срещу определени биологични мишени. След това те изпробвали способността им да потискат съществено възпроизводството на SARS-CoV-2 в инфектираните клетки, без да причиняват значителна токсичност.
Първоначално те използвали клетъчни типове, които можели да култивират лесно в лабораторията и да инфектират с вируса, а именно бъбречни клетки от африкански зелени маймуни и клетъчна линия, получена от човешки чернодробни клетки. Така те идентифицирали няколко съединения, които действали при бъбречните клетки от маймуни, и 23, които имали ефект при човешките чернодробни клетки. Хидроксихлорохинът, който се използва при малария, и ремдесивирът били ефективни и при двата вида клетки.
Понеже SARS-CoV-2 е предимно респираторен вирус и се смята, че инициира инфекции посредством епителните клетки на дихателните пътища, изследователите търсели респираторен клетъчен тип, който биха могли да инфектират експериментално с вируса, и в крайна сметка открили подходяща клетъчна линия, Calu-3, извличана от човешки епителни клетки на дихателните пътища. Те използвали въпросните клетки за тестване на антивирусните съединения, които идентифицирали при опитите с човешки чернодробни клетки, и открили, че само девет от тях демонстрират активност при дихателните клетки. И тези девет не включвали хидроксихлорохина (ремдесивирът действал при Calu-3 клетките, но не бил включен в списъка, тъй като вече се използва срещу COVID-19).
Чрез идентифицирането на различни групи съединения, които действат при различните клетъчни типове, изследователите изясняват донякъде и механизмите, използвани от SARS-CoV-2 за проникване в клетките. Откритията предполагат, че при бъбречните и чернодробните клетки вирусът използва механизъм, който може да бъде нарушен например от хидроксихлорохина. Но той изглежда прибягва до различен механизъм при респираторните клетки, което обяснява неуспеха на хидроксихлорохина при този вид клетки – и неефективността му срещу COVID-19 при клиничните изследвания.
Деветте антивирусни лекарства, които проявяват активност при дихателните клетки, включват: салиномицин – ветеринарен антибиотик, който се изследва и като медикамент срещу рак; дакомитиниб – антираково лекарство, инхибитор на ензима тирозин киназа; бемсентиниб – друг киназен инхибитор, който в момента се тества срещу рак; антихистамина ебастин и имуносупресора циклоспорин.
При изследването циклоспоринът се очертал като особено обещаващ, тъй като изглежда действа срещу SARS-CoV-2 в респираторните и други клетки, и то чрез два различни механизма – потискане на клетъчни ензими, наречени циклофилини, които коронавирусът „похищава“, за да се поддържа, и на потенциално смъртоносно възпаление при тежък COVID-19.
Авторите смятат, че може да има важни ползи от употребата на циклоспорин при хоспитализираните пациенти с болестта, и отбелязват, че в момента се провеждат изследвания за проучване на тази хипотеза.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
