През последните 30 години броят на хората, страдащи от болки в гърба, се е увеличил с 49%, като най-често те се появяват на възраст между 10 и 49 години.
В зависимост от патогенезата, болката в гърба се разделя на няколко вида.
Специфичната болка е причинявана от сериозни заболявания или наранявания: фрактури, злокачествени новообразувания, инфекциозни лезии на гръбначния стълб, системни патологии. Също така, специфичните болки могат да бъдат симптом на заболявания на сърцето, щитовидната жлеза, белите дробове и други вътрешни органи.
Болката, причинена от радикуларен синдром, представлява болезнено усещане от компресия на гръбначните нерви. Основната причина за синдрома е дискова херния.
Диагнозата „неспецифична мускулно-скелетна болка” се поставя след изключване на специфичните причини и притискането на гръбначните нерви. Неспецифичните болки се появяват поради дегенеративно-дистрофични промени в структурите на гръбначния стълб, тяхната микротравматизация.
80-90% от всички случаи на болки в гърба са неспецифични болки. Най-честата от тях е болката в кръста. Тя засяга повече от 630 милиона души в света.
Въпреки факта, че болките в кръста обикновено не са свързани с някакви сериозни патологии, те лидират сред незаразните заболявания по отношение на броя на загубените години живот поради здравни проблеми, водещи са и в намаляването на работоспособността, физическата активност и, освен всичко друго, засягат психичното здраве.
Провокатори на болки в кръста са заседналата работа, вдигането на тежести, натоварванията, които „усукват“ гръбначния стълб, липсата на физическа активност. При чести сблъсъци с провокиращи фактори болката става хронична.
В допълнение, огромна роля в хронифицирането на болката в кръста и други неспецифични болки в гърба играят редица социални и психологически аспекти – тревожни разстройства, депресия, неадекватно възприятие на болката, проблеми в работата.
В зависимост от психологическите характеристики ние възприемаме болката по различен начин. Например хората с повишена тревожност са склонни да преувеличават нейните прояви и последствия. По принцип човек си представя най-лошия възможен изход, който може да се случи: „ако болката не изчезне, ще се озова в инвалидна количка“, „болката никога няма да спре, ще става все по-силна и по-силна“.
Такива мисли водят до кинезиофобия – страх от движение, който се дължи на чувството за собствена уязвимост, „чупливост”, предразположеност към травматизация. В резултат на това човек започва да се движи малко, което влошава заболяването и затруднява лечението.
Шведско проучване установило, че преувеличението на болката и депресивното настроение при хора с мускулно-скелетна болка намаляват ефективността на физиотерапията и увеличават риска от увреждане.
Според едно изследване 80% от хората с хронични болки в гърба имат погрешни представи за причините за заболяването си. Всеки втори пациент е сигурен, че рано или късно заболяването му ще доведе до увреждане. Около една трета от пациентите възприемат усилването на болката по време на движение като прогресиране на заболяването, така че избягват всякаква дейност, включително работа у дома.
Междувременно повишената болка по време на движение е нормална реакция на тялото, която постепенно отслабва с редовна физическа активност.
Много хора с хронична болка са толкова сигурни в тежестта на състоянието си, че приличат на пациенти със синдром на Мюнхаузен, които сами си измислят болести и се нуждаят от повишено внимание от страна на лекарите. Въпреки диагнозата и предписаното лечение, те продължават да посещават поликлиниките, настоявайки за повторна диагностика. Понякога се стига дотам, че изборът на консервативна терапия вместо хирургично лечение предизвиква у тях разочарование, недоверие, агресия. Такива пациенти са сигурни, че техният случай е специален, и лекарят просто подценява тежестта на заболяването.
Истината е, че нелекарствените подходи могат да постигнат дълготраен резултат и да намалят риска от повторна поява на болката. Най-ефективните консервативни лечения за болки в гърба включват физически упражнения и мануална терапия.
Физически упражнения
Упражненията намаляват механичното натоварване на гръбначния стълб, облекчават спазмите, укрепват отслабените мускули. Всичко това допринася за намаляване на болките в гърба. В допълнение, тренировките имат положителен ефект върху психиката и социалния живот. Когато човек види, че упражненията подобряват състоянието му, той се отървава от кинезиофобията, става по-активен в работата, в ежедневието. Така той заменя пасивната стратегия по отношение на болката с активна.
Мета-анализ на изследвания, проведени от канадски учени, в които болката и увреждането били измерени по скала от 100 точки, показал, че три месеца редовни тренировки намаляват болката с 15 точки и увреждането със 7 точки.
Мануалната терапия е дори по-ефективна от физиотерапията: този метод бързо премахва болката и възстановява подвижността. Но мануалната терапия има редица противопоказания, включително болест на Бехтерев, травматични увреждания на гръбначния стълб и остеопороза.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Никола СТАМЕНОВ
