Брой: 21, 26 май 2016 - ПОЛИНОЗАТА

Що се отнася до безопасността на ваксините, страхувам се, че медиите продължават обичайната си пропаганда, която не се основава на научни факти. В действителност НЯМА публикувани изследвания за безопасността на ваксините. Повтарям: НИКАКВИ. Учени са се опитвали, разбира се, но до момента не съществува нищо, което да доказва безопасността на която и да е ваксина. Американската асоциация по педиатрия (ААР) публикува нещо, което трябваше да е изследване на безопасността, но се оказа, че това „изследване“ е пълно с фалшиви данни и в резултат на това се разрази скандал, който в момента е в разгара си!
Преди няколко години правителството на САЩ се видя принудено да създаде Съд по ваксините, който до момента е изплатил около 2 млрд. долара на семействата на увредени от ваксините деца. Причинната връзка между някои детски ваксини и аутизма е вече толкова добре установена, че на Съда по ваксините му се налага да изплаща големи обезщетения. Това беше обсъдено в американския Конгрес и е вече неопровержимо – научно или клинично.
Но не е непременно вярно, че аутиз­мът винаги е предизвикан от ваксини. Две други причини са добре документирани в медицинската литература. Едната е свързана с предаването на лаймски бактерии на зародиша в тялото на майката; а другата честа причина за аутизма произтича от живачната токсичност  от рибата, водоизточниците или амалгамните пломби. Екстремната форма на това е болестта минамата, която за първи път възникна в Япония вследствие на замърсена с живак вода.
Предвид на всичко това ясно можем да видим, че аутизмът не е наследствена болест, както някои ни карат да повярваме. Някой ден може да се появят доказателства за противното, но засега поне такива няма.
Тук има три въпроса:
1) Първият е за ваксинирането като концепция, за което не мисля, че е уязвимо на сериозна научна атака и няма нужда да се дискутира по-нататък.
2) Вторият е за ефикасността на ваксините. Това е по-проблематично, защото за някои болести е по-вероятно да има съответстваща ваксина, а други е много по-трудно да се контролират посредством такава или просто не могат да бъдат атакувани изобщо, обикновено защото бактериите се предпазват от атака, криейки се в биофилм, чиято гладка повърхност прави невъзможно да бъдат разпознати от имунната система. Това прави невъзможно създаването на ваксина, защото успехът й зависи от способността да се „види“ врагът. Ултраконвенционалната, базирана в Оксфорд надзорна организация „Кокрейн Колаборейшън“ излезе отново с извънредно изчерпателни, базирани на данните от цял свят доклади, показващи например, че ваксините против коклюш вече не действат. Те действаха някога, но вече не, и за това има много причини – например че патогенът развива резистентност или че производството на ваксината е неадекватно. Второ, изследователите от Кокрейн откриха, че противогрипната ваксина никога не действа. Точка. „Кокрейн“ заключиха, че тя трябва да бъде изоставена като проект за обществено здравеопазване.
3) Третият въпрос е за безопасността на ваксините. MMR ваксината (против морбили, паротит и рубеола), изглежда, е като цяло безопасна, когато е разделена на инжекции като отделни, единични дози. В такъв формат тя не изисква консерванти, които са крайно токсични в комбинираната версия. (Оказва се, че токсични консерванти са били добавени в MMR ваксината в началото на 80-те години в тройно(!) по-голяма доза в сравнение с предишните ваксини – не знам защо, но фактите са публично достъпни.)
Силно ви препоръчвам да прочетете „Тимерозал: Нека науката говори“, Skyhorse, 2014. Главният автор е Марта Хърбърт, професор по неврология от Харвардското медицинско училище. Никой от авторите, а най-малко пък проф. Хърбърт, не е против ваксините. Те са за пречистването им и контролирането на смъртоносната алчност на производителите.
Аутизмът е само един от проблемите. Вече е известно, че определени ваксини може да са свързани и с рака, особено детската левкемия, доказателства за което бяха публикувани в медицинската литература.
Медицината е сложна, особено когато се намесят и корпоративни интереси. Затова не съществува такова нещо като окончателно отсъждане за нищо. Едно лекарство, ваксина, процедура може да се смята за следващото голямо откритие – и тогава нещо става и умират хора, и покриването започва.