Брой: 12, 22 март 2018 - ЕНДОМЕТРИОЗАТА

Няма нужда от установяване на горен праг за приемането на фолат, твърдят учени от университета „Куин Мери“ в Лондон и Лондонския университет.
Тяхното изследване показа, че максималната препоръчителна до­за (1 мг дневно) се базира на „грешен“ анализ. Това откритие подкрепя скорошните призиви към Министерството на здравеопазването да одобри обогатяването на брашното с фолиева киселина, за да предпази бебетата от дефекти на невралната тръба.
Аненцефалията и спина бифида (събирателно наричани дефекти на невралната тръба) са сериозни и сравнително разпространени вродени деформации, засягащи 1 на всеки 500-1000 бременности. През 1991 г. рандомизирано изпитване на Съвета за медицински изследвания показа, че увеличеният прием на фолиева киселина непосредствено преди и в началото на бременността предотвратява повечето случаи на дефекти на невралната тръба.
В резултат на това 81 страни в света, включително САЩ от 1998 г., въведоха задължително обогатяване с фолиева киселина на зърнените храни – практика, за която бе установено, че намалява честотата на въпросните дефекти, без никакви данни за вреда. В тези държави броят на дефектите на невралната тръба намаля с до 50%.
В Обединеното кралство, въпреки многократно отправяните препоръки, не беше въведено такова задължително обогатяване. Една от причините, които се посочват, е че това би могло да доведе до увеличаване броя на хората, чийто прием на фолат е над „горния праг“, предложен от Американския институт по медицина (IOM). Но новото изследване, което беше публикувано в сп. Public Health Reviews, твърди, че анализът на IOM е бил погрешен и няма никаква необходимост от горен праг.
Институтът е анализирал резултати от изследвания, в по-голямата си част проведени преди половин век, върху хора с дефицит на В12, които били неправилно лекувани с фолиева киселина, и излязъл със заключение, че приемането на по-високи дози фолиева киселина от тези хора би могло да доведе до повишен риск от неврологично увреждане.
Сега повторният анализ на данните не откри никаква връзка между дозата на фолиевата киселина и настъпването на неврологично увреждане. Последното не било предизвикано от нея, а произтекло от това, че дефицитът на В12 не бил лекуван с витамин В12. Следователно няма потребност от въвеждане на горен праг за фолата (както няма и такъв за други витамини от група В като В1, В2, В5 или В12).
Водещият автор професор сър Никълъс Уолд от Института „Улфсън“ за превантивна медицина при университета „Куин Мери“, който ръководи и оригиналното рандомизирано изпитване през 1991 година, каза: „След премахване на горния праг няма никакво научно или медицинско основание за отлагане въвеждането на задължително обогатяване с фолиева киселина в Обединеното кралство и други страни, които още не са възприели тази доказана обществена здравна интервенция. Отказът да се обогати брашното с фолиева киселина, за да се предотвратят дефекти на невралната тръба, е като да имаш ваксина срещу полиомиелита и да не я използваш. Всеки ден в Обединеното кралство средно две жени прекъсват бременността си заради дефект на невралната тръба и всяка седмица две майки раждат засегнато дете.“
На жените, които биха могли да забременеят, се препоръчва да започнат да приемат ежедневно добавка с фолиева киселина, но повечето не го правят, което подчертава нуждата от обогатяване. Дори и при наличието на такова пак ще е препоръчително жените да вземат такива добавки, за да осигурят по-добра защита от онази, която се постига само от обогатяването. Важността на последното е в това, че то осигурява един вид защитна мрежа за населението като цяло.
В Обединеното кралство брашното вече се обогатява с желязо, калций и други витамини от група В (ниацин и тиамин).
Бел. ред. У нас има само призиви към Министерството на здравеопазването да одобри обогатяването на брашното с фолиева киселина. Ние ще следим как стои въпросът с добавките в храните и ще ви държим в течение.