Само в играта детето може да бъде такова, каквото се чувства. То твори закони, за да ги нарушава, защото играта в измислена ситуация е всъщност игра с правилата. Според психологията няма игра там, където няма отношение на детето към правилата. Това, което в реалния живот съществува незабележимо, в играта е подчинено на строги правила и отношения. В играта детето е свободно да прави, каквото желае, но тази свобода е илюзорна.

Децата са родени актьори, а чрез играта те придобиват опит, и то социален. Разменяйки ролите си, те разбират поведението на другите, учат се на съпричастност, упражняват се в модули на успешно поведение. При по-малките деца играта е тяхната работа – това е основната дейност, която извършват. Чрез нея те активно опознават заобикалящия ги свят. В спонтанната им игра се отразяват детските впечатления, чувства и страхове, породени от сблъсъка със света на възрастните.

Играта се подчинява на строги закономерности

Различните видове игри са в зависимост от психичната зрялост на детето и различни аспекти на детските интереси. Според специалистите делим игрите на следните основни видове:

Сензомоторни. Движейки се – тичайки, скачайки, играещ с топка, търкаляйки се, малчуганът успява да се освободи от натрупаното напрежение и да изрази отношението си към значими за него лица или събития. Чрез динамичната игра децата достигат до максимална степен на удоволствие. Малкото момче боксира гумената кукла и влага много енергия, натрупана агресия и по тази начин показва колко е силен и може да побеждава.

Игра на превъзходство. С нея малките влизат в отношения на конкуренция помежду си, себеутвърждават се и развиват собствената си самооценка. По този начин съпоставят себе си с околните, придобиват самочувствие.
...

Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител