Напълно нормално е едно дете да тича, да скача, да се катери, да вика и да не слуша… Но понякога буйството на децата от сутрин до вечер, без да дава признаци на умора, наистина е трудно за понасяне. Когато детската палавост нарушава хармонията в семейството и дисциплината в училище, най-вероятно става дума за Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (Attention-Deficit Hyperactivity Disorder – ADHD). Заболяването засяга приблизително 3-5% от населението на света, в зависимост от критериите на диагностиране. Състоянието се проявява през ранното детство със силно изразена импулсивност, активност и неспособност за самоконтрол и концентрация и засяга два пъти по-често момчетата.
Кои са сигналите?
• Дефицит на внимание – детето трудно се съсредоточава върху дадено нещо повече от няколко минути, никога не завършва това, което започва, разсеяно е без причина.
• Преизпълнено е с енергия – такова дете не може да стои на едно място повече от минута, в постоянно движение е, буйства.
• Словесна и двигателна импулсивност – действа преди да мисли, не може да чака, неудовлетворено е непрестанно спрямо другите деца, по-малко чувствително е към последствията от своите действия.
Какво да се направи?
Добре е да се консултирате с педиатър и детски психолог, за да ви даде съвет как да се държите с хиперактивното дете – да ви покаже методи, които да ползвате при подобно поведение. Задължително говорете с възпитателката и учителката, за да е правилен подходът към активността на малчугана.
Това е важно, защото при 10 до 58% от засегнатите деца синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивността може да продължи и и в бъдеще, когато порасне хлапето, ако не се развият механизми на компенсиране, което да намали симптомите и техните последствия. Това е причината ADHD да се възприема традиционно като детско хроническо заболяване, защото може да бъде преодоляно.
Превод от френски
Вики МИЛЧЕВА
