Всеки човек поне веднъж в живота е изпитвал силен страх или дори вледеняващ ужас. Същият този, който изсмуква силите, кара те да замреш, сякаш без да дишаш, облива те в студена пот, без никаква мисъл в главата. И после, когато става ясно, че се е „разминало”, че не всичко е толкова страшно, още известно време кара ръцете и краката да треперят, обърква мислите. И в това няма нищо хубаво, нали? Но защо тогава хората се тълпят пред екраните, за да гледат филми на ужасите, посещават специални „стаи на страха”, редят се на опашка в опасни атракциони, или, виейки от ужас, се опитват да минат по стъклен мост на огромна височина? Тях никой не ги принуждава да правят това, не са длъжни да бъдат там, където е страшно, но те вървят сами, доброволно. За да изпитат страх. Каква е причината за това поведение?
Чувството на страх се отнася към най-древните човешки емоции. И в това няма нищо странно: именно страхът и предпазливостта са позволявали на нашите предци да оцеляват и да се усъвършенстват в процеса на еволюция. Обидно е да осъзнаваме това, но именно на страхливите хора се основава оживяването на човешкия род. Защото безстрашните най-вероятно няма да успеят да оставят потомство, подлагайки на риск своето собствено оцеляване. Тези, които не се страхуват от никого, бързо ще бъдат забелязани от по-силните и гладните. Ще ги забележат и... край.
А страхливият ще замре и ще остане незабелязан. Ще се уплаши и няма да се покатери на стръмното, ще се скрие от мълнията, ще отскочи от змия, ще избяга от страшен паяк, ще остане невредим и ще даде потомство. В някои някъде на генетично ниво ще бъдат записани някакви страхове, общи за целия вид – като допринасящи за оживяването, полезни и важни.
Изследвания на мозъка показали, че
страхът се заражда в една от най-древните структури на главния мозък:
в амигдалата, разположена в самия център на мозъка. Възбуждането на амигдалата активира хипоталамуса, а той, на свой ред, предава възбудата в кората на надбъбречните жлези и в симпатическата нервна система. Настъпва рязко увеличение на изработката на адреналин и норадреналин, които „включват” защитната реакция на организма, известна като „бий се или бягай”.
За да се спаси, на живото същество могат да му потрябват всички негови ресурси, и задачата на адреналина е да активизира всички системи, подготвяйки ги за екстремална, взривна работа на предела на възможностите, ако се налага. При това, подготовката и за битка, и за бягство се състои в едни и същи процеси.
Малките периферни кръвоносни съдове се свиват, кръвта от тях постъпва в централните съдове, снабдяващи с кръв жизненоважни органи и мускули. Благодарение на това наситеността с кислород се увеличава, органите и мускулите се готвят за интензивна работа на предела на силите.
Артериалното налягане се повишава.
В кръвта се увеличава нивото на захарта – за да стане в случай на нужда източник на „бърза енергия”.
Повишават се също равнището на калция и количеството на левкоцитите.
Впрочем усещането за „мравки по гърба” също се отнася към тази реакция. Само че с времето пилоерекцията (така се нарича на научен език „настръхването”) е изгубила своя основен смисъл, състоящ в настръхване на козината, правейки я визуално по-голяма и страшна. Как това е работило при нашите предци, може да видите като пример при котката, когато тя се изгърбва, едновременно издавайки страховити звуци и показвайки острите си зъби на потенциалния враг.
Минава известно време и се „събуждат” други отдели на мозъка: префронталната кора и хипокампа. Оценявайки ситуацията, те издават своята присъда: „Реакцията е прекомерна, нивото на опасност не съответства на нивото на страх. Амигдалата трябва да се успокои, всичко е нормално.”
И в този момент настъпва усещане за сваляне на тежък товар от плещите и сърцето, позволяващо да се въздъхне с облекчение и радост. Всъщност именно заради този момент хората гледат филми на ужасите, практикуват екстремално хоби и т.н. За да преживеят „адреналинова вълна” и нейните последствия.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Ивелин ПЕНКОВ
