В последните няколко години били проведени редица изследвания, които съвършено категорично показали: тютюнопушенето е изключително сериозен рисков фактор за развитие на много заболявания и особено на сърдечно-съдови болести. При това критично опасни се оказали не само обикновените цигари, но и пурите, и електронните цигари, и наргилето, както подчертал професор Джозеф Перк, представител на Европейското кардиологично дружество.
Оказало се, че
наргилето има най-високия токсичен ефект,
защото „сеансите” на пушене с него продължават по-дълго и вдишването е много по-дълбоко. А електронните цигари нерядко, дори да са с маркировка „без никотин”, в действителност съдържат както никотин, така и други отровни вещества.
Европейските кардиолози са обезпокоени, че в света продължава да се увеличава тютюнопушенето сред подрастващите. В Чехия, Латвия, Литва броят на младите пушачи вече се доближава до количеството на потребителите на тютюн сред възрастните. „Аз бих сравнил това със запалването на хамбар със сено - споделил професор Перк. – Когато подрастващият започва да пуши, огънят все още тлее почти незабележимо, но с времето всичко е обхванато от пламъци, които вече е невъзможно да бъдат контролирани. Ако сте се пристрастили към цигарите в училищна възраст, то няма да имате проблеми веднага, но в организма ви ще започне процес на опасно увреждане на съдовете, за който ще се наложи да се разплащате с изключително тежки сърдечно-съдови заболявания в зряла възраст.” Тютюнопушенето увеличава риска от развитие на атеросклероза, исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда и други сърдечно-съдови заболявания.
При пушачите на възраст около 50 години
рискът от инфаркт на миокарда се повишава 5 пъти
в сравнение с непушачите. При непушачите, които са принудени да живеят с пушачи - членове на семейството, рискът от сърдечно-съдови заболявания е с 30% по-висок.
„Вредата от пасивното пушене е доказана нееднократно, еднозначно и вече не буди никакви съмнения - подчертал Джозеф Перк. – Става дума за вторичния дим от всякакви източници на пушене, включително от пурите и наргилето.”
Неотдавна американски учени доказали, че пасивното пушене може да предизвика загуба на слуха при подрастващите. В изследването взели участие 500 млади хора на възраст от 12 до 19 години. Проверявайки тяхната възприемчивост към звуци с различна честота, учените изяснили, че подрастващите, които се подлагали на въздействието на тютюнев дим, двойно по-често изпитват проблеми със слуха. Учените обяснили това с факта, че химическите вещества, съдържащи се в тютюневия дим, влошават кръвоснабдяването на слуховите органи.
Междувременно в резултат от редица изследвания кардиолозите стигнали до извода, че пушенето е два пъти по-опасно за сърцето и съдовете, отколкото останалите рискови фактори, в това число неправилното хранене и седящия начин на живот. „Ако едно правителство иска да намали количеството на инфарктите, тежките сърдечно-съдови заболявания в своята страна, то на първо място трябва да се замисли за отказа на гражданите от тютюнопушене и вече след това за всички останали фактори”, убеден е експертът от Европейското кардиологично дружество.
В резултат на ново изследване, основано на данните за здравословното състояние на почти един милион души, наблюдавани в продължение на 10 години, се изяснило, че освен такива добре известни опасности като рак на белите дробове, заболявания на сърцето, инфаркт, хронична болест на белите дробове и инсулт, тютюнопушенето е свързано с
увеличение на риска от инфекции, болести на бъбреците,
чревно заболяване, предизвикано от недостатъчен приток на кръв, а така също със заболявания на сърцето и белите дробове, които по-рано не били свързвани с тютюна.
Въпреки че пушачите са засипвани с предупреждения за вредата от пушенето, важно е да се знае, че лошите новини са станали повече.
Както разказал епидемиологът от Американското онкологично дружество Брайън Д. Картър, „епидемията от тютюнопушене все още продължава, и за оказване на помощ на лекарите и политиката в сферата на общественото здраве е необходимо да се оцени доколко тютюнопушенето ни вреди като общество. Това не е завършена история”.
Доктор Греъм Колдиц от Медицинската школа при университета „Джордж Вашингтон” съобщил, че съгласно новите резултати властите в САЩ съществено са подценили влиянието, оказвано от пушенето, за здравето на хората. По неговите думи пушачите, особено тези, които зависят от американската държавна програма за безплатна медицинска помощ на бедните, не получават достатъчна подкрепа за отказ от тютюнопушенето.
По данни на Центъра за профилактика и контрол на заболеваемостта около 42 милиона американци пушат. Резултатите от изследванията показали, че
смъртността при пушачите е два-три пъти по-висока,
отколкото сред хората, които никога не са пушили, и че средно пушачите умират с повече от 10 години по-рано от непушачите. Рискът на пушача да умре от рак на белите дробове е 20 пъти по-висок, отколкото за непушещия човек. По думите на Картър, да се задълбочи в изучаване на причините за смъртта на пушачите, го накарали данните от пет големи изследвания в областта на здравеопазването, проведени от други учени. В тях взели участие 421 378 мъже и 532 651 жени на възраст над 55 години, сред които имало само 89 хиляди пушачи.
Както се и очаквало, смъртността сред пушачите била по-висока. Но заболяванията, свързани с тютюнопушенето, станали причина само за 83% от смъртните случаи сред пушачите. Тази статистика заинтересувала Картър и той си поставил за цел да определи какво от това, за което още не знаят учените, убива пушачите. Ученият работил със свои колеги от четири университета и Националния институт за рака. Изследването не било експериментално: в неговите рамки учените разглеждали навика за пушене и отбелязвали статистическата взаимовръзка между поведението и здравето на участниците.
Анализирайки смъртните случаи сред участниците в изследването от 2000 до 2011 г., учените открили, че в сравнение с хората, които никога не били пушили, пушачите почти два пъти по-често умирали от инфекции, болести на бъбреците и заболявания на дихателните пътища, които по-рано не били свързвани с тютюна, а така също от хипертензивна кардиопатия, при която високото кръвно налягане води до сърдечна недостатъчност. Пушачите умирали шест пъти по-често от рядко заболяване, предизвикано от недостатъчен приток на кръв към червата.
Картър е убеден в получените резултати, защото идеята за връзката на тези заболявания с тютюна има смисъл от биологична гледна точка. Както обяснил ученият, тютюнопушенето може да отслаби имунната система, повишавайки риска от инфекции. Известно е също, че пушенето предизвиква диабет, високо кръвно налягане и болести на сърцето, а всичко това може да доведе до появата на проблеми с бъбреците. Болестите на сърцето също могат да възпрепятстват постъпването на кръв в червата. Поражението на белите дробове от дима, в съвкупност с повишената уязвимост пред инфекциите, може да доведе до развитие на различни заболявания на дихателните пътища.
...
Стефан ПЕЙЧЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
