Психични разстройства
Най-често срещаните психични разстройства, причинени от стрес, включват: тревожни разстройства, включително остро стресово разстройство, посттравматично стресово разстройство, паническо разстройство, фобии, депресия с различна тежест, синдром на емоционалното изгаряне.
В отговор на продължителен емоционален стрес тялото може да предизвика реакции като намалено зрение, чувствителност, нарушени двигателни функции до парализа. При изследване на пациенти с такива симптоми не се откриват органични патологии. По правило реакциите на конверсия изчезват няколко седмици или месеца след разрешаването на травматичните ситуации.
Хората с психопатологии, причинени от стрес, често имат суицидни мисли.
Неуспешните опити за преодоляване на стреса могат да предизвикат зависимости (алкохолизъм, наркомания, хазарт), да направят човек агресивен, склонен към „тормоз“ и „тролинг“, насилие.
Пример за това как тежкият стрес влияе върху психичното здраве е избухването на пандемията от COVID-19, при което социалната изолация, страхът от заразяване с инфекция и смърт от нея се превърнаха в отключващи фактори за психопатология.
Намаляване на когнитивните функции
Дълго време се смятало, че хормоните имат рецептори само в периферните тъкани и не влияят върху функционирането на мозъка. Но в средата на миналия век било установено обратното: при пациентите, лекувани със синтетични хормони, се наблюдавали поведенчески и психични разстройства - т.нар. стероидна психоза.
През 1968 г. експерименти доказали чувствителността на мозъка на гризачи към глюкокортикостероиди, хормони на стреса, произвеждани от надбъбречната кора. Оттогава има много предклинични и клинични проучвания, които показват, че мозъкът е една от основните мишени на стреса. Благодарение на своите липофилни свойства, глюкокортикостероидите са в състояние да преодолеят кръвно-мозъчната бариера, която разделя централната нервна система от кръвоносната система, и да увредят мозъка. Хроничният стрес е провокатор на мозъчна атрофия, загуба на тегло, когнитивни нарушения.
Хипокампусът, който е отговорен за общата памет и трансформацията на краткосрочната памет в дългосрочна, е лидер сред мозъчните структури по отношение на броя на рецепторите за глюкокортикостероиди. Следователно той е най-чувствителен към излишъка от хормони на стреса.
Дългосрочното повишаване на нивото на кортикостероидите, наблюдавано при хроничен стрес, води до атрофия на хипокампуса, нарушаване на неговата неврогенеза и различни нарушения на паметта.
В допълнение към нарушенията на паметта, хроничният стрес засяга когнитивната функция, като нарушава невронните вериги, участващи в обработката на данни.
Сърдечно-съдови заболявания
Доказан факт е връзката между силния психоемоционален стрес и артериалната хипертония. Това заболяване е често срещано сред оцелелите от война или природно бедствие.
Жертвите на артериалната хипертония често са хора, чиято работа е свързана с психоемоционално претоварване: ръководители на полети, надзиратели в затвори, шофьори в обществения транспорт.
Мащабно проучване, включващо 27 000 души от почти всички страни по света, разкрило най-мощните предиктори на инфаркт на миокарда.
Първите шест включват дислипидемия, тютюнопушене, стрес и свързаната с него депресия, диабет, хипертония и абдоминално затлъстяване. Стресът и депресията увеличават риска от инфаркт с 2,67 пъти.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Иван ЙОРДАНОВ
