За много родители подобна сцена е шокираща, за други – в реда на нещата. Къде е истината? Агресивността е неизменна част от развитието на детето. Във възрастта между 3 и 5 години повечето деца вземат играчките на другарчетата си, ритат се, викат, плачат…

Когато детето порасне то разбира, че може да използва думи вместо юмруци. Тогава – при нормално развитие – от това агресивно поведение няма да има и помен. Как обаче да помогнете на хлапето да скъса по-бързо с тази нападателност.

Кои деца са предразположени към агресия

Най-трудно се контролират децата от 18-ия до 24-ия месец след тяхното раждане. Това откритие направил професорът по педиатрия, психиатрия и психология Ричард Трембли от Университета на Монреал, Канада. Според него децата са особено агресивни и в периода от 9-ия месец до четвъртата им година. Ученият смята, че по-жестоки и по-цинични стават тези деца, чиито родители също са били агресивни в детството си.

Любопитен факт е, че жените, които пушат по време на своята бременност, имат по-голяма вероятност да родят агресивно дете. Децата стават зли и поради социални причини – например много ниски доходи в семейството или лоши отношения между родителите. Проучванията сочат още, че съществува голям риск детето да бъде жестоко, ако се е родило недоносено.

По какво можем да познаем агресивното дете?

В най-ранна възраст то е нервно, плаче, отказва да се храни и да спи. Докато расте, то продължава да бъде неспокойно, да проявява враждебно отношение към близките и приятелите си, да избухва лесно. Възможно е да бъде капризно, да не отстъпва, да се „тръшка“, ако не се изпълняват желанията му.

В тийнейджърските години агресията се явява вид протест в отговор на поведението на родителите. Тогава детето може да чупи вещи, да крещи, да не иска да общува, да бяга от къщи. Такова дете трудно задържа вниманието си в една дейност, независимо дали е игра или учене, не се заседява на едно място, има „свръх енергия“, говори силно и често прекъсва другите, импулсивно е, понякога „витае в облаците“, лесно се отегчава.

Подобно поведение се дължи както на темперамента и на характера на детето, така и на съзряването на неговата нервна система. Множество научни изследвания доказват, че омега-3 е с решаваща роля за развитието на нервната система на детето. Недостигът на омега-3 се свързва с: импулсивност, агресивност, дислексия, проблеми със съня, синдром на хиперактивност с липса на внимание, когнитивни нарушения – памет, внимание, мисловна дейност…

...

Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител

Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА