Към сезонното разстройство на настроението, определяно от някои като „есенна меланхолия” или „зимен сън”, много специалисти се отнасят с известна доза скептицизъм. Междувременно това е призната форма на клинична депресия (и това не отменя дори фактът, че някои експерти смятат, че тя просто не съществува). В Диагностичното и статистическо ръководство за психичните заболявания (DSM), основният документ, позволяващ да се отличи „истинската” ментална болест от „фалшивата”, сезонната депресия била включена през 1987 г.
Въпреки че много хора могат да подозират, че с тях се случва нещо подобно, състоянието обикновено се диагностира с помощта на специален въпросник. При това симптомите трябва да бъдат сезонни и да се повтарят не по-малко от две години.
Защо през есента изпадаме в депресия –
за това има няколко теории. Най-популярната предполага, че сезонното афективно разстройство е предизвикано от намаляването на въздействието на слънчевата светлина през есенно-зимния период. Т.е. в Исландия, Финландия, Норвегия и други отдалечени от екватора страни разстройството може да бъде по-силно изразено.
Втората теория гласи, че сезонно афективно разстройство възниква, когато се нарушават нашите циркадни ритми. Същите тези процеси, които настъпват в организма на всеки 24 часа. Един от най-ярките примери за циркадни ритми е цикълът „сън-бодърстване”, на който доста силно влияе слънчевата светлина. Именно по тази причина например ние се чувстваме по-зле, когато пътешестваме през няколко часови пояса. С настъпването на есента дните стават по-къси, а нощите по-дълги – така сезонните изменения влияят на нашето състояние.
Други теории предполагат, че сезонната депресия може да се дължи на дисбаланс на серотонина и мелатонина в организма. Серотонинът, „хормон на щастието”, ни кара да се чувстваме енергични, докато мелатонинът, „хормон на мрака” (а съвсем не „хормон на съня”, както мислят много хора), предизвиква сънливост. Тъй като мелатонин се произвежда от серотонина, хората със сезонно афективно разстройство потенциално изработват твърде много мелатонин в мрачно време, поради което се чувстват вяли и потиснати.
И, разбира се, не бива да се изключва генетичният компонент, както и в случая с обикновената депресия. Първо, човек се намира в рисковата група, ако при някои от неговите роднини е диагностирано депресивно, биполярно афективно или всякакво друго разстройство на настроението. Второ, има данни, че сезонно афективно разстройство с по-голяма вероятност възниква у хората с мутации в пигмента на очната ретина – меланопсин. Меланопсинът поглъща светлина и може да преобразува нейното ниво в съответстващо съобщение за мозъка. Сред участниците в експеримент тези, които имали две копия на т.нар. „ген на тъгата”, се оказали по-склонни към сезонно афективно разстройство.
Но що се отнася до очите, това не е единствената научна версия. Има и друга – много по-любопитна.
Вероятно ситуацията със сезонната депресия може да определя или задълбочава един такъв, сякаш незначителен в контекста на менталното здраве, фактор като цвета на очите. Но това е само на пръв поглед, както твърди изследване по темата, в което участвали 175 студенти от два университета (в Южен Уелс и Кипър). Било открито, че младите хора със светли или сини очи набрали значително по-малко точки по въпросника за оценка на сезонната депресия, отколкото хората с тъмни очи.
...
(Бел. ред. За да се справите със стреса, без страничните ефекти на лекарствата, може да опитате със 100% екстракт от корените на валериана, а именно АМАНТИЛА релакс. Повече за продукта и талон за 10% отстъпка ще откриете на стр. 23.)
Делян ВАСИЛЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
